Затънали в заобикалящите ни технологии и забързаното ежедневие, понякога забравяме за самите нас. Кои сме и откъде сме тръгнали. Както и сме напълно объркани накъде отиваме. Промяната на света около нас се случва толкова бързо, че само засилва всички тези процеси.
Ефектите стават все по-забележими. По време на технологичната конференция Innovation Explorer 2019 Закс Брустик дава за пример как нашето средно внимание започва да намалява. За 15 години то се е свило от 12 секунди до малко над 8 секунди. Това ни поставя дори зад златната рибка, която може да поддържа вниманието си върху дадена тема за около 9 секунди.
Затова може би е време да преоткрием себе си и нашите възможности. Все пак, ние все още сме главна движеща сила зад иновациите. Въпреки машинното самообучение, навлизането на изкуствения интелект и океана от данни, който с всяка изминала секунда става все по-обхватен и непосилен за нашия мозък.
Именно за важността на хората и ефекта на технологиите беше посветен тематичния панел „Хора“ на Innovation Explorer 2019.
Дигиталният детокс
„Дигиталните технологии създадоха цунами от информация, което трудно може да възприемем“, коментира Дан Рамдсен, креативен директор на BBC отговорен за изграждането на потребителско изживяване и развитие на дизайна. „Хората трябва да се поставят на първо място и да могат да си почиват“, за да бъдат по-продуктивни и креативни. Той допълни, че в момента сме по-нещастни, независимо от разнообразните възможности за комуникация. Както и че близо 15 млн. британци възприемат идеята за „дигитален детокс“, в който изоставят за известно време всякакви технологии.
„Хората трябва да се поставят на първо място и да могат да си почиват от технологиите“ Дан Рамдсен
Именно на базата на тази философия трябва да се изгражда дизайна. Да не изпълва с прекалено много информация, да се намира лесно. Простата комуникация е най-ефективна. Рамдсен даде редица примери, най-напоителният беше с General Motors и технически проблеми свързани със запалването на техен модел автомобил през 2004 г. Цялата история е разрешена едва девет години по-късно, като причината за това е тромавата структура и липсата на комуникация. „Структурата е направена така, че дори отделните инженери не знаят как работи цялата кола“.
Колкото по-сложна е комуникацията, толкова по-трудна става тя. Крайният ефект е такъв, че даден дизайн или действие може да се окаже неефективно, заради лошото изпълнение.
Ерата на порасналите деца
Креативността е коварно нещо. Пишещият тези редове му отне близо час докато измисли горните редове, защото при текстове и започването на бизнес, началото е най-трудно. Има няколко начина чрез които ние може да я отключим или засилим. В същия момент едно от най-развиващите фантазията неща е магията. Тя пленява нашето съзнание и може да обсеби умовете ни. Да разбие рационалното ни мислене. Понякога, точно това е необходимо, за да се създаде нещо ново и уникално.
Именно това е идеята на Йоан „Бутзи“ Алина – магьосник от Франция. Той предложи няколко идеи, как да бъдем по-креативни и успешни. Най-радикалната от тях беше да се върнем към детството и да преоткрием детето в нас. Защото именно в тази подрастваща възраст хората имат най-развита фантазия. С натрупването на знания, обучението в училище, правилата и забързаното ежедневие постепенно започват да слагат прегради и ограничения пред нея.
Алина загатна и широкоразпространената идея, че границата между гениалността и лудостта е много тънка, дори невидима. Неговата трактовка се нарича crazytivity – комбинация между креативност и лудост. Той даде за пример Джак Ма, основателят на Alibaba, който обича да се облича като Лейди Гага и да прави импровизирани концерти на партитата на служителите на компанията. Има един много важен елемент – и това е премерената лудост. Цитирайки Ма, Алина сподели, че е „вярно, че сме луди, но не сме глупави, през цялото време трябва да знаем какво правим“.
Може би, най-практичният съвет, който магьосникът даде на сцената на Innovation Explorer 2019 беше да сме готови за всякакви ситуации. При това го демонстрира с фокус – извика човек от публиката и го накара да си помисли за перфектния пейзаж. Жената беше избрала планина, а Алина се направи, че не позна като предположи плаж. След това той извади запечатан плик, в който беше изписано „Ти може да не си на плажа, защото си мислиш за планината“. В края на презентацията си, Алина извади още дузина пликове, всеки с по един вариант – било то езеро, река, гора, плаж и др. „Винаги трябва да имате разработени всички възможни сценарии “, заключи магьосникът. Според него няма невъзможни неща, особено когато си задавате въпроса „Ами ако…?“
Технологична сегрегация
Стивън Томас, директор на Колежа по публично здраве и Елвин Гури, главен изпълнителен директор на Empower Capital, преместиха гледната точка от индивида към обществото. Първият акцентира на възможностите на технологиите да оказват добри и лоши ефекти върху хората като цяло. Например, как софтуерен алгоритъм за лицево разпознаване може да има расистки наклон при оценяване дали даден човек представлява потенциална опасност или не. В същия момент, друга програма може да прави прогнози дали дадена личност трябва да се имунизира за грип или не.
„Дизайнът на технологиите трябва да е ориентиран към човека и да може да предизвиква емпатия“ Стивън Томас
„Дизайнът на технологиите трябва да е ориентиран към човека и да може да предизвиква емпатия“, обяви Томас. Той предупреди, че не трябва да се изоставят общества и хора от възможностите на бързото развитие на технологиите.
Елвин Гури разгледа друг потенциален проблем. Това е прекалената ни вяра в технологиите, която в един момент може да бъде сравнена с религиозна или политическа такава. Сведени до пет обещания разлика между юдаизма, християнството, комунизма, фашизма и науката, няма. Всички те са предлагали в един момент да променят света към по-добро място за живеене, да подобрят начина ни на живот, да спасят околната среда, да доведат до световен мир и да намалят неравенството между хората. Той припомни, че технологиите са само инструмент, чиято употреба зависи от нас самите.