АНАЛИЗИТЕЛЕКОМИ

Голямата рокада в „Булсатком“

Кредиторите на сателитния оператор планират да влязат в собствеността на компанията и да поемат по нов път на развитие

Най-големият доставчик на телевизия в България – сателитния оператор „Булсатком“ е на прага на смяна на собствеността. След дълги битки с непосилни задължения и разпиляване на фокуса на компанията в целия спектър на телекомуникациите, двамата основни акционера Максим Заяков и Пламен Генчев минават на заден план, а на преден излизат част от кредиторите на дружеството. Операцията се подготвя поне от есента, когато Максим Заяков постепенно се оттегля от управлението на „Булсатком“.

По информация на TechTrends още от декември месец, щафетата трябваше да поеме британски фонд, който да изкупи голяма част от дълга и след това да го трансформира в акционерна собственост. Това става тъй като за обезпечение на кредита е заложено предприятието. Ситуацията изглежда се променя в последните седмици с влизането на неочакван играч – държавата.

Финансовите операции

Вестник „Капитал“ в напоителна статия разказва за прехвърлянето на задълженията на редица кредитори и тяхното излизане, както и влизането на Българската банка за развитие (ББР). Така, според информацията на седмичника, британският фонд Blantyre Capital изкупува кредита предоставен на „Булсатком“ от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank.

Първите две институции първо продават своите вземания на Bank of America Merrill Lynch, които впоследствие отиват при британците. След тези операции Blantyre Capital вече притежава над 50 млн. евро вземания от общо 85 млн. евро кредит предоставен на българския оператор.


Британският фонд Blantyre Capital е изкупил основната част от 85 млн. евро дълг на оператора


Останалите около 30 млн. евро задължения първоначално са към KBC Group и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Източниците на „Капитал“ потвърждават, че ББР вече е изкупила дела от 10 млн. евро на KBC и около 7 млн. евро от този на ЕБВР. След тези транзакции, задълженията, които ще притежава българската банка са приблизително 17 млн. евро, европейската институция – около 14-15 млн. евро, а Blantyre Capital – 50 млн. евро.

Оттук започват спекулациите на „Капитал“, че ББР ще изкупи дълга, който притежава британския фонд. Потвърждение за подобен ход засега няма. По информация на TechTrends, през декември, Blantyre Capital са опипвали почвата и са планирали да влязат в собствеността на „Булсатком“ при това като мажоритарен акционер. Включително са разполагали и с конкретен бизнес план за развиване на дейността на оператора. От средата на януари, информацията за Blantyre Capital и техните действия в България обаче секва.


Влизането на Българската банка за развитие може да промени плановете за собствеността на „Булсатком“


Дали влизането на ББР променя плановете на британския фонд е все още рано да се каже. Възможно е наистина българската банка да отправя предложение за изкупуване на останалата част на дълга и така да си осигури мажоритарно участие. Но остава и варианта, в който Blantyre Capital изкупува вземанията на ЕБВР и придобива основния дял от собствеността.

Това, което за момента е ясно, по данни на „Капитал“, засега триото от кредитори ще влезе в управлението, с което ще отпише задълженията и ще осигури допълнителни 50 млн. лева за оперативна дейност. Може обаче да предстоят бъдещи преструктурирания на собствеността.

Ретро телевизор

Плановете на Blantyre Capital

По информация на TechTrends, първоначалните планове на Blantyre Capital след като поеме контрола над „Булсатком“ е да фокусира изцяло дейността на оператора в една посока. Тя включва ориентирането основно към предоставянето на ТВ и интернет услуги. Компанията е лидер в първия сегмент с над 625 хил. абоната, повечето от които получават ТВ сигнал през сателит. В сферата на доставките на фиксиран интернет, „Булсатком“ има нелоши позиции с над 156 хил. клиента, показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2017 г.

Развитието на мобилната мрежа, което беше замразено, в този сценарий ще бъде прекратено и най-вероятно компанията ще върне лиценза за лентата от 2x5MHz в 1800MHz на КРС. По този начин в този спектър ще се освободи необходимия ресурс от 2x15MHz, който са заявили трите основни телекома – A1, „Теленор“ и „Виваком“. Той ще може да бъде разпределен лесно и без търг. Освен ако остатъците на фалиралия „Макс Телеком“ – дружеството „ТиКом“ не предяви претенции за допълнителен спектър.

Какво е планирал Blantyre Capital за вече изградената мобилна мрежа няма точна информация. Фокусът на фонда ще падне изцяло към развитието на ТВ и интернет услуги. Развитието на оптична мрежа и предлагането на комбинирани пакети ще са основните действия на „Булсатком“, ако Blantyre Capital поеме руля.

Точни детайли по намеренията на британците за инвестициите липсват. Но най-вероятно след изкупуването на дълга и наливането на оборотни средства, няма да последва финансиране на други големи проекти. Крупни придобивания няма да се очакват, а целта е да се избият вече вложените средства.

Инвестициите ще са в посока засилване на портфолиото от съдържание, качеството и обвързването на ТВ и фиксираната интернет услуга. Последното означава пакетни предложения, като по този начин да се увеличи добавената стойност и съответно крайната цена за потребителите. Именно, поради тази причина, ако има инвестиции, те ще са в посока развитие на оптичната мрежа и интернет телевизията (IPTV).

Bulgaria Sat-1

Бъдещето на сателита

Независимо дали „Булсатком“ ще остане в ръцете на Blantyre Capital или пък ББР ще натисне да влезе еднолично, бъдещето на сателита е извън дружеството. То е отделено във фирмата „България сат“, където се намират и задълженията към американската държавна Exim Bank на стойност 155 млн. долара, както и към Space Systems/Loral и Deutsche Bank от 33 млн. долара.


Сателитът Bulgaria Sat-1 остава извън сделката и в ръцете на Максим Заяков


Тук, „Капитал“ обявява, че Максим Заяков, който е основният двигател на развитието на сателита, ще получи едноличен контрол върху дружеството. Пред бизнес изданието обявява, че от средата на миналата година вече не се занимава с „Булсатком“ и се концентрира изцяло върху управлението на „България сат“. Което ще е нелека задача, предвид големите задължения и трудността да се намерят клиенти, които да ползват пълния капацитет на иначе вече намиращия се в орбита сателит.

Лошата новина е, че пред „Капитал“, настоящият преструктуриращ директор на „Булсатком“ Макс Зиф потвърждава, че споразумението между ТВ оператора и „България сат“ за използване на спътника, ще бъде прекратено. Така единствения сигурен до момента клиент отпада.


Първият български сателит остава с огромен дълг и без клиенти


Заяков е един от съоснователите на ТВ оператора. Втората голяма личност зад „Булсатком“ е Пламен Генчев. Той остава в компанията, макар и вече с миноритарен дял. Двамата, приблизително са си поделяли 60:40 управлението и собствеността в „Булсатком“. Последният ключов играч от основаването на оператора е дългогодишният маркетинг директор Тинко Тотев. Той напуска управлението на компанията заедно със Заяков през август миналата година. Така Пламен Генчев остава последният от оригиналното трио мениджъри.

Макс Телеком

Провалената сделка

Сагата около собствеността на „Булсатком“ се развива от няколко години. През април 2016 г. ЕБВР поема отговорността да се опита да намери изход от задлъжнялостта и неизгодното оперативно положение, в което се намира компанията. По информация на TechTrends една от най-фундаменталните опции, които са били обсъждани и са били водени преговори, е мащабно сливане между „Булсатком“, „Макс Телеком“ и „Нет 1“.


В края на 2016 г. се проваля опита за сливане на „Булсатком“ с „Макс Телеком“ и „Нет 1“


Подобен ход щеше да създаде дружество, което поне малко да може да се противопостави на трите основни телекома – А1, „Теленор“ и „Виваком“. Причината е, че ще може да се създаде оператор, който да е лидер на ТВ пазара, да разполага с мощна оптична мрежа за интернет и нелоша мобилна такава. Както и ресурс от 2x20MHz радиочестоти, които да използва за 4.5G.

Историята показва, че тази идея така и не се реализира. Това се дължи на няколко фактора. Слонът в стаята са огромните задължения на всяка една от фирмите. Освен 85-те милиона на „Булсатком“, „Макс Телеком“ имаше два кредита по 15.2 млн. евро към Първа инвестиционна банка, а „Нет 1“ – към същата институция две задължения за общо 38 млн. евро. Последните всъщност са револвирани заеми, които компанията получава през 2017 и 2018 г., след като преговорите се провалят.

Втората е, че обединяването на трите компании и преструктурирането им, така че да работят като едно дружество (или конвергиране) ще бъде дълъг, времеемък и доста скъп процес.

В крайна сметка, всичко това не се случи. Което доведе до фалита на „Макс Телеком“ и търсенето на алтернативни варианти за „Булсатком“. Пред финализирането на такъв за сателитния оператор сме на път да станем свидетели. Въпреки, че все още не е ясно, дали новият собственик ще е държавната ББР или лондонския фонд Blantyre Capital. Ако е втория, поне има яснота, какви ще са следващите действия спрямо работата на „Булсатком“.

Свързани статии

Back to top button