Smart Cities 2019: Мобилността и данните определят градовете на бъдещето

Визията за градовете на бъдещето доста варира през годините. Някои неща все пак остават константа. Населените места ще стават все по-големи и в тях ще живеят все повече хора. Бързото нарастване на градското население е едно от основните предизвикателства на модерното общество. Това води със себе си редица предизвикателства.

Две от тях са ключови за градските управи – мобилността и управлението на данните. Тези заключения може да направим след проведената миналата седмица конференция Smart Cities and Mobility Forum 2019, организирана от „Капитал“.

На събитието бяха показани и редица предизвикателства, както и решения свързани с мобилността и управлението на данните. Ноу-хау беше споделено от някои градове, от които България се опитва да черпи челен опит – Виена и Амстердам. Мобилността беше представена основно от услугите за споделяне на различни превозни средства – електрически скутери (или тротинетки) и електромобили.

Може ли един град да се превърне във Facebook?

Все още тепърва се изгражда умната инфраструктура в населените места, която да може да предава разнообразна информация при това в реално време. Като това не означава, че градските власти трябва да забравят следващата стъпка – обработването на данните. В тази област, технологичните компании са доста напред, но не и кметствата, които тепърва ще се сблъскват с този проблем.

„Истинската полза от информацията е когато се използват различни бази данни и се слеят в едно“, коментира Доминик Вайс, директор на Агенцията за градски иновации на Виена. „Градовете нямат това ноу-хау, което прилагат успешно Facebook, Google и Amazon. Тепърва се учим как да съберем различен тип информация, как да я слеем и обработим, за да може да извлечем максимума“, допълни той.

Дори елементарни на пръв поглед въпроси, като какви системи да се ползват или разработят все още са препъни-камъка за градовете. Франс-Антон Вермас, посланикът за платформата Amsterdam Smart City на холандската столица дава точно такъв пример.

„Хубаво да имаме отворена платформа, която да може да се развива от различни компании“Франс-Антон Вермас, Amsterdam Smart City

„Предният път използвахме система, която беше притежание на компанията, която спечели търга – дотук добре“, коментира Вермас. „След изтичане на срока и новия търг го спечели друга фирма, която трябваше да закупи цялата интелектуална собственост от първата“.

Той допълни, че най-лесният подход за излизане от тази ситуация е да се използват платформи, които да са базирани на отворен код. Така, независимо кой е избраният оператор, няма да има проблеми със собствеността на системата.

„Затова е хубаво да имаме отворена платформа, която да може да се развива от различни компании“, заключи Верамс. Той допълни, че друг важен елемент е да не се ползват готови решения, а да се изготвят проектите специално, така че да паснат максимално добре на нуждите на града.

Интернет на нещата и телекомите

Изграждането на мрежа от умни устройства, които да събират данните също е на дневен ред. Концепцията за Интернет на нещата (IoT) в момента може да се реализира чрез специализирана инфраструктура. Питър Гаспър, водещ IoT експерт на A1 Group представи предимствата на Narrowband Internet of Things (NB-IoT).

Според него, голямото предизвикателство е да извлечеш информация от аналогови устройства и предмети. И по-конкретно – в разходите за тяхното свързване. Те трябва да бъдат минимализирани, за да може да има бизнес логика зад изграждането на цялата мрежа. Друг проблем е в обхвата. Гаспър даде за пример кран на водоснабдяване, който се намира на седем метра под земята, където няма мобилен сигнал. Последното предизвикателство е батерията.

„NB-IoT е само една част от пъзела. По-голямата част е да намерим правилните случаи, в които да я внедрим”Питър Гаспър, A1 Group

„NB-IoT притежава няколко предимства: по-ниска консумация на енергия и по-дълъг живот на батериите, по-добро покритие, по-ниска цена на хардуерното оборудване, лицензиран честотен спектър, висока сигурност и възможност за дистанционно управление”, сподели Питър Гаспър. „NB-IoT е само една част от пъзела. По-голямата част е да намерим правилните случаи, в които да я внедрим”, допълни той и подчерта, че това трябва да бъде подходът при изграждането на умни градове.

А1 България вече предлага редица продукти в сферата на Интернет на нещата. Усилията на компанията в тази насока са базирани на NB-IoT стандарта, тъй като той е най-подходящ за изграждане на мрежа от голям брой умни устройства, които да могат да обменят информация помежду си в реално време. Именно с помощта на тази технология днес А1 предлага в България решения за контрол на въздуха, управление на отпадъци, интелигентно осветление и умно паркиране. Инициативата на телекома стартира през пролетта на 2018 г. в Монтана, като вече има реализирани пилотни проекти за институциите и бизнеса.

Малкия, но полезен опит на София

На въпроса в залата „Колко оттук присъстващите смятат, че живеят в умен град?“ беше отговорено с мъртвешко мълчание и дори леки подсмивки. Оказва се, че в София има няколко пилотни проекта, които се опитват да поставят столицата в крак с тенденциите.

Такава е компанията Theoremus, която заедно с една от сметопосъбиращите компании разработват система за следене в реално време на камионите и колко са пълни кофите. По време на конференцията беше демонстрирана как работи в жк. Люлин 4 в столицата. Тя разчита на сензори, разположени в кофите за смет и самите камиони. Проектът е все още в експериментална фаза, като според Михаил-Ернесто Михайлов, директор „Бизнес развитие“ в Theoremus, дори разработването на системата само за един микрорайон в „Люлин“ коства доста усилия и работа.

„Повечето коли в София просто преминават през центъра транзитно, което не съвпада с модерната визия за градовете на бъдещето“Калоян Карамитов, „Визия за София“

Калоян Карамитов от инициативата „Визия за София“ обяви, че за да може да се изгради правилната умна инфраструктура, трябва първо да се оценят данните за трафика. Неправителствената организация разработва проект, в който се разполагат 26 безжични сензора. Резултатите са повече от интересни, макар и за дългогодишните жители на столицата да не са изненадващи.

„Повечето коли просто преминават през центъра транзитно, което не съвпада с модерната визия за градовете на бъдещето“, коментира Карамитов.

Той показа и графика в която са изследвани 400 места, като офиси, търговски и бизнес центрове в които има наситени работни места. След това „Визия за София“ анализира и колко добре те са свързани с градския транспорт. Данните за някои райони не са много обещаващи.

„Важен елемент е диверсификация на източниците на информация, тоест не само да се използват сензори, но и да се запитват самите граждани какво мислят“, допълни Карамитов. Той представи и проект Gate, който заедно със Софийския университет се събират данни и се правят опити за обработката им, за да може да се изгради по-добър модел за столицата.

Споделената мобилност

На конференцията силно присъствие имаха три услуги за споделено ползване на транспортни средства – това са Lime и VOI, които предлагат ел. скутери под наем и Spark, които оперират с електромобили в София. Първите две компании все още нямат дейност в България, макар че за втората имаше подобни спекулации, че ще навлезе в страната. В крайна сметка очакванията, че VOI ще обяви дебюта си в София по време на конференцията не се случи.

Концепцията при трите компании е сходна. Чрез мобилно приложение, потребителите могат да наемат за кратък период ел. скутер или електромобил, с който да се придвижат в града. Устройствата се взимат и прибират на определени зони. След като свърши пътуването и се освободи скутера или колата, потребителят автоматично се таксува през приложението.

Ключово при трите услуги е необходимостта от партньорства, не само с общината, но и с различни локални бизнеси. Те могат да представят удобни локации за взимане и оставяне на превозните средства.

„Когато навлизаме на нови пазари разчитаме на изграждането на локални партньори. Защото местното кафене например има много повече ноу-хау за квартала, отколкото чуждестранна компания“Ерик Берквист, VOI

„Когато навлизаме на нови пазари разчитаме на изграждането на локални партньори. Защото местното кафене например има много повече ноу-хау за квартала, отколкото чуждестранна компания“, коментира Ерик Берквист, директор „Пазарно развитие и партньорства“ във VOI.

Той допълни, че е важно да могат тези услуги да се интегрират или комбинират с вече съществуващи подобни в дадено населено място.

Другият елемент е в поддръжката на устройствата. Оказва се, че електрическите скутери имат доста кратък срок на амортизация при споделено ползване. Според Якоб Олек, директор „Публични отношения за Централна и Източна Европа“ в Lime, първото поколение ел. тротинетки издържа само две седмици, но последното вече може да се употребява по няколко месеца без прекъсване.

Берквист от VOI допълва, че компанията успява да отремонтира до 95% от скутерите си, което понижава разходите по пълната подмяна на парка.

Якоб Олек от Lime допълва, че тяхната услуга не е директна конкуренция на велосипедите и подобни решения за споделено ползване на колело. Според тяхно изследване, 30% от хората, които ползват приложението отиват със скутерите на работа, като 40% от потребителите никога не са карали велосипед.

Интересен бизнес модел представи Lime, в който потребителите могат да изкарват пари, като помагат да се закарат скутерите до зарядните им станции.

Новата софийска общност

Създаването на подобна общност отбелязва Стефан Спасов, главен изпълнителен директор на Spark. Той обяви, че за по-малко от две години, приложението има над 35 хил. потребители, а до средата на 2019 г. автопаркът с електромобили ще се увеличи до 300 броя. Spark е единствената за момента услуга за споделена мобилност в София.

„Забелязахме, че хората които ползват услугата споделят единна визия за градска мобилност. Така ние неволно ги свързахме в една общност“Васил Спасов, Spark

„Забелязахме, че хората които ползват услугата споделят единна визия за градска мобилност. Така ние неволно ги свързахме в една общност“, коментира Спасов. Той допълни, че най-важният елемент при подобни решения не е толкова в цената, колкото в удобството и клиентското обслужване.

„Трябва да можете да разполагате с разнообразен автопарк, за да задоволите различните вкусове и нужди на потребителите“, допълни Спасов.