Европа окончателно прие противоречивата директива за авторското право

Съветът на Европейския съюз днес окончателно прие  противоречивата директива за авторското право, която може да окаже голямо влияние върху онлайн медиите и интернет съдържанието като цяло на Стария континент. Това беше последната стъпка, като следващата е в рамките на две години, тя трябва да се имплементира в законодателната уредба на страните-членки. С което трънливият ѝ път приключи, а опасенията за масова цензура и филтриране на глобалната мрежа остават.

Слабата държавна съпротива

В края на март, Европейският парламент (ЕП) прие редактирана версия на новата директива. Спорните и противоречиви текстове в Член 11 и Член 13 бяха редактирани и изместени като номера 15 и 17 съответно. Съветът на Европейския съюз днес го одобри с 19 гласа „За“, само шест „Против“ и три „Въздържали се“. Вотът е проведен по време на срещата на министрите на земеделието на отделните държави-членки. Основната пречка в тази институция е, че решенията трябва да се приемат не само с просто мнозинство (55%+), но представителите на страните трябва да представляват повече от 65% от населението на ЕС. По този показател, Съветът на Европейския съюз постига консенсус от 71.26% „За“.

Министрите, които гласуваха против директивата са от Люксембург, Полша, Финландия, Швеция, Италия и Холандия, докато тези от Белгия, Естония и Словения се въздържат. Въпреки, че евродепутатите на Германия бяха на кантар при гласуването в ЕП, то техния държавен представител застана зад директивата. Което показва, че най-вероятно между Берлин и Париж е имало споразумение за текста. България, както на държавно ниво, така и на ниво евродепутати, запазва традицията да гласува в полза на директивата, както прави от самото начало.

Полша се изказва остро против решението на Съвета на Европейския съюз от днес.

„Член 17 създава много опасен механизъм, който може да положи основите на цензуриране на глобалната мрежа в бъдеще“, коментира полският министър на земеделието Ян Кшищоф Ардановски, цитиран от Euractiv. „Тази директива не подкрепя развитието на единния цифров пазар, а е стъпка назад“.

Румънският министър на културата и националната идентичност Валер Даниел Бреаз приветства решението на Съвета на Европейския съюз. Северната ни съседка в момента е председател на ЕС и срещите на министрите в момента се провеждат в Букурещ.

„Радвам се, че постигнахме балансиран текст, в който създаваме множество възможности за креативните сектори на Европа“, коментира Бреаз в прессъобщението на Съвета на Европейския съюз.

Новите-стари проблемни текстове

Противоречивите Член 11 и 13 продължават да присъстват в окончателния вариант на директивата. Сега те са под номера 15 и 17 съответно, но по самите тях има и множества корекции.

Старият Член 11 става 15

Член 11 предвиждаше т.нар. „данък върху линковете“ или превръща всички елементи на даден онлайн материал в обект на авторско право. Което означава, че за да се ползват цитати, снимки и дори линка към дадена статия трябва да се изиска изрично разрешение и потенциално плащане на лиценз за използване от съответния сайт или издател. Това щеше буквално да счупи глобалната мрежа, защото тя е основана на използването на линкове между сайтовете. Без тях се прекъсва тази фундаментална връзка и ще направи разработването на научни трудове и съществуването на сайтове като Wikipedia невъзможни.

Създаването на кратки „предварителни изгледи“ на дадена статия, което е в основната на различни услуги като новинарски агрегатори (Google News например) също ще изисква подобно плащане на лицензни такси от страна на компаниите към сайтовете.

В редактираната и окончателно приета версия на директивата, този текст е вече под Член 15.

Базовата идея на текста е запазена, но са вкарани няколко изключения и уточнения. Линковете на пръв поглед са извадени от обхвата на директивата. Когато се ползват с цел свързване към тях може да се върже първия подпараграф на дадена публикация. Това няма да важи за други извадки от материала. Авторските права върху даден онлайн материал важат в рамките на две години след публикуване на статията в интернет.

Остават доста въпросителни, като например – дали при линкване може да се ползва заглавието на статията, дали линкът важи изрично с интегриране на първия подпараграф или не, както и много други. Притеснителна е как точно може да се тълкува невъзможността да използваме „отделни думи или кратки извадки от текста“, без да плащаме лицензионни такси.

И фаталният Член 13 се превръща в Член 17

Старият Член 13 също остава с някои корекции. Той предвиждаше прехвърлянето на отговорността за спазване на авторските права от крайните потребители към собствениците на онлайн платформи. На пръв поглед, невинна и дори формална промяна. Но тя е фундаментална откъм крайния резултат. Освен това Член 13 включваше интеграцията на автоматизирани филтри, които да трият всяко едно съдържание, което нарушава авторските права в дадена платформа.

Така всички от Facebook и YouTube до малки платформи ще трябва да сложат подобни системи. Което може да доведе до масова филтрация и цензура в интернет. Някои дори обявиха, че ще доведе до край на редица YouTube канали и сайтове, в които т.нар. “meme”-та (осмиващи материали) се разпространяват.

Сега този текст е преименуван на Член 17. Прехвърлянето на отговорността продължава да присъства, като платформите са задължени да се договорят с различните правоносители, за да могат да ползват тяхното съдържание.

Текстът за филтрите е перифразиран, като се описва, че интегрирането му не трябва да доведе до създаване на система за „масов мониторинг“. За сметка на това се казва директно, че компаниите трябва да „могат да реагират веднага при установяване на нарушение на авторските права“. Любопитна е частта, в която се задължава платформите да предоставят информация на правоносителите за това как „работят техните практики“ за спазване на директивата.

В редактираната версия, Член 17 добавя и специални изключения, като под ударите на авторското право не попадат материали, които се използват за цитиране, критика, ревю, карикатура, пародия или стилизация. Извън обхвата на директивата също попадат онлайн платформи, които генерират под 10 млн. евро годишни приходи и разполага с под пет милиона абоната.

Остават въпросите как точно отделните платформи ще се справят с промените и как ще следят за спазване на авторските права. Големите въпросителни стоят и пред стриймърските сайтове, като Twitch и други. Директивата в това направление е доста обща, като може да се създадат редица прецеденти, които в крайна сметка да наложат или интегрирането на филтри или масовото ѝ неспазване.