Усещането, че образованието „тъпче“ на едно място или се „лута“ без посока не е характерно само за българите. От една страна, опити за реформа в родните училища се правят през няколко години, с меко казано противоречиви резултати. Доказателство е изследването на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), според което България заема последно място по качество на професионалното образование в региона. Запитването е направено сред 85 компании, членуващи в браншовата организация. Страната получава едва 56% положителни оценки, като лидер е Естония с 86% одобрение на образованието.
От друга страна, предизвикателствата пред образователните системи обхващат всички държави, не само в Европа, но и по света. Бързото развитие на технологиите изпревари с десетилетия методите, материалите и начините, по които се преподава в училище. Повечето деца учат сходни неща, както техните родители преди две, три и дори повече десетилетия.
Microsoft отделя специално внимание на образованието и начина по който иновациите влияят върху него. Софтуерният гигант публикува специален доклад и представи своята визия, за това какво трябва да се преподава в класните стаи през 2030 г. В него не става дума за лъскави анимации или технологии, като виртуална реалност (за тях накратко в края), а за това какви умения трябва да се развиват, в какво да се фокусират не само учениците, но и учителите. Целта – да могат децата, които в момента са в детската градина, да са по-подготвени за новите реалности по света и в обществото ни.
Проучването на софтуерния гигант
Изследването на Microsoft взима предвид мнението на няколко хиляди учители и ученици в различни части на САЩ, Канада, Сингапур и Великобритания. То е допълнено с данни от изследователската фирма McKinsey. Резултатите са доста отрезняващи за състоянието на настоящата образователна система.
Според тях, близо 50% от работните места в САЩ ще бъдат засегнати или дори заменени вследствие на автоматизация на работните процеси. Основно, ще пострадат квалификации, които разчитат на рутинна дейност.
Ще се повиши необходимостта от подготвени специалисти, които имат силно развити умения за комуникация, критично и креативно мислене. Търсенето на т.нар. меки умения (за общуване с хора, работа в екип, управление на служители) ще се увеличи, като от новите работни места между 30% и 40% ще ги изискват.
Това вече е реалност в България, поне в рамките на IT средите. Технологичните компании с офиси в страната изпитват проблеми, не само с намирането на квалифицирани кадри, но и на такива с добре развити меки умения. Разликата е, че в бъдеще, подобни изисквания ще обхванат все повече сектори.
В проведено изследване сред работодатели в САЩ, Microsoft откриват, че около 58% от завършилите колежи не са адекватно подготвени за нуждите на бизнеса.
Интересна е пропастта, която софтуерния гигант открива във вижданията и приоритетите за образованието на учениците и учителите. Изследването в четирите държави показва, че първите слагат на водеща позиция необходимостта от развитие на дигитални умения, креативност и междуличностни отношения. В същия момент, преподавателите поставят, като приоритет грамотността, критичното мислене и смятането. Запитването на Microsoft показва, че доста често липсва адекватна обратна връзка между двете страни.
Какво означава всичко това?
Дори да се интегрират последните технологични иновации в училищата, те няма да са достатъчни, за да удовлетворят изискванията на утрешния ден. Преподавателите няма да станат ненужни – даже тяхната роля ще бъде по-важна от всякога. Системите с изкуствен интелект, интерактивните платформи, всичко това ще отвори повече време на учителите да комуникират с учениците.
Персоналното отношение към отделните деца и младежи ще помогне по-лесно да се затворят разликите между отличниците и по-посредствените ученици. Нещо, което в момента се неглижира.
То не се изчерпва само в обръщане на необходимото внимание от страна на преподавателите, но и нагаждане на уроците и материята към отделните деца. Образованието трябва да става все по-персонализирано, за да може да се развият по-задълбочени когнитивни умения.
„Бъдещето на образованието е в създаването на екосистема между ученици, преподаватели и родители“Кати Тайнен, Microsoft
Всичките процеси в класната стая на 2030 г. – учебна програма, преподаватели, деца и дори родители ще трябва да бъдат обвързани в създаването на една по-ефикасна и адаптирана за новите реалности образователна система.
„Бъдещето на образованието е в създаването на екосистема между ученици, преподаватели и родители“, споделя Кати Тайнен, директор „Образование“ за Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) в Microsoft. Тя е финландски учител и дългогодишен участник в учебната реформа в страната. Кати даде ексклузивно интервю за TechTrends, което скоро ще можете да прочетете.
Ролята на технологиите
Иновациите също имат своята роля в класната стая на 2030 г. Но те не трябва да са фокуса на учебния процес, а да го допълнят по правилния начин. С тяхна помощ е може да се осъществят част от идеите за по-персонализирано обучение, като предоставят повече информация за прогреса на учениците.
Системи, базирани на изкуствен интелект (AI), ще могат да дават задълбочени данни и ще помогнат за развитието на децата. Те ще могат и да преценяват кои материали са по-удачни за отделния ученик, с кои се справя по-добре, къде изпитва затруднения и други.
Виртуалната и смесената реалност (VR и MR) ще помогнат за проверка и упражняване на редица практични умения, както и за развиване на комуникационните възможности.