Само за справка – според изследване на Kronos Incorporated, 34% от работещите хора в САЩ са планирали да гледат финалния епизод на „Игра на тронове“. От тях една трета са пропуснали или са закъснели за работа, или пък са си пуснали един ден отпуск. Шестият сезон е с бюджет от над 100 млн. долара (по 10 млн. долара на епизод), което го поставя в близост до някои от по-евтините блокбъстъри на Marvel. Докато всяка серия от последният осми струва достига 15 млн. долара.
Осми сезон от „Игра на тронове“ достига рекорден бюджет от 15 млн. долара на епизод
Адаптацията на малкия екран е базирана книгите на Джордж. Р. Р. Мартин от поредицата „Песен за огън и лед“. До края на пети сезон тя следваше в общи рамки историята от романите. Следващите серии бяха написани от двамата режисьори на ТВ сериите – Дейвид Беньоф и Даниел Брет Уайз. Причината е, че последните две книги на Мартин още не са завършени. Режисьорите и съответно сценаристи на сериала, са получили базова насока как ще завърши цялата история и как ще се развие основния сюжет.
Самият Джордж Р. Р. Мартин много кратно коментира, че сагата ще има „сладко-горчив край“. Нещо, което е много характерно за цялата литературна поредица. Опитът на Дейвид Беньоф и Даниел Уайз да го пресъздадат обаче породи остра критика от голяма част от феновете. За повечето, последния осми сезон няма нищо общо с духа на оригинала и е подигравка с труда на Мартин. В седмицата преди заключителния шести епизод дори беше започната подписка от страна на привържениците на сериала, той да бъде пресниман. Петицията, която настоява краят на поредицата да бъде направена от много „по-компетентни сценаристи“ е подкрепена от над 1.2 млн. души.
Над 1.2 млн. души са се подписали в петиция за презаснемане на последния сезон с нови сценаристи
Друг голям показател за фенското недоволство е зрителският рейтинг в някои от най-популярните развлекателни сайтове. Там „Игри на тронове“ се срива. Ако през годините епизодите и сезоните поддържат над 90% одобрение, за осмия то е едва 37% в Rotten Tomatoes. Дори противоречивият седми е с 86%, а шестият, при който няма издадена книга, на която да е базиран има 93%.
Защо изведнъж феновете се обърнаха толкова силно срещу създателите на „Игра на тронове“ и какво причините катастрофалния край на една от най-мащабните ТВ поредица в историята? Ще се опитаме да разгледаме отговорите на тези въпроси в следващите редове, които ще бъдат нещо средно между анализ на поредицата и ревю на осми сезон.
1. Правилата на играта
За да разберем, къде се къса нишката на красивата история и защо феновете изведнъж се обърнаха срещу дуото режисьори, които до скоро бяха смятани за едни от най-талантливите в развлекателната индустрия, трябва да видим какви превърна „Игра на тронове“ в една различна поредица.
Формулата е съставена от няколко компонента – необятен свят, смразяващ реализъм, комбиниран със силни фентъзи моменти, дълбоко развитие на героите, както и непрекъснатата и безкомпромисна борба за абсолютна власт. Последното е толкова определящо, че името на поредицата реално е негова красива метафора – игра на тронове.
Борбата за абсолютната власт е основен мотив и компонент в успешната формула на сериала
Кой ще седне на Железния трон и ще получи пълен контрол над Седемте кралства? Това е основният въпрос, който се поставя през цялата поредица. Този, който владее най-добре играта на тронове има най-голям шанс, но това не винаги е достатъчно.
В тази непрекъсната борба са позволени всякакви средства – измени, предателства, войни, убийства, принудителни бракове на деца, лъжи, измами и много други. Няма вечни съюзи, всичко е временно. Политиката и геополитиката на „Игра на тронове“ е водещата сила на сериала и на книгите. Всеки плете планове, интриги и взима съдбоносни решения, наслагват се и точно като в реалния живот имат своите последици. Логиката на поредицата е изключително близка до нашата, най-малкото защото е базирана доста силно на истински исторически моменти.
2. Богатството на Вестерос
Това няма как да се постигне без необятен свят, какъвто Джордж Р. Р. Мартин пресъздава перфектно. Например при „Дюн“, Франк Хърбърт създава подобна научно-фантастична поредица базирана на средновековната история само че в бъдещето с три династии, един император и няколко спомагателни фракции. В „Игра на тронове“, само на континента Вестерос имаме един крал, седем кралства и още десетки, ако не стотици други династии, фракции и елементи. Като с тях не се изчерпват страните в потенциалния конфликт.
Има и друга разлика ако сравняваме двете поредици. При „Дюн“ нещата са сравнително праволинейни, много лесно може да разграничим добрите Атреиди от лошите Харконен. В „Игра на тронове“ няма добри или лоши, поне не в класическия смисъл на думата. Тук всеки е оцапан с кръв по един или друг начин.
Лорд Нед Старк е смятан първоначално за един от главните протагонисти в поредицата, но още в пилотния епизод е показан как собственоръчно екзекутира дезертьор от Нощната стража, защото закона това изисква. Границата между добро и лошо е размита, а моралния компас може да го има, но това не означава, че той ще възтържествува накрая.
В „Игра на тронове“ няма добри или лоши, на всички ръцете са оцапани с кръв
Богатството на героите не само като бройка, но и като развитие е друго силно предимство на „Игра на тронове“. Всеки от персонажите има собствен характер, история, мотиви, контакти, силни и слаби страни. Той или тя е подвластен на решенията, които взима или които някой друг около него предприема.
Всяко действие води до последици, навързано в логическа връзка. Тя може да не е явна в началото и да се разкрие постепенно, но точно това прави една история богата и заинтригуваща. Именно, неизвестността от това кой какво е предвидил прави някои сцени в „Игра на тронове“ запомнящи се. Всеки може да умре, никой не е застрахован. Особено ако е любимец на феновете.
Героите в поредицата са уязвими, като в реалния живот и много от любимците на публиката са покосени още в началото
Реализмът от човешкото Средновековие е пренесен и в начина на живот, мислене и водене на битки във Вестерос. Към него добавяме няколко фентъзи елемента, като легендите за дракони, дългата нощ/зима, децата на гората, Нощния крал и други магически създания. Те са вкарани по доста деликатен начин, така че да не развалят общото усещане за сравнително реалистична обстановка. „Игра на тронове“ има много добре установена логика, реализъм и последователност на действията.
3. Приказната визия
Самите серии се отличават с много висок бюджет и качество характерно повече за пълнометражните филми, отколкото за малкия екран. Визията, декорите, реквизита, цялата продукция, актьорската игра – трудно можете да намерите кусури в рамките на отделните сезони.
В последният осми такъв, техническото ниво е издигнато до нови висини. Битката за Зимен Хребет (Winterfell) и обсадата на Кралски Чертог от гледна точка на продукция са истинско пиршество за сетивата. Независимо, че в първия случай е взета фундаменталната грешка да се оптимизира осветлението на сцените за кино, а не за телевизия.
Осми сезон е истинско пиршество за сетивата със своята невероятна визия, звук и актьорска игра
Декорите, ефектите, музиката, актьорската игра всичко изригва по скалата на съвършенството и кулминира в осми сезон. Технически, това са най-силните епизоди на цялата поредица. Сцени, като „танцът на драконите“ в третата серия, целият епизод по падането на Кралски чертог, или простия кадър при който Денерис Таргериан е показана пред нейния дракон, който излита и създава илюзията, че тя има драконови крила са неща, които дълго време ще се ползват за примери във филмографията.
Музиката на Рамин Джавади допълва визията по перфектен начин в различните напрегнати моменти и директно ни потапя в атмосферата на епизодите. Напрежение, хаос, чувство за отчаяние, тъга, можете да почувствате всичко това през темите, които звучат на заден фон.
Актьорите (на оцелелите герои) също постигат своите кулминационни представяния в последния осми сезон. Смятаните за дървени пред камера Емилия Кларк (Денерис Таргериан) и Кит Харингтън (Джон Сноу) показват голямо израстване и постигат богата гама от емоции в сцените от последните епизоди. Целият състав показва невероятни умения и причината за фенското недоволство не е в тяхното представяне.
Тогава, кое предизвика гнева на зрителите?
4. Екзекуцията на персонажите
Проблемите за сериала и първите по-сериозни критики от феновете бяха отправени още през седми сезон. Ако шести е изработен с налични чернови на Джордж Р. Р. Мартин и успява да запази духа на предходните, то последните два са написани изцяло от дуото сценаристи – Беньоф и Уайз. Оттук идват всичките главоболия на феновете на сагата. Двамата прилагат доста от стандартните за Холивуд прийоми, които се натрупват с всеки нов епизод, който самостоятелно написват и режисират.
Седми и осми сезон са по-кратки от останалите като бройка – общо 13 серии при 10 стандартни за един. Но те покриват действията от една книга, докато при останалите един сезон е равен на историята на един роман. Освен това последните четири епизода са с близо 50% по-дълги. Сценаристите просто не успяват да разпределят правилно екранното време с което разполагат, за да разкажат достатъчно добре историята.
Рязката трансформация на Денерис Таргериан от освободител в тиранин е вследствие на лошо развитие на героя
Има серии с излишни сцени или кадри, които не допринасят достатъчно за сюжета, в същия момент логиката на редица герои „се чупи“ и те започват да предприемат необясними до момента действия, поради лошото им развитие. Най-добрият пример е трансформацията на Денерис Таргериан в „Лудата кралица“. Тя, необяснимо решава да изгори целият Кралски Чертог и да избие всичките му обитатели след като вече са обявили своята капитулация.
Кралицата на дракони нееднократно е показвала своята тъмна страна и желанието да потопи всичко в „огън и кръв“, но рамките на няколкото епизода от осми сезон признаците за това са минимални. Тя просто изведнъж „прещраква“ и взима това решение. Поради липсата на развитие в тази посока, за много фенове, това е пълна противоположност на Денерис отпреди няколко сезона, когато заключва в тъмница собствениците си дракони, след като те са убили едно невинно дете. Изведнъж, желанието за избиването на близо милион жители, сред които много невинни жени и деца, се превръща в неин златен стандарт.
Въпреки, че зад решението ѝ има доста логика и може да бъде обяснено от сценаристите, липсата на достатъчно развитие на героинята в тази посока, прави действията ѝ напълно нелогични. Подобна е историята и с Джейми Ланистър, чиито мотиви да се върне в Кралски Чертог в пети епизод са повече от противоречиви за неговия персонаж.
В книгите най-лошата съдба на героите е да загинат, в осмия ТВ сезон е те да оцелеят и да са обезличени
Примерите с нелогично развиване на героите, липсата на развитие и последователност в действията им може да се изброят за почти всеки оцелял в последния сезон. Което говори за слабите умения на двамата сценаристи да развият увлекателна история. По този начин, независимо че Мартин обича да убива в книгите (и в шоуто) любими на публиката персонажи, Беньоф и Уайз буквално ги екзекутират, като или ги обезличават или ги правят неразпознаваеми за феновете.
5. Краят на логиката
Липсата на правдоподобност и последователност в „Игра на тронове“ в последния сезон не опира само до персонажите. Цялата логическа нишка е брутално скъсана при Битката при Зимен Хребет. Ако досегашните сражения са спазвали поне частично реализма при водене на бой през Средновековието, то тук той е захвърлен в рова и запален.
Сценаристите на последните епизоди жертват реализма и логиката на битките за сметка на атрактивността и шокиращия им ефект
Цялата стратегия на страната на живите е погрешна, което води до доста бързия им разгром от страна на Нощния крал. Фронтален щурм с лека кавалерия срещу многократно превъзхождащ ги противник, който дори не виждат. Разположение на обсадните машини на първа линия, напълно погрешното позициониране на основните сили, липса на войници по стените, прахосване на огневата мощ на драконите и много, много други. В стремеж да запазят всички основни герои и напрежението, те са показвани многократно как всеки момент ще бъдат сразени от превъзхождащия ги враг. Проблемът е, че повечето оцеляват, напук на логиката на бойното поле.
По същия начин стоят нещата и с войските. По време на сражението, зрителят остава с впечатлението, че частите на Севера и Неопетнените са почти разгромени, а Дотраките – напълно разбити. В четвърти епизод узнаваме, че всъщност силите са намалени само наполовина. Къде се е криела тази половин армия – няма обяснение. След което, същите тези войски маршируват и обсаждат Кралски чертог през следващите две серии.
Липсата на логика в някои епизоди се пренася в следващите и така се натрупва
Проблемите с логиката продължават в четвъртия епизод, като най-очевидния е моментът на засадата на флотата на Юрон Грейджой. Той успява с десетина кораба въоръжени с по един Скорпион (подсилени балисти, които изстрелват огромни копия) да убие с три директни попадения по-малкия дракон на Денерис. След което, буквално „отнасят“ корабите ѝ.
Лошо няма, но в петата серия, Денерис успява само с един дракон да изпепели десет пъти повече кораби, въоръжени с балисти и цяла крепостна стена също оборудвана с тези оръжия в рамките на няколко минути. Без да получи нито едно попадение. Отделно подреждането на целия флот на Грейджой, заедно с разположението на балистите в случая е като по учебник за ешелонна противовъздушна отбрана. Което напълно обезсмисля ефективността на Скорпионите.
6. Холивуд превзе Вестерос
Тези основни примери показват, как едно нелогично решение, се мултиплицира във всеки следващ епизод. Много от тях могат много лесно да бъдат избегнати или поправени. Но те имат и доста просто обяснение. Сценаристите и режисьори на „Игра на тронове“ жертват логиката и реализма, за да постигнат още по-въздействаща визия и шокиращи елементи.
Ако Денерис влезе в обсадата на Кралски Чертог с два дракона няма да има толкова голямо напрежение преди битката, ако го направи с един. Същото ще се жертва ако се покаже, че половината армия на живите е оцеляла на безкрайните атаки на Нощния крал.
Някои противоречиви решения са взети единствено, за да се постигнат ефектни кадри
Някои решения са продиктувани единствено за постигането на определен визуален ефект. Тук спада щурма на леката кавалерия на Дотраките, защото се постига много красив кадър, как техните пламтящи сърпове изчезват в тъмнината един по един.
Други са направени изцяло за постигане на шокиращ елемент. Смъртта на единия дракон, донякъде го постига. Друг пример е решението на сценаристите, че Аря трябва да убие Нощния крал, само защото „не им се струва правилно, това да бъде Джон Сноу“. Последното е директен цитат от коментарното предаване на трети епизод. Тъй като феновете очакват битка между Джон Сноу и Нощния крал, дайте да ги заблудим и изненадаме. Не, че липсва логика, при положение, че Бран специално ѝ връчва кинжал с острие от Валерианска стомана и дръжка от дракново стъкло, която може да убие немъртвия крал. Просто изпълнението е по Холивудски – нагласено и удобно.
В други се преследва самоцелно единствено елементът на шок и изненада
Всички тези похвати се превърнаха в традиция за голяма част от съвременното кино и сериали. Много поредици започнаха да страдат от това – подобна критика за липса на логика и целенасочен шоков ефект има и в Епизод 8 на „Междузвездни войни“ от 2018 г., който раздвои феновете на поредицата. В случая с „Игра на тронове“ имаме много по-голям консенсус относно качеството на последния сезон на сериала.
Остана един фактор – самата борба за абсолютната власт. Той отсъства в по-голямата част от финала на поредицата. Краят, най-вероятно продиктуван от самия Джордж Р. Р. Мартин, кой ще управлява Седемте кралства (или Шестте, след обявената независимост на Севера) дава много интересен поглед върху тази „игра на тронове“. Както и показва, кой най-добре я владее. Макар да е обвързан с много логика, начинът по който е представен, също води до известно разочарование сред зрителите.
Провал ли е осми сезон на „Игра на тронове“? От гледна точка на продукция, визия, звук и актьорска игра е пълен шедьовър. Но от гледна точка на история и сценарий това е огромно и дори недопустимо падение за поредицата. Последният сезон илюстрира всички проблеми на Холивуд – невероятни усилия и резултат, посечени от целенасоченото търсене на шокиращ ефект и изненадване на зрителите на всяка цена. Независимо, дали по този начин обричащ установената логика, сюжета и развитието на героите.
Крайният резултат на финала на осмия сезон наистина е „сладко-горчив“, както го описва Джордж Р. Р. Мартин. За съжаление, автономността, с която разполагат двамата сценаристи и режисьори оставят повече горчив привкус сред феновете, отколкото сладък.
"Игра на тронове" осми сезон
Визия
Звук
История
Добър
Красива и невероятна продукция със съвършена актьорска игра. Всичко това е съсипано от нелогичната история и лошото развитие на героите.