- - Основите на технологичния възход на Китай (и Huawei)
- - Защо и как САЩ удари Huawei
- - Какви са последствията за китайския гигант
- - Българският коментар по темата
- - Ще станем ли свидетели на "балканизация" на технологичния свят
По сходен начин, но на друго бойно поле и срещу нов противник, се развиват действията на Белия дом. Отново, много анализатори посочват забраната за търговия на щатски компании с Huawei, за начало на нова Студена война в областта на технологиите и търговията. Други, правят аналогия с предишни подобни действия на САЩ, само че срещу Япония в края на 80-те години на миналия век. Паралелите са доста, не само като икономически показатели, но поради факта, че тогава един от най-яростните поддръжници на тези мерки е настоящия президент Доналд Тръмп.
Историческите аналогии са хубаво нещо, помагат на хората да визуализират по-добре ситуацията. Но, независимо от многобройните допирни точки, обстоятелствата винаги са различни. Което прави пълното повторение на историята невъзможно.
Но и не пречи да използваме аналогиите с минали събития, стига да го правим по правилен начин. Интересното е, че обтегнатите търговски отношения между САЩ и Китай, които кулминират с удара срещу Huawei, имат допирни точки и с двете исторически събития. Както и доста различни елементи.
Сравнението с мерките на САЩ срещу Япония не е толкова акуратно, заради разлика в контекста. Страната на Изгряващото слънце не е толкова голяма като Китай, нито пък се е борила за икономическо превъзходство. Отделно, след Втората световна война, Токио е изключително зависима политически и икономически от Вашингтон. Ситуацията между САЩ и Китай е почти диаметрално противоположна. Приликата са методите и реториката, които се ползват, но само дотам.
Аналогията с нова Студена война е по-сходна при мотивите – САЩ се опитват да ограничи нарастващото китайско влияние на световните пазар и да спре потенциалния процес, в който Китай да получи технологично превъзходство или най-малкото да постигне паритет. Ако махнем нюансите, всичките действия срещу Huawei са именно това.
Мотивите ги потвърждава лично американския президент Доналд Тръмп на пресконференция в Белия дом на 23 май. Изказването му, че Huawei е „много опасна от гледна точка на сигурността“ и в същото време допълва, че „компанията може да бъде част от по-голяма сделка“ с Китай.
Много анализатори и медии (включително и български) обявиха думите му за „нелогични“ и „противоречащи се“. Произнесени от човек, за който „всичко е бизнес“, те имат желязна логика и тежест. За да я разберем напълно е необходим доста контекст. Поради тази причина, темата ще е разделена на три големи части. Първата е посветена на спецификите на възхода на китайската индустрия, включително и технологичната, втората разглеждаме конкретните мерки и последствията за Huawei и в третата – какъв ще е отзвукът за целия технологичен сектор, както и дали няма да се решат нещата по „мирен“ начин.
I. Технологичният възход на Китай
Фабриката на света
Китай се превръща в истинско икономическо чудо през последните две десетилетия. Тя е водеща в редица сектори от металодобивен и преработване, през земеделие, до индустриално и технологично производство. Няма да се спираме на всеки сектор по отделно, защото темата е необятна.
Като пример, ще посочим, че почти всеки доставен смартфон през 2018 г. е сглобен или произведен в Китай. Така в периода март-декември миналата година в азиатската държава са произведени около 1.511 млрд. умни телефона, показват данните на Statista. Докато за този период са доставени 1.090 млрд. устройства по данни на IDC. Разминаването се формира от факта, че производството предшества търговските доставки с няколко месеца, които се различават, заради сезонност и брой пуснати нови модели. Но е показателно, че голяма част, ако не и целия индустриален капацитет за смартфони се намира в Китай. Редица други продукти от потребителската електроника също се правят в страната.
Причините за това са основно икономически. Страната се отваря за работа с чуждестранни компании от края на 80-те години и постепенно се превръща в основна локация за почти всякакво производство. Огромното количество работна ръка, ниските разходи, които са подсилени от последователна държавна политика в тази посока, правят Китай истинска световна фабрика. Развитието през годините позволява от елементарно сглобяване на устройства, постепенно да се пренесат все по-сложни процеси на индустриален капацитет и дори разработването на собствени компоненти.
Ниските производствени разходи, напълно компенсират допълнителните транспортни такива, което дава по-добри маржове на печалба на компаниите, които продава все по-комплексни и скъпи продукти. Масовото производство позволява да се свалят цените на определени стоки, без това да повлияе прекалено сериозно на представянето на самите фирми. Китай позволява този процес да се случва все по-бързо и по-лесно. Може само да си припомним, продължаващите опити на Apple да пренесе дори малка част от производството си в САЩ. Foxconn – един от основните ѝ подизпълнители се отказа да прави завод в Щатите. Причината – прекалено високи производствени разходи.
Китай се възползва максимално от евтината работна ръка и сравнително разнообразната си география и в друга насока, която е важна за технологичната индустрия. Това са редките земни елементи, които са ключови за производството на почти всяко иновативно устройство – от смартфони, през платки, чипове, дисплеи и др. Противно на името си, тези общо 17 елемента от периодичната таблица се намират почти навсякъде по света. Проблемът е, че много трудно могат да се открият в концентрирана форма.
Скъпият процес по извличането им, както и екологичните последствия, които могат да предизвикат, правят добива им много труден процес. За да се оправдае цената по извличането им – финансова и екологична, са необходими три изисквания. Находището да има достатъчно голямо количество от тях, както и да има налична евтина работна ръка. Последното изискване е технологично. Китай разполага с първите две и през годините получава последното. Тъй като страната е изключително ефективна като цена и възможности за добива на тези материали, тя се превръща в техен почти монополен доставчик.
Сделка с дракона
Целият процес по пренасяне на световното производство на технологии и добив на редки земни елементи позволява на големите корпорации да мащабират своите операции до непознати дотогава висоти. Китай, не подхожда като традиционната „бананова република“, която изнася суровините, те се преработват във високотехнологични продукти в развитите държави и после се връщат обратно на много по-висока цена и с по-голяма добавена стойност. Пекин се опитва да затвори целия кръг на своя територия.
Първоначално, това се прави с добрия и стар индустриален шпионаж и обратно инженерство. За Huawei се предполага, че не прави изключение, особено, когато става дума за телекомуникационно оборудване. В обширна статия на Wall Street Journal се посочват някои от познатите случаи, в които китайската компания е „хваната в крачка“. Сред тях е и добре познатия казус на Cisco, който обвинява Huawei за потенциална кражба на софтуерен код. Включително и бъговете по него.
Делото е от 2003 г., но 18 месеца по-късно, предполагаем служител на Huawei е хванат да снима схемите на различни мрежови компоненти, по време на конференцията Supercomm. Той е задържан от охранител и на конфискуваната карта памет са открити технически данни на оборудване от още поне шест компании, сред които Fujitsu и Nortel Networks. Заведени са редица дела, но нещата около тях утихват. Huawei официално отрича обвиненията.
Следващата стъпка за развитие на китайските компании е в легалната обмяна на технологии. IT гигантите, за да прехвърлят производствените си мощности и да оптимизират все повече своите разходи трябва да сключат сделка с „дракона“. Китайските власти дават специални разрешения за работа между местни и чужди компании. Много често те включват условия за предоставяне на определена технология в страната и на местния производител. В други случаи, това го правят самите китайски компании.
Казано по-просто – ако Apple иска да си сглобява iPhone-ите в азиатската държава, тя трябва да предостави част от технологията по направата им. Доста корпорации работят и основават смесени дружества в Китай, за да могат да оперират на местна територия, като доста от ноу-хауто остава в тях.
Друго мощно оръжие е, че в Китай патентните права са, да кажем, малко по-различни. Доста често властите си затварят очите за местни производители, които пускат на локалния пазар копия на западни продукти, без да бъдат санкционирани. Всичко се прави негласно и неофициално, разбира се. И се отрича от официалните власти. Тази практика, позволява на китайските компании да реализират без проблеми милиони от своите продукти в страната.
Като развият технологиите или сключат достатъчно партньорства със западни дружества, впоследствие местните фирми излизат на световния пазар. Huawei, ZTE и Xiaomi се наложиха на глобалния пазар на смартфони, като първо превзеха китайския. Факт е, че дали заради регулации, работа с телекомите и местните вериги или други фактори, чуждестранните марки изпитват затруднения да пробият там. Apple полага доста усилия в тази насока, като резултатите ѝ продължават да са противоречиви.
Великата китайска стена
Последният фактор за успеха на Китай в технологичния сектор е протекционистката политика, която провежда спрямо чуждестранните компании. Пекин има доста регулации и рестрикции за предлагане на местния пазар. Реално, Китай изгради виртуална стена още преди десетилетие, като забрани Google, Facebook, Yahoo! и редица други компании да извършват дейност на нейната територия.
Основните опасения са, свързани със сигурността (дежа вю?). Пекин налага определени изисквания за предоставянето на политкоректно съдържание в страната, цензуриране на различни статии, резултати от търсачки, както и адаптиране на определени материали, така че да са „по-патриотични“.
Целта е да се избегне предоставянето на чувствителна информация на китайските граждани, като например събитията на площада Тиянанмън от 1989 г., или да се нагаждат определени ценности. Примерите за подобни забрани са безброй. Освен споменатите компании, които не могат да оперират в страната, най-скорошните подобни случаи са забраната на Wikipedia и свалянето на играта PlayerUnknown’s: Battlegrounds. Последната реално е собственост на китайския гигант Tencent, която изведнъж я заменя на местния пазар с пълно копие, но локализирано и адаптирано с повече „патриотичен“ оттенък и намалено насилие.
Тази, своеобразна „велика китайска стена“ е била повод за нееднократни дискусии между Пекин и Вашингтон през годините. Ефектът е, че Китай затваря технологичния си пазар за местни компании, които могат да се развият и тези, които постигнат мащаб, да могат да излязат със силни позиции и стабилна потребителска база на международния пазар.
Планът „Произведено в Китай 2025“
Всичко изброено до момента напомня страшно много на Студената война – имаме нова „Желязна завеса“, макар и дигитална, контрол на съдържанието, усвояване на чужди технологии. Има и различни нюанси, като Китай осъществяват всичко по доста по-различен начин и реално получават доброволно голяма част от полученото ноу-хау, срещу изгодно производство. Пекин вече задейства следващата фаза от своето IT развитие. Тя включва собствено производство и разработка на иновативни и високотехнологични компоненти и продукти. Чипове, процесори, лекарства, двигатели, софтуер, изкуствен интелект, турбини и много други.
Планът става известен като „Произведено в Китай 2025“. В рамките на шест години, местните фирми трябва да могат да произвеждат до 70% от основните материали и компоненти. Huawei отдавна работи в тази насока и с отлични темпове. Копирането или трансфера на технологии работи до време. С разрастването на бизнеса на Huawei променя начина на работа и инвестира силно в собствени развойни центрове.
През 2018 г. компанията надминава Apple по инвестиции в R&D и разполага с над 80 хил. служителя в тази област. Това ѝ позволява в рамките на няколко години да подаде хиляди заявки за патенти в различни сфери, включително и доста ключови такива в перспективните 5G мрежи. Така в края на миналата година общият брой одобрени патенти надминава 87 хил., от които половината са в Китай, а останалите са в различни части на света.
Усилията ѝ са щедро възнаградени. Не само, че компанията постига около 70% от доставките ѝ да бъдат собствени разработки или от местни дружества, но и прави няколко важни пробива. Основните са в рамките на микропроцесорите. Huawei от 2012 г. започва да интегрира собствени чипове в своите устройства. От миналата година, вече всички нейни смартфони и таблети са процесори от сериите на Kirin. Huawei разработва и един от първите мобилни чипове по 7nm технология. Отделно пуска един от първите 5G модеми за смартфони.
Китайският гигант се превръща в основен двигател на Пекин при микропроцесорите, мобилните технологии и дори в разработването на изкуствен интелект в плана „Произведено в Китай 2025“. Намаляването на зависимостта от чужди системи и ноу-хау ще гарантира на страната по-голямо влияние на световните пазари. Същото важи и за Huawei.
II. Заложникът Huawei
Ядреният удар срещу IT гиганта
Действията на Белия дом от последните седмици показват премерена и целенасочена атака, срещу една от основите на китайския план за 2025 г. Както и най-познатата сред потребителите търговска марка на страната по света. Тя не е избрана случайно, нито пък е прецедент. Сравнението с ядрена атака може да ви звучи пресилено, но метафората се ползва, макар и в друг контекст от основателя на Huawei пред германското издание Handelsblatt.
„За съжаление, САЩ виждат 5G като стратегическо оръжие. За тях, това е вид ядрена бомба“, коментира Рен Женгфей пред вестника.
Именно опасенията за назряващата доминация на Huawei в 5G технологиите е основния и официален мотив на президента Доналд Тръмп да нанесе удар по компанията. Според него, техните мобилни мрежи са заплаха за сигурността и изразява опасения, че могат да се използват за масово подслушване, шпионаж и др.
„За съжаление, САЩ виждат 5G като стратегическо оръжие. За тях, това е вид ядрена бомба“ Рен Женгфей, Huawei
„За съжаление, САЩ виждат 5G като стратегическо оръжие. За тях, това е вид ядрена бомба“ Рен Женгфей, HuaweiВашингтон обяви сходни мерки и почти фалира смартфон бизнеса на друг китайски производител ZTE. САЩ просто ѝ забраниха да търгува с американски компании, което ѝ коства и лиценза за Google. Казусът беше разрешен, като ZTE се оттегли основно от местния пазар и плати солидни суми, за да продължи да набавя ключови технологии.
По идентичен начин се развива ситуацията с Huawei. Отзвукът е доста по-голям, защото ZTE беше изцяло зависима от американски доставки и компоненти. Освен това Huawei има значително по-мащабен и разпознаваем бизнес, както потребителски, така и при доставките на мрежово оборудване. Китайският гигант все повече допринася с различни иновации и патенти, за развитието на нови технологии, като например мрежите от пето поколение (5G).
Това не попречи на администрацията в Белия дом да нанесе сериозен удар срещу него на 17 май, като го включи в същия забранителен списък, в който преди време беше ZTE.
Атаката е осъществена в няколко насоки. Първата е в затварянето на САЩ, като пазар за Huawei. Този ход има най-малки последствия за Huawei. От повече от година, компанията не продава смартфони в Щатите, след неофициалната заплаха, че всеки телеком и компания, която реши да предлага нейните продукти на масовия потребител, ще бъде извадена от федерални и обществени поръчки. Единствените по-сериозни клиенти на Huawei в момента са малките регионални оператори, които разчитат на нейното оборудване, заради по-ниските му цени.
Вторият удар е в посока на забрана на американските компании да търгуват с китайския гигант. Тук имаме два ефекта – първият е свързан с продажбата на компоненти от щатски фирми за Huawei, а вторият е свързан повече с лицензите и софтуера. Предвид, все по-нарастващия обем от собствени компоненти, китайският гигант лесно може да смекчи удара. Независимо, че компанията има десетки американски подизпълнители, тя може лесно да намери заместители за доставката на конкретни компоненти.
Предоставянето на лицензи и софтуер е по-големият проблем, с който се сблъсква Huawei. След обявяването на санкциите първоначално не беше ясно дали, компанията ще може да използва лицензираната версия на Android на Google. Оказа се, че докато те са в сила. Това означава, че Huawei няма да има достъп не само до името на популярната платформа, но и до редица приложения и услуги, които Google предлага за смартфоните. Търсачка, карти, имейл и много други ще бъдат недостъпни.
Всички промени, които интернет гиганта прави с операционната система в бъдеше също няма да са налични. Тези мерки ще важат само за нови модели на Huawei, цялото настоящо портфолио ще продължи да поддържа услугите на Google и всички бъдещи ъпдейти по сигурността. Доста е вероятно и някои настоящи устройства да получат и следващата версия на Android – Q.
Министерството на търговията на САЩ даде няколко месеца отсрочка до средата на август, за да може определени бизнеси да се адаптират към промените. Тук се има предвид основно, щатските регионални оператори, които разчитат на мрежово оборудване от китайската компания, както и някои по-специализирани технологични производителя. Това дава и малко време за реакция на Huawei по отношение на решаване на проблемите с доставчиците и с Android.
Самата китайска компания обяви, че работи по резервен вариант, познат като Project Z или HongMeng OS. Това е собствена операционна система, която се разработва от няколко години. Доста други производители, като Microsoft, Intel, Nokia и Samsung са се опитвали да вървят по този път, за момента неуспешно. Основният проблем е липсата на приложения. Huawei ще трябва да убеди софтуерните компании, да направят версии за нейната платформа. В противен случай, тя ще последва съдбата на предходните опити.
Другият вариант на Huawei е използва базовата версия на Android, която е базирана на отворен код и не изисква лиценз от Google. Тя няма да може да разчита на поддръжката на интернет гиганта и ще трябва да добавя всякакви нови функционалности и възможности сама. Което реално означава да задели ресурси, почти толкова като за нова операционна система.
Индиректните щети
При ядрен удар, не светлината е най-унищожителна, а ударната вълна и последващата радиация. Ситуацията с Huawei е идентична – не забраната за директна търговия с американски компании има най-негативен ефект, а потенциалното разбиване на редица партньорства и предоставянето на лицензни права.
Най-показателен пример е във временото (за момента) спиране на отношенията с ARM. Компанията е базирана във Великобритания и е собственост на японския гигант SoftBank. Тя преодставя ключовата архитектура за почти всички мобилни процесори. Технологията се използва от Qualcomm в нейните Snapdragon чипове, Samsung в Exynos и Apple в A11. Huawei я прилага в техните Kirin, които се произвеждат от нейния филиал HiSilicon.
По информация на BBC, ARM е прекратила отношенията си с китайската компания, защото нейната архитектура се базира на американски технологии. Не се знае дали решението е взето под натиск или заради опасения, че Вашингтон ще предприеме действия срещу британската (японската) фирма. Няма да е прецедент ако САЩ предприемат подобни ходове, като има доста случаи на санкции за индиректно нарушаване на забраната за търговия с Иран например.
Крайният резултат е, че в близко бъдеще, Huawei няма да може да прави легално чипове, освен ако не намери заместваща архитектура. Което е доста трудна задача от гледна точка на производството на процесори. Важно е да се отбележи, че ARM официално още не е потвърдила подобни мерки и най-вероятно се прави оценка на ситуацията.
Huawei коментира официално опасенията за съвместната работа с ARM като, че „държи на близките отношения със своите партньори, но и забелязва, че някои от тях са поставени под натиск, вследствие на политически решения“. Китайската компания допълва, че се „надява да разреши ситуацията и за нея продължава да са приоритет предоставянето на технологични решения и продукти на световно ниво по целия свят“.
Под подобен индиректен натиск, китайската компания изпада в доста интересни позиции по отношение на други важни ресурси. Стандартизацията на редица компоненти и технологии позволява по-лесното им използва от смартфон производителите. SD Association, която стои зад стандарта за Micros SD картите с памет, обявиха в понеделник, че са изключили Huawei от участие в организацията. По този начин, компанията не би трябвало да може да произвежда и продава устройства с такива възможности. Асоциацията потвърди, че премахването на китайския гигант е вследствие на забраната за търговия в САЩ.
Същото действие е предприето и от WiFi Alliance – организацията, която стои зад стандартизацията на мрежите тип Wi-Fi. За разлика от SD картите, Huawei ще може да използва модули за безжичен интернет, но те няма да са сертифицирани от асоциацията.
Два дни по-късно двете организации правят завъртане на 180 градуса и възстановяват членството на Huawei. Всичко това демонстрира нестабилното положение, в което е поставена не само китайската компания, но и всички по веригата, независимо от географското им и юридическо положение.
Битката за Европа
От всички изброени удари, най-силният определено е потенциалното блокиране на производството на процесорите Kirin чрез британското дружество ARM. Голяма част от останалите последствия могат да се компенсират частично или напълно. Поне така изглеждат нещата на теория.
Например, блокирането на Android няма да навреди на потребителите на Huawei в Китай или в САЩ (където са единици). Всички настоящи потребители и модели пуснати в продажба няма да бъдат засегнати от тези санкции през следващата година.
Но забраната на САЩ оказва доста силен натиск върху компании и потребителите в Европа. Huawei успя да диверсифицира географски бизнеса си, така че загубата на американския пазар беше компенсирана с Китай и Стария континент. Избухването на компанията в Европа се дължи до голяма степен на пренасочването на огромните маркетинг бюджети предназначени за САЩ в регионите, където има потенциал. България не прави изключение, като миналата година почти всяка по-голяма медия или инфлуенсър в страната имаше рекламни договори с тях.
Резултатите са повече от красноречиви – в Европа се формират 28% от приходите на Huawei през 2018 г. Толкова е пазарният дял на телеком оборудване (29% по данни на Dell’Oro Group), а по различни оценки този при смартфоните е между 20% и 25% в последното тримесечие на миналата година.
Старият континент, като цяло се въздържа от заемането на страна в конфликта. Европейският съюз не реши дали да забрани използването на телеком оборудване от Huawei за изграждането на 5G мрежите в страните-членки. Вместо това, Брюксел изисква от отделните правителства да направят оценка на риска за сигурността и да представят резултатите си през есента. Едва след това, ще се вземе решение дали да се предприемат мерки.
Новината за евентуалното спиране на лицензирания Android и услугите на Google в смартфоните на Huawei отвори друга потенциална рана. Британските телекоми Vodafone и EE обявиха, че са започнали да подменят оборудването по опорната си мрежа, което е на китайския производител. Великобритания не забрани доставките на телеком системи на Huawei, но поясни, че компанията не може да доставя компоненти по ядрото на мрежовите системи.
Вашингтон продължават натиска над Лондон, като нееднократно заплашиха, че може да спрат обмена на разузнавателна информация, ако се използва оборудване на компанията. 5G решенията на Huawei се оказват доста ключови и затова, повечето оператори се въздържат от подобни крайни мерки да се откажат напълно от тях.
Спирането на лицензираната версия на Android и услугите на Google в бъдещи смартфони на китайския гигант може да отворят друга рана на Стария континент. Оказва се, че тихомълком европейските оператори в момента се въздържат от заявяването на нови (повечето необявени) модели смартфони на Huawei.
Под тези удари е възможно да попадне, дългоочаквания вариант със сгъваем екран Mate X, който е планиран да дебютира през юни. Той отсъстваше от списъците на устройства за предварителна продажба на Vodafone и EE. Двете компании обявиха, че изчакват развитието със ситуацията около Huawei. Опасенията са им, че поради неизвестностите около ползването на Android, само свободната му версия или собствена операционна система поставя под въпрос клиентското изживяване.
„Въпросът дали ще предлагаме такива устройства е същия, като къде ще учи нероден Петко“ Атанас Добрев, „Виваком“Най-точният коментар, който описва ситуацията идва от България. На запитване от TechTrends, дали „Виваком“ ще предлага смартфони, оборудвани с потенциална собствена операционна система на Huawei, Атанас Добрев главеният изпълнителен директор на компанията, отговоря:
„Въпросът дали ще предлагаме такива устройства е същия, като къде ще учи нероден Петко“.
Този отговор доста добре пасва на цялата ситуация около устройствата на китайската компания. Санкциите ще засегнат само бъдещите модели, които с изключение на Mate X, още не са обявени. Тоест, всичко в момента е в сферата на хипотезите.
„Всички следващи модели на Huawei няма да имат достъп до Google Play, което означава, че имате хубав смартфон със сгъваем екран, на който няма да можете да инсталирате никакви приложения“, коментира Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на „Виваком“ на въпрос на TechTrends.
Той потвърди, че най-големият телеком в страната за момента изчаква развитието на казуса със смартфоните и няма да пуснат в продажба такива, които не биха се ползвали пълноценно от потребителите. Всички съществуващи устройства остават в продажба.
В изчаквателна позиция е и „Теленор България“, която ще следи развитието на драмата около Huawei. Българският оператор застана зад китайския производител, най-малкото, защото той е и основния доставчик на мрежово оборудване.
„Huawei остава наш партньор, освен ако обстоятелствата не наложат друг подход“, коментира Горан Маркович, главен маркетинг директор на „Теленор България“ за TechTrends. Той не уточни, какви може да са факторите, които могат да променят позицията на оператора.
„Huawei остава наш партньор, освен ако обстоятелствата не наложат друг подход“ Горан Маркович, „Теленор“Динамичната обстановка и ситуация на „нероден Петко“ най-вероятно ще накара Huawei да замрази пускането на нови флагмански модели, като следваща версия от серията Mate. Поне не и докато не се изяснят детайлите около софтуера и компонентите, коментират източници от телеком средите, пожелали анонимност, пред TechTrends.
От Huawei заявиха за TechTrends, че те са едва няколко месеца след пускането на основната част от портфолиото си за 2019 г., като P30 Pro и P30 Lite сериите и е прекалено рано да се правят изводи за бъдещите ѝ устройства.
„Тези и останалите ни активни модели се продават добре, а за поръчки за следващото поколение е още рано да се говори, независимо от ситуацията със САЩ“ Huawei България„Тези и останалите ни активни модели се продават добре, а за поръчки за следващото поколение е още рано да се говори, независимо от ситуацията със САЩ“, обявиха от китайската компания.
III. Последствията
Удар по растежа
Този изчаквателен период с доставките на смартфони и дори на 5G най-вероятно ще набие аварийна спирачка на скоростния ръст на технологичния гигант, който отчита през последната година и нещо. Особено в сегменти, като смартфоните, където за първото тримесечие на 2019 г., Huawei буквално отнесе Apple по доставки и много рязко скъси дистанцията на лидера Samsung. Тази инерция ще бъде най-вероятно загубена през настоящото и следващо тримесечие.
Главният изпълнителен директор и основател на Huawei, Рен Женгфей, коментира в пресконференция пред китайските медии, че негативен ефект ще има върху продажбите, но той ще се ограничи до понижаване темповете на растеж, отколкото до реален спад.
„Ръстът на Huawei ще се забави, но не толкова, колкото всеки си представя“, споделя Женгфей. „През първото тримесечие на 2019 г. приходите ни се увеличиха с 39% на годишна база, като този темп се понижи до 25% увеличение“. Женгфей допълни, че е възможно да продължи в следващите месеца да се забавя растежа, но не няма да доведе до негативен резултат.
Концепцията MAD
През Студената война се създава концепцията за ядрен паритет, позната на Запад под съкращението MAD или Mutual Assured Destruction (Взаимно сигурно унищожение – бел. прев.). Буквите формират думата „луд“ на английски, като основната идея е, че двете супер държави САЩ и СССР разполагат с достатъчно ядрен арсенал, така че, едната ако нападне, другата да може да отговори веднага. Крайният резултат е, че няма победител. Страхът от взаимно унищожение, пази мира и предотвратява директни конфронтации между тях.
Китай все още няма технологичен паритет със САЩ, но е на път да го постигне. Или най-малкото да намали зависимостта си от американски технологии, като в същото време увеличава пазарните си дялове в редица сегменти – потребителски и индустриални. Въпреки липсата на такъв, негативните ефекти при удара на Вашингтон ще засегнат не само Huawei, но доста американски компании, както и ще имат силен отзвук в целия технологичен свят. Особено ако тези санкции останат в сила в дългосрочен план.
Първият и най-очевиден проблем е възможността на Китай да нанесе ответни мерки. От Пекин намекнаха, че може да отговорят с контра удар, като спрат достъпа на Вашингтон и американските дружества до така важните редки минерали. Последствията ще са доста големи, поне в краткосрочен план.
Тези редкоземни материали се използва във всякакъв тип съвременна електроника – от компютри, телевизори, смартфони, през комуникационно оборудване, до бойни хеликоптери, ракети и много други.
Спирането на доставките за САЩ, може буквално да замразят американската технологична и военна индустрия за няколко години. До момента, в който Вашингтон не разработи собствени местни или приятелски залежи на редкоземни минерали. Във всички случаи, това ще вдигне цената на продуктите на щатските компании през следващите години.
Китай все още не е обявила такова решение, но това е основният коз, който Пекин държи в търговската война. Използването му може да има негативни последици и за самата азиатска държава. Причината е, че това ще стимулира САЩ да разработят собствени източници на редкоземни минерали, отделно, ще сигнализира на доста други държави, че Китай може да не бъде надежден търговски партньор.
Заплахата за спиране на доставките, може да се окаже достатъчна за Вашингтон да се договори с Пекин за някаква търговска сделка.
Балканизация на технологиите
Дългосрочните ефекти, при една продължителна забрана ще имат пагубен ефект върху света на технологиите. Huawei и други китайски компании в един момент ще могат да заобиколят стандартите, като създадат нови. Както в момента ситуацията с интернет платформите и устройствата е специфична за Китай, това може да се пренесе на глобално ниво.
Това ще доведе до пълна фрагментация на системите, устройствата, софтуера. Или както се изразява Звика Кригер, технологичен директор на Световния икономически форум, цитиран от Technology Review – „ще станем свидетели на балканизация на технологиите в различни сектори“.
„Ако тази тенденция продължи, компаниите ще трябва да създават специални продукти за всеки отделен пазар, което ще доведе до допълнително разслояване“, коментира Звика Кригер. Или ще имаме несъвместими помежду си устройства, които изпълняват едни и същи функции. Всичко това ще забавя прогреса и иновациите, допълва Кригер.
„Това ще попари иновациите, защото дигиталните компании няма да могат да използват единния глобален пазар и съответно да създават бързо нови продукти за всички“, подчерта Кригер.
Ефектите ще се разпространят и към стандартите, както виждаме, Huawei получава удар по тях. Което подкопава доверието към тези организации и, че могат да бъдат използвани или да стават жертва на политически цели. Създаването на паралелно сертифициране ще подсили „балканизацията“.
Най-очевидни ще бъдат последствията за Android. Операционната система от години се бори да намали фрагментацията на различните си версии. В момента в който втория по големина смартфон доставчик се отдели от платформата, това може да доведе до намаление на пазарния ѝ дял. Ако Huawei използва отворената версия с алтернативни софтуерни услуги, тогава ще имаме реално нова версия на Android.
Всичко е бизнес
Както виждаме от потенциалните ефекти и последствия, търговската война между САЩ и Китай, в която Huawei попада на фронтовата линия, може да бъдат съпоставими с концепцията за ядрения паритет. В краткосрочен план, губи Пекин, но в дългосрочен тази стратегия може да бъде пагубна за целия сектор.
Тук се връщаме към думите на американския президент Доналд Тръмп. Обвиненията за заплаха за сигурността, така и не бяха подкрепени с твърди и директни доказателства. Те са по-скоро повлияни от страха на САЩ, Китай да се превърне в доминираща технологична сила при развитието на 5G мобилните мрежи. В перспектива и в други ключови сегменти, като разработване на процесори и изкуствен интелект.
Атаката срещу Huawei е просто демонстрация на сила и придобиване на по-добра позиция при потенциални преговори за мащабна и обхватна търговска сделка между САЩ и Китай. Точно това споменава, почти директно президентът Тръмп в своето „противоречиво изказване“. Логиката зад него е повече от желязна – той просто иска добра бизнес сделка с Пекин. Отваряне на вратите на американските компании в Китай, срещу падане на митата и забраните за търговия фирми, като Huawei в САЩ.
Самите преговори са започнати още на 1 декември миналата година по време на срещата на Г20 в Буенос Айрес, Аржентина, пише Financial Times в свой обзор. Пет дни по-късно, става ясно, че не са плодотворни, като е арестувана главната финансова директорка на Huawei Менг Уанджоу в Канада, по молба на САЩ за нарушаване на санкциите срещу Иран.
Въпреки тази агресивна стъпка, преговорите са подновени през януари, като до края на месеца има прогрес след среща между двамата президенти в Белия дом. Разговорите и размяната на визити продължават до края на април. Според Financial Times, една от основните разграничителни линии е липсата на желание от страна на Китай да даде свободен достъп на американските технологични компании в страната. След което през май ставаме свидетели на ескалацията на търговските отношения между двете държави.
Така съдбата на почти целия технологичен свят зависи от политическата и търговска сделка между САЩ и Китай. Такава ще има, въпросът е точно каква и кога ще бъде сключена. Защото от дългосрочните последствия няма да има победители, по същия начин както и при ядрен конфликт през Студената война. Huawei просто се явява един „заложник“ на тази битка за надмощие и инструмент за постигане на по-добри позиции на масата за преговори.
