Стартъп екосистемата в България се развива със стабилни темпове и това не е видно само от непрекъснатия глад за IT кадри в страната. Един ключов показател демонстрира нагледно, че наистина София вече се е превърнала в Силициевата долина не само на Балканите, но и в почти цяла Източна Европа. Това е рисковото финансиране.
Нашата столица води убедително по привлечен капитал за технологични компании, показват данните на Dealroom.co – глобална платформа за следене на инвеститори и стартъпи. Те бяха представени на втория ден от конференцията DigitalK 2019 от Дарън Стауфър, директор „Продажби и бизнес развитие“ в компанията. Събитието се проведе в Sofia Event Center на 30 и 31 май и е организирано от вестник „Капитал“ и инвестиционните фондове LauncHUB и Neveq.
Технологичната столица на региона
В периода от 2013 до 2018 г. регистрираните в София фирми са привлекли 246 млн. евро, което я поставя пред другите два основни центъра в региона на Източна Европа – Варшава и Талин. Полската столица привлича 192 млн. евро рисков капитал, докато естонската – 193 млн. евро. Като общи подобни инвестиции, България е едва на трето място с общо 255 млн. евро. Полша е недостижим лидер с над 500 млн. евро привлечен капитал.
Един от големите проблеми, за който сигнализират от няколко години доста технологични компании и браншови организации е, че почти целия IT сектор е ситуиран в София. Това е доста ясно видно от данните на Dealroom.co, като българската столица отговаря за над 96% от всичките инвестиции през последните пет години. Част от големите технологични компании се опитват да диверсифицират офисите си, за да могат да намерят квалифицирана работна ръка. За момента Пловдив е вторият по привлекателност град, следван от Бургас и Русе.
България изостава по някои други важни показатели в стартъп сферата, особено, когато сравняваме местените млади компании с тези от Западна Европа. Страната ни е на последно място по среден размер на единична инвестиция, която достига около 100 хил. евро. По този показател сме далеч от развитите държави на Стария континент, сред които в повечето сделки са зад над милион евро. Проблемът е, че България остава зад доста регионални страни, като Чехия и Хърватия (средно по над 800 и 600 хил. евро съответно) и дори Латвия (200 хил. евро).
Спомени от прехода
Интересен поглед назад във времето по време на DigitalK 2019 направи Петър Митев – съосновател и главен изпълнителен директор на българската Chaos Group. Компанията стои зад софтуера за видео рендиране и изработване на визуални симулации V-Ray, който се налага като основен инструмент за редица холивудски продукции. Дружеството е основано в далечната 1997 г. Тогава, все още технологичният бранш в страната тепърва прохожда, а голяма част от успешните модели и примери се основават на не толкова бизнес практики, колкото на държавни връзки и ресурси.
„През 90-те години, повечето предприемачи гледаха да се реализират основно с връзки в държавните институции“, коментира Митев. Това започва да се променя в края на 90-те години и продължава да се развива досега. Като все повече предприемачи се опитват да се реализират на глобалния пазар и да намерят своята ниша. Тази смяна на подхода и мисленето, до голяма степен полага основите за технологичната екосистема, която все повече се оформя в страната.
„В момента сме променили изцяло начина ни на мислене, като много компании успяват да реализират собствени продукти и услуги на международния пазар“, обяснява Митев по време на втория ден на DigitalK 2019.
Съдържанието измества рекламата
Директната реклама все повече ще става част от миналото, беше сред основните акценти от първия ден на технологичната конференция. Тя ще бъде заменена от нарастващия обем органично съдържание, което ще придава все по-голяма добавена стойност за потребителите. Това обяви Дейвид „Шинги“ Шин , дигиталният „проповедник“ на Verizon Media. Според него доскорошните четири компонента на маркетинга – продукт, пласиране, позициониране и цена, вече са остарели. Те се заменят със страст, цел, платформа и теза, които са основни двигатели на успешните дигитални стратегии в момента.
Тобин Нажает от рекламната агенция 72andSunny демонстрира нагледно използването на тези методи. Първият пример беше разработването на приложение за добавена реалност (AR) за мебелния гигант IKEA, в което потребителите могат да тестват как ще стои всеки предмет от портфолиото в техния дом.
Вторият, показа повече нестандартно мислене. В него марката за дезодоранти Lynx на Axe, реагира на рап песен на британския изпълнител Big Shaq, в който той споменава бранда. Компанията решава да разработи специален флакон, който е снабден с говорител и при всяко пръскане да се цитират елементи от музикалното му парче. Идеята се оказва доста успешна и Lynx започва да я прилага и при други поводи и рекламни кампании.
Примерът с Axe реално пасва идеално на друг съвет, който Дейвид Шинг сподели, че „ако се спазват правилата ще се пропусне цялото забавление“.
Според Шинг, компаниите трябва да се опитат да привлекат вниманието, като се вложи елемент на изненада в своите рекламни разработки.
Естествено трябва да се внимава с преминаването на тънката морална граница и да не се изпада в крайности. Какъвто е случая с North Face, чиято рекламна агенция манипулира резултатите на търсачката на Google, като подмени снимки на известни местности в онлайн енциклопедията Wikipedia. Нещо, което е против правилата и етиката на дигиталната организация с идеална цел.