Последните обвиняват първите, че укриват точния си брой абонати и така спестяват разходи свързани с авторските права на излъчваните канали. Съответно така подбиват цената на услугата. Независимите доставчици от своя страна обвиняват телекомите в картелно отношение с правоносителите и за оказване на натиск срещу тях. По средата на веригата са притежателите на авторски права, които заемат страната на големите оператори. След години „ежене“ на двете страни, се стига до действия от страна държавата, която също поема страната на телекомите.
Първата реакция на повечето хора е, че акцията на полицията от четвъртък е насочена срещу пиратството на ТВ сигнал в България и е много вероятно да е така. Проблемът е, че в този спор нещата не са черни и бели.
Шесто чувство
Два дни преди представителите на властта да влязат в офисите на няколко регионални доставчика, Националното сдружение на кабелните оператори „Клуб 2000“ (НСКО) предупреждава обществеността, че се подготвя мащабна акция срещу представители на организацията. Изпълнителният директор на НСКО, Валентин Георгиев обяви, цитиран от news.bg, че през последния месец служители на ГДБОП се представят за мними клиенти и правят снимки на представителствата на фирмите.
По време на пресконференцията, Георгиев обяви, че подобна акция би била пагубна за дейността на операторите, независимо дали се докаже вината им.
„Ако се запечатат определени офиси и се изземе техниката на кабелния оператор за определено време, под претекст за излъчване на няколко телевизионни програми, без заплатени авторски права, те ще загубят клиентите си“, предупреди във вторник Георгиев.
Този сценарий се превръща в реалност два дни по-късно. Засегнатите оператори, по данни за момента са „Кабел САТ-Запад“, който оперира основно в Югозападна България. Претърсени са негови офиси в Благоевград, Петрич и Кюстендил. Друг обект на проверки е бургаския доставчик RN TV.
Първият е сравнително голям за независим оператор, като през 2017 г. разполага с 27.6 хил. абонати на интернет, 8.3 хил. на телевизия и около хиляда на фиксирана телефония. Това са официално декларираните данни на компанията пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Регулаторът още не е публикувал обновената информация за 2018 г. За сметка на това RN TV има едва 35 потребителя на интернет и 1 259 на телевизия.
Ябълката на раздора
В центъра на спора между големите и малките оператори са именно декларираните абонати. Телекомите и част от големите правоносители, включително и медийни групи, обвиняват независимите доставчици, че крият малка или дори голяма част от реалните си потребители на тези услуги. Причината да правят това е, че таксите за авторски права се изчисляват спрямо абонатната база на всяка компания. Като укриват определен дял от своите потребители, малките оператори плащат по-ниски суми за излъчването на заявеното от тях ТВ съдържание.
По този начин, независимите доставчици успяват да постигнат по-ниски цени и да подбият пазара. Изкривяването става на локална база, тъй като въпросните компании са с по няколко хиляди потребителя всеки и ограничено географско разположение. Но пак, в някои градове или дори само в определени квартали, може да се види някой местен оператор, който да има значително по-голям дял, спрямо големите телекоми.
Независимите доставчици от своя страна обвиняват от години, че големите играчи се обединяват с правоносителите и се опитват да редуцират общия брой фирми на пазара. Според тях, това се постига по няколко начина. Първият е, че самите правоносители на няколко пъти дигат цените на съдържанието, което се плаща за всеки абонат. В същия момент, се правят индивидуални преговори с телекомите, като си стискат ръцете за солидни суми, но при разпределение на абонат, по-ниски отколкото плащат малките.
Вторият начин е чрез формираната неправителствена организация „ТеРаПро“, в която членуват трите основни играча на фиксирана интернет и ТВ – A1, „Виваком“, „Булсатком“, както и основните правоносители – Discovery, HBO, “БТВ Медия Груп”, „Нова Броудкастинг Груп“ и Fox. Самите телекоми също все повече се обвързват, тъй като някои от тях дори предлагат собствено лицензирано съдържание. Такива са спортните канали на A1, които са активни от повече от две години.
Според малките, организацията обединява интересите само на големите и е насочена срещу тях.
По време на пресконференцията на НСКО, „ТеРаПро“ има сключен договор за съвместна работа с ГДБОП. Сдружението на малките оператори е сезирало Върховния административен съд по този повод.
Къде се губи линията
Както споменахме в началото, ситуацията не е черна и бяла, а е доста по-нюансирана. Някои малки доставчици се предполага, че укриват абонати, при това в доста големи размери, но това е единствения им начин да се противопоставят на телекомите. A1 и „Виваком“ могат да предложат комплексни пакетни услуги, които включват освен телевизия и интернет, така и мобилна връзка. Те могат да свалят цените, заради мащаба с който разполагат, докато при малките това не е възможно. Дори напротив, все повече се усилва натиска, те да ги вдигат.
Обвинението срещу правоносителите, че договарят различни цени с телекомите е доста вероятен сценарий. Но това са чисти междутърговски отношения между съответните компании. Атаките срещу „ТеРаПро“ също могат да достигнат казуса с „яйцето и кокошката“, като телекомите и правоносителите лесно обявяват, че то е създадено да се бори с пиратството и укриването на абонати.
В същия момент, резултатите от акциите на ГДБОП може да покажат дали и в какви размери е тази практика. Индиректни доказателства могат да се открият, като се сравнят приходите на някои от по-големите фирми и броя декларирани абонати в КРС. При някои съпоставими компании има голямо разминаване между броя клиенти и обявените приходи. Това може да се дължи на две неща – за една от фирмите, това не е единствената ѝ дейност от която формира постъпления или тя укрива реалния си брой потребители.
Тук изниква въпроса – тъй като този спор се води от години, защо чак сега действа властта? Причината се крие в новоприетата директива от Европейския съюз за предоставянето на аудио-визуални услуги. В началото на юни, Народното събрание направи изменения в Закона за радиото и телевизията, за да транспонира директивата в българското законодателство.
Или казано накратко – битката на малките срещу големите вече изглежда почти обречена. Ако акциите докажат укриване на абонати, от страх останалите ще трябва да декларират реалния си брой такива. Което най-вероятно ще доведе до вдигане на цените на услугите. Въпреки, че подобно действие за укриване на броя абонати е противозаконно, това е един от инструментите им за оцеляване. Или поне на някои от тях. Ако обаче, се окаже, че са изрядни, операторите, които са станали обект на проверки ще изгубят абонати, заради прекъсване на услугата или от имиджова гледна точка ще са рискови за клиентите.
Тогава, чрез ГДБОП ще може да се удари всеки малък играч и така потенциално да бъде изкаран от бизнеса.
Допълнена на 14 юни: „Кабел САТ-Запад“ показа резултатите от акцията на полицията, в които се вижда, че е иззета почти цялата техника от ключов офис на компанията. Включително са нанесени и материални щети на интериора.
От прокуратурата става ясно, че по техни изчисления от 2.4 млн. абоната, 700 хил. са в сивия сектор, тоест не са декларирани от операторите. Предполагаемите щети за правоносителите според властите се оценяват на над 10 млн. лева само за три компании – „БТВ Медия Груп“, „Нова броудкастинг груп“ и HBO.
Последствията
Крайният резултат от всички тези действия е, че общия брой доставчици на интернет и ТВ съдържание намалява и може драстично да бъде редуциран. България преживя истински ренесанс в началото на XXI век, когато се нароиха стотици малки и микрооператора, които да предоставят достъп до глобалната мрежа. Това изстреля в един момент страната ни по интернет скорости и накара телекомите да инвестират в собствена оптична инфраструктура.
През последното десетилетие обаче текат обратни процеси – на консолидация на пазара. Първо по-големите изкупиха не малка част от по-дребните оператори. A1 (тогава „Мобител“) навлезе във фиксираните услуги, като придоби първо „Спектър нет“ и „Мегалан“, а впоследствие победи „Теленор“ в наддаването за „Близу“. „Булсатком“ и „Виваком“ разшириха своите услуги и предлагане, като изкупиха редица малки доставчици.
По данни на КРС, броят на доставчиците на ТВ услуги се е свил наполовина през последното десетилетие. През 2017 г. са обявени само 259 фирми за доставка на телевизионни услуги, срещу 564 през 2007 г. Интернет доставчиците през двата периода са съответно 627 срещу 583. Повечето от първите съвпадат с вторите, така че ударът по кабелните оператори, може да засегне и потребители на интернет.
Според Георгиев от НСКО в дългосрочен план може да останат едва три-четири оператора, с което пазарът на фиксиран интернет и телевизия да бъде огледален на този за мобилни услуги. С голямата разлика, че последния е стриктно регулиран по отношение на цените към потребителите от страна на българските и европейски власти. Докато този за интернет и телевизия в това отношение за момента няма подобни директиви, които да регламентират цените.