IT БИЗНЕСНОВИНИ

Mastercard: Българите ползват все повече дигитални услуги

Българските потребители са доста напред при използване на дигитални услуги спрямо останалите държави от Централна и Източна Европа. До този извод достига компанията за картови разплащания Mastercard в своето ежегодно проучване за нагласите на клиентите в региона (линк с цялата презентация).

Според изследването, българите все повече си плащат сметките за различни комунални услуги онлайн – цели 58% от запитаните дават положителен отговор по този въпрос. Това поставя страната ни пред всички останали, които са цитирани от Mastercard – Австрия, Сърбия, Чехия, Унгария, Румъния и Босна и Херцеговина. Пред нас са Гърция (71%), Украйна (69%), Полша (68%), Хърватска (64%) и сме наравно със Словакия (58%).

Повечето дигитални услуги бележат ръст на потреблението в България през 2019 г. спрямо същото изследване, направено от Mastercard преди три години. Най-голямо увеличение има при мобилните парични преводи между потребителите. То скача четирикратно от 9% на 36%.

Трима от четирима българи пазаруват онлайн

Друг интересен факт е, че трима от всеки четирима българи пазаруват онлайн или 74%. Това не идва в изненада, предвид факта, че е-търговията в страната бележи бум през последните години. Това, което повече привлича вниманието са методите на плащане при онлайн поръчките. В предишни години, подобни изследвания показваха пълна доминация на наложния платеж. Докато новото проучване на Mastercard демонстрира, че то е предпочитано средство за едва половината българи (54%).

Лидер в този сегмент е онлайн плащането с карта, като е основен избор за 64% от запитаните. Подобна транзакция, но при доставка на стоката се практикува от 45% от българите. Една трета от сънародниците използва PayPal, като почти сигурно става дума за поръчки от чужбина.

Навлизане на мобилните средства

Един от важните акценти и данни от изследването на Mastercard показва, че българите все повече се ориентират към ползването на мобилни устройства за различни дигитални услуги. Това е видно при темповете на растеж, но имат още доста място за увеличение, тъй като абсолютни дялове са доста зад по-традиционните технологични медиуми.

Например, онлайн пазаруването се осъществява основно през браузър, особено когато има включено плащане. Така отговарят 72% от запитаните, докато останалите 28% предпочитат да правят всичко през мобилни устройства.

Две трети от българите разчитат на онлайн банкиране, като го използват основно през браузър. Версията за мобилни приложения се ползва едва от около половината от запитаните.

Мобилните разплащания са предпочитани от около 40% от запитаните, докато паричните преводи межди потребителите (т.нар. peer to peer трансфери с мобилни портфейли) се практикуват от около 36%.

Въпреки тези тенденции и прохождането на мобилните устройства като средства за консумиране на дигитални услуги, потребителите са отворени към някои възможности, които те отварят. Най-вече при биометричната сигурност. Българите заявяват, че биха предпочели те да могат да се идентифицират чрез пръстови отпечатъци или сканиране на ириса. Тези технологии започват да навлизат масово основно при смартфоните, но са налични и при някои модели лаптопи.

Когато става дума за методите за верификация, които ползват, все още доминират тези с пращането на SMS код, PIN код или парола.

Бележка под линията

Изследването на Mastercard дава интересен поглед относно потребителски нагласи на българите при новите дигитални услуги. Има една съществена уловка. Картовата компания провежда запитването сред доста специфична аудитория – такава, която активно използва банкови услуги. Затова близо 38% от допитаните разполагат с доходи от над две хиляди лева. Представителната извадка е съставена основно от средна и висока класа, като близо 80% от запитаните разполагат с висше образование.

Така в това проучване участва най-активната и работоспособна част от българското население. Което поставено в голям контекст може да доведе до изкривяване на резултатите. Но трябва да се отбележи, че при подобни условия са провеждани запитванията и в останалите държави от региона.

Свързани статии

Back to top button