Телекомуникационният пазар в България е в подем, след няколко години на колебливо представяне. Основните причини за това е все по-голямото ориентиране на основните оператори към пакетни и комплексни предложения, все по-успешното монетизиране на мобилните мрежи от четвърто поколение (4G), както и предлагането на редица услуги с добавена стойност.
Всички тези тенденции са валидни от няколко години, но едва сега има чувствителен ръст. Той беше виден още при съобщаването на годишните резултати на трите водещи телекома A1, „Теленор“ и „Виваком“. Като силното им представяне се очертава да продължи и през настоящата 2019 г. Поне такива са индикациите от техните отчети за първото тримесечие.
В последните горещи дни на юни, Комисията за регулиране на съобщенията публикува своя годишен доклад за състоянието на индустрията. Той ни позволява да надникнем, макар и частично в тенденциите и да сглобим цялата картина за телеком сектора в страната. Като включим в контекста и по-малките играчи.
Трите основни телекома затвърждават бавно, но уверено своите доминиращи позиции
Основните заключения са, че пакетните услуги продължават да владеят пазара, а трите основни телекома затвърждават бавно, но уверено своите доминиращи позиции в сектора.
В следващите редове ще разгледаме данните, които държавния регулатор събира и публикува всяка година, както и тези обявени от големите телекоми в своите годишни финансови отчети. В частта за абонатите има разминавания в информацията между двата източника, като причината се крие в методологията и начина на отчитане на КРС и операторите.
Първият истински ръст
През 2018 г. приходите от всички сегменти се увеличават с 5.5% спрямо предходната година до 2.57 млрд. лева. Така, телеком секторът за първи път от 2009 г. се връща към растеж на приходите. През последните две-три години, подобни резултати отчитаха единствено големите оператори, но като цяло пазарът се свиваше. Тази тенденция беше нарушена през изминалата година.
Увеличението на приходите трудно може да компенсира цялостния спад през последното десетилетие. В пика на телеком пазара през 2008 г., те достигат 3.5 млрд. лева, което е с близо милиард по-малко от миналата година. Стриктните регулации и трансформация на сектора през последващите години, в комбинация с финансовата криза свиха драстично постъпленията на операторите през този период.
Част от отличното представяне може да се обясни с цялостното подобрение на българската икономика
Настоящият ръст от 2018 г. до голяма част може да се обясни с цялостното нарастване на икономиката на страната. Но дори и там, тя не следва с достатъчно силни темпове. Поради тази причина, делът на телеком сектора спрямо брутния вътрешен продукт спада от 2.5% на 2.4%.
Началото на 2019 г. започва силно за операторите, особено за големите, което дава предпоставки темповете на растеж да продължат до края ѝ.
Разделен по сегменти, пазарът също показва интересни тенденции. Приходите от предоставянето на гласови услуги спада. Не само на фиксирана телефония, но и на мобилните разговори. Те все още съставляват малко под половината от целия телеком пазар, като формира 1.2 млрд. лева приходи през 2018 г.
Вече основният източник на растеж за телекомите е предоставянето на интернет, в което се включва и мобилния такъв. То се увеличава с 16% до 887 хил. лева спрямо 750 хил. лева през 2017 г.
Мобилният интернет е основния източник на свежи приходи за операторите
Предвид, предстоящото развитие на мобилните мрежи от пето поколение (5G) и засилването на 4G мрежите на операторите, няма да се учудим ако тази тенденция се запази.
Друг важен елемент е предоставянето на ТВ и радио услуги. Операторите успяват да повишат цените с включването на различни пакети с допълнителни канали, в някои случаи и на ексклузивно съдържание. Ще бъде интересно да се проследи все по-голямото предлагане на стрийминг услуги от страна на операторите. До голяма степен то се реализира чрез партньорски споразумения с доставчици като HBO например и поне за момента не влиза в данните на КРС. Доста е вероятно през следващите години, да се забележи изменение по показателите за ТВ и радио, особено ако големите телекоми предложат собствена локализирана стрийминг услуга.
Силата на пакета
Данните от годишния доклад на регулатора демонстрират и голямото влияние на пакетните услуги. Според КРС близо половината от абонатите на фиксирана телефония (46%), две трети от тези на мобилна (66%) и около една трета на фиксиран интернет и ТВ (35% и 32% съответно) ползват услугите в комбинация с други.
Уловката тук е, че КРС отчита като пакет, съчетаването на мобилен глас и интернет в едно. Което от известно време съставлява основните планове на мобилните оператори. Предвид засиленото проникване на смартфони в страната през последните години е нормално да отчетем високи стойности.
Пакетните услуги продължават нарастващата си популярност
Като изключим основните три телекома, още 86 компании предлагат пакетни услуги, като в повечето случаи става дума за комбиниране на домашен интернет и телевизия в едно.
Въпреки опасенията на по-малките оператори, тройните абонаменти (които включват мобилна и фиксирана услуга) са доста малък дял от пазара. Двойните пакети съставляват 98% от общия брой предлагани комбинирани абонаменти. За сметка на това съчетаването между мобилен глас и фиксиран и мобилен интернет отчита голям ръст при генерирането на приходи. Но остава с незначителен дял на пазара.
Операторите про-форма
КРС подчертават доста ясно, че предлагането на мобилни услуги от „Булсатком“ и „Ти.ком“ (прехвърленият лиценз от фалиралия „Макс телеком“) е повече от незадоволително. Нещо, което е намекнато в приетата политика за разпределение на радио честотите за 5G и 4G. Първото поддържа малко под две хиляди абоната за мобилен интернет и около 900 за гласови услуги. Докато второто разполага с едва малко над 1 700 потребителя на мобилен интернет. Което показва, че приемането на лиценза към „Ти.ком“ не означава автоматично прехвърляне на абонатната база. В пика на бизнеса си, „Макс телеком“ разполагаше с близо 10 хил. клиента на мобилен интернет.
Четвъртият и петият мобилни оператори са все повече такива само на хартия
Така мобилните услуги си остават царство на трите телекома – A1, „Теленор“ и „Виваком“. При тях динамиката за момента остава без съществена промяна. A1 е за момента безапелационния лидер с малко под 4 млн. абоната. С близо милион по-малко изравнени са „Теленор“ и „Виваком“. Това показват данните от отчетите на трите компании, които броят в тях всички активни SIM карти. Тези на КРС се различават в посока надолу при броя на абонатите. Причината е, че, регулаторът ги разделя на такива за гласови услуги и пренос на данни.
При приходите в мобилния сегмент също няма големи промени. Тук, „Теленор“ води с малко пред A1, като успява по-добре да монетизира гласовите услуги с обвързването на плановете с предлагането на по-скъпи 4G пакети. Според КРС, „Виваком“ успява да е лидер по приходи и абонати при предлагането на мобилен интернет. При него не се включва предлагането на едро на SIM карти за касови апарати, асансьори или банкомати (т.нар. M2M). Което е също част от бизнеса на трите основни телекома.
Битката за оптиката
Най-голямата надпревара е при предоставянето на фиксирани услуги, като очевидна е битката при домашния интернет. Той е в момента основен източник на растеж за пазара, заедно с мобилния пренос на данни. Вторият е тясно контролиран от трите основни оператора, докато при първия е един от малкото сегменти, в които все още е налична солидна конкуренция.
Която е в лицето на цели 644 фирми, които предлагат доставка на домашен интернет, от които всяка шеста (117 дружества) предлага това и на едро или с други думи на корпоративни клиенти. Трите основни играча – „Виваком“, A1 и „Булсатком“ държат близо две трети от пазара (62.2%) на база абонати и половината (50.8%) на база приходи. Което не остава много за останалите дружества. Затова повечето от тях са фрагментирани на локални или областни доставчици.
Трите водещи телекома при доставката на интернет притежават над 60% от пазара на база абонати
В надпреварата за лидерската позиция „Виваком“ и A1 са много близо един от друг по брой абонати. По данни на КРС, те са 515 хил. срещу 497 хил. потребители съответно. В отчетите на компаниите са записани по-ниски стойности, като там се има предвид броя на абонатите в оптичните мрежи на операторите. По този показател, разликата там е нищожна (две хиляди потребителя).
Тенденцията е, че A1 успява с агресивна кампания да привлече нови абонати и да елиминира доскорошната комфортна преднина на „Виваком“. Няма да е изненада, ако през 2019 г. двете компании не разменят позициите си. Ръстът на нови абонати за големите оператори все повече ще идва за сметка на малките доставчици. Предвид, техния силно фрагментиран дял е възможно през следващите години да има връщане на тенденцията за консолидация или намаляване на техния брой.
През 2018 г. се забелязва спиране на процеса на изчезване на интернет доставчици, но предвид усилващия се натиск и конфликт между правоносители, големи телекоми и малки компании, е възможно това да бъде временна глътка въздух.
Новият стар лидер – сателитната телевизия
Платената телевизия е в нов възход, като през 2018 г. бележи ръст на новите абонати с над 11%, които достигат 2.03 млн. Все още най-популярен и с най-голямо увеличение е доставката на ТВ сигнал през сателит. Броят на абонатите в този сегмент е половината всички или 1.028 млн., което е ръст от близо 19% спрямо предходната 2017 г. Това е добра новина за тримата основни играча „Булсатком“, „Виваком“ и A1, които единствени предлагат тази услуга на потребителите в страната.
Липсата от необходима кабелна инфраструктура (CaTV или оптика) и изгодните цени правят този метод на доставка на ТВ сигнал предпочитан сред потребителите. Затова не е изненада, че тя е основен източник на такъв в селата, където 84% от абонатите я предпочитат.
Макар и с плавни темпове, интернет телевизията (IPTV) продължава да си пробива път, като вече съставлява почти 22% от пазара на база потребители. Всичко това става за сметка на кабелната телевизия, която продължава своя спад и през 2018 г.
Едва 14% от доставчиците на телевизия са независими оператори
Крайният резултат е, че по данни на КРС, трите основни дружества – „Булсатком“, А1 и „Виваком“ контролират около 86% от абонатите и приходите в ТВ сегмента. Това води и до спад на броя на останалите доставчици, като според регулатора те са намалели с 2.4% до общо 254.
В данните обявени от самите компании, A1 води с малко пред „Виваком“ при 507 хил. срещу 468 хил. потребители. По този показател има разминаване спрямо информацията подадена в КРС. Тя показва, че „Булсатком“ е лидер със 793 хил., следван от А1 с 489 хил. и „Виваком“ с 468 хил. абоната. Разликите най-вероятно идват в различните метрики и това какъв тип потребители всеки от източниците отчита.
Ролята на платеното съдържание
Големият ръст на приходите при ТВ разпространение идва най-вече от факта за предоставянето на платено съдържание. Това вдига цялата цена на пакетните предложения, както и позволява допълнителни продажби на съществуващи клиенти. Това обяснява и увеличението на приходите от IPTV с 46% през 2018 г. Доста спрямо ръста на потребителите.
A1 е сред водещите в това отношение, чрез своите канали с ексклузивно спортно съдържание Max Sport. „Виваком“ също започна да ги предлага на своите абонати, чрез отделен пакет. Max Sport обаче се превърна и в главоболие за A1 през 2019 г., след като от началото на юли, Комисията за защита на конкуренцията започна разследване за заблуждаваща реклама с тях.
Бумът на платено съдържание ще подпомогне ръста на ТВ сегмента и като приходи, и като абонати. Тенденцията се очаква да продължи, но до кога ще продължи ще видим. Причината е, че в България започна да навлизат все повече стрийминг услуги, като „Теленор“ направи стъпки през 2019 г. да засили това съдържание. През следващите няколко години може да се очаква, че някой от телекомите ще се реши да пусне собствена платформа към която да пренесе нов източник на приходи.
Перспективата за настоящата година
Трите основни оператора продължават силната серия на финансово представяне от началото на 2019 г. Дали темповете ще се запазят тепърва ще ни покажат счетоводните отчети за първото полугодие, което се очакват през идните месеци.
Усилията на големите телекоми ще бъдат съсредоточени в няколко посоки. А1 и „Виваком“ ще се опитат да продължат развитието на максимално широк спектър от комуникационни услуги, включително и добавянето на ново потребителско съдържание, както и клиентско обслужване. Двете компании все по-усилено се опитват да привлекат бизнеса в по-комплексни решения, които не изискват осигуряването единствено на стабилна връзка. Те ще останат вкопчени в печеленето на повече фиксирани абонати.
За сметка на малките доставчици, които ще бъдат подлагани на все по-силен натиск – икономически, пазарен и регулаторен.
Трите мобилни оператора ще започнат поетапното развитие на 5G мрежа, като тестовете на А1 в тази посока, вече започнаха. Добавянето на все повече нови услуги и стойност за потребителите, означава вдигане на цените на плановете. Или поне тези, които разчитат на достатъчно включен пренос на данни. „Теленор“ вече направиха крачка в тази посока с новите „Тотал+“.