Най-големият по приходи телеком в страната „Виваком“ е сезирал Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за ексклузивната продажба на смартфоните iPhone на Apple в България. Производството в антимонополния регулатор е заведено днес, но все още не са публикувани пълните мотиви за него.
В крайна сметка, „Виваком“ обвинява технологичния гигант за нелоялна конкуренция при договарянето на продажбите на смартфоните. Това обяви, компанията в официална позиция по темата. Операторът е единствения от трите големи, който няма право да предлага моделите iPhone. Apple има практиката да се договоря директно с телекомите във всяка страна и само тези, които получат ексклузивните права могат да правят това.
Привилегированите
A1 и „Теленор“ в момента имат тази привилегия. Потребителите могат да закупят устройствата и от редица дистрибутори и вериги за техника. Разликата между това, което предлагат операторите и останалите е в цената. При (пре)подписване на абонаментен договор, телекомите поемат, понякога значителна част от стойността на смартфона, спрямо тази ако бъде взет от свободна продажба.
„Виваком“ е успявал през годините да предлага някои модели от смартфоните на Apple, но като цяло, ексклузивните права за това разполагат другите два оператора. Когато iPhone влезе за първи път в България, подобен ексклузивитет беше достъпен само за потребителите на „Мобилтел“ (сега A1). „Теленор“ на ниво група вкараха смартфоните на Apple. За кратък период от време A1 беше единствения телеком, който ги предлагаше, заради предоговаряне на отношенията между норвежкия и американския гигант. След продажбата на „Теленор“ на чешкия фонд PPF Group, операторът успя да запази правата за „ябълковия“ смартфон.
Освен опцията за субсидия покрай плана, доста често телекомите са първите, които получават достатъчно бройки или такива от лимитираните серии (например Red версиите). Ексклузивните права се следят доста стриктно от Apple и в момента именно те са на прицела на производството в КЗК.
Възможните последствия
„Виваком“ използва регулатора най-вече за постигане на по-добра позиция при преговорите с технологичния гигант. От друга страна, много трудно може да има реални последствия за Apple при отказ на компанията. Обичайната практика на КЗК е да наложи глоба, която е процент от приходите от съответната дейност на дружеството в страната. Тя може да достигне до 10% от постъпленията на фирмата в зависимост от решението на регулатора.
Някои български медии, вече излязоха с гръмки изказване, че производството на „Виваком“ може да коства до 26 млрд. долара на Apple. Сумата е изчислена на базата на общите продажби на устройства на компанията по света през 2018 г. Дори КЗК да обяви подобна глоба, тя много трудно ще бъде платена, най-малкото е, че регулаторът може да няма правомощия да налага такава на страна извън ЕС.
Комисията все пак може да прилага подобни санкции, само ако страната ни има двустранна спогодба за решаването на граждански дела. Подобна такава има между Канада и целия Европейски съюз. Със САЩ на наднационално ниво със Стария континент няма, а директно с България в момента се изяснява. Ако КЗК обяви мултимилиардна глоба на Apple и няма действаща спогодба, казусът може да се пренесе на Международен арбитражен съд.
Вероятните действия на регулатора спрямо американския гигант все още са неясни
Проблемите не спират дотук – Apple официално няма представителство в страната или регистрирано юридическо лице. Затова и производството е адресирано до щатската регистрация Apple Inc. Когато няма реализиран оборот в България, КРС може да наложи глоба в размер от 10 хил. до 50 хил. лв. Такава беше практиката при случая с Uber, компанията, която беше обект на производството беше регистрирана в Холандия, но реално нямаше приходи в страната.
Последствията може да са в друга посока – блокиране на продажбата на iPhone-и в страната, ако не бъде осигурено равен достъп до тях от българските играчи. Това е доста краен вариант и по-скоро КЗК ще влезе в ролята на медиатор между преговорите на двете компании.
