Не е най-горещата седмица на юли, като температури навън, но определено е такава, по отношение на киберсигурността. Страната още не може да се отърси от скандала с изтичането на лични данни от Националната агенция по приходите (НАП), което засяга почти цялото пълнолетно население в България. Докато властите и медиите не могат да определят дали виновникът за това е „руски хакер“ или „български магьосник на 20 години“, една друга новина привлече вниманието ни.
Тази с мобилното приложение FaceApp, което позволява да се състарите на ваша снимка и да споделите на приятелите си във Facebook. Спекулациите, че зад софтуера се крие руска фирма, която целенасочена източва личните данни на милиони потребители, са показателни за много неща. Първо, че призракът на последствията от скандала Cambridge Analytica и параноята за чуждо влияние на президентските избори в САЩ през 2016 г. е още жив. Вторият, по-важен момент е, че всеки един потребител е можел да избегне подобна теч.
Именно това е фундаменталната разлика – докато хакването на НАП, зависи от умението на институциите да предпазят своите масиви от информация, то при FaceApp става дума за повишаване на онлайн бдителността на хората. Поради тази причина, както и за това, че обстановката с българския хакер има доста силен политически и спекулативен елемент, ще се спрем на събитията в социалната мрежа.
Мания по състаряване
Приложението FaceApp се появява през 2017 г., когато отново за кратко време става популярно и привлича близо 80 млн. потребители. През последните седмици, то се завърна на мода, свързано с онлайн предизвикателството, при което всеки посетител на Facebook трябва да покаже как би изглеждал на стари години. Което се постига чрез FaceApp.
Алгоритмите на приложението анализират избрана селфи снимка и могат да променят определени елементи от лицето на потребителя. Да удължават, боядисват или сменят косата, да покажат как бихте изглеждали като мъж, ако сте жена и обратното. Както и функцията да се състарите. Последната нашумя доста през последните седмици.
FaceApp е дело на едноименна компания, която е базирана в Санкт Петербург в Русия. Което веднага задейства червената лампа на редица технологични издания. Започнаха спекулации, че приложението събира бази данни за потребители от целия свят в името на руските служби.
Преувеличената руска заплаха
Последвалите задълбочени анализи на FaceApp показват, че информацията, която се събира са само избраните от хората снимки, които искат да бъдат обработени от приложението. Не се дава достъп до останалата част от галерията на смартфона или се събират други чувствителни данни. FaceApp, подобно на доста стартъпи, използва облачните сървъри на Amazon, които са пръснати по целия свят.
Все пак е възможно, информацията събирана от приложението да се дублира на сървър в Русия. По закон, всички данни, за местни потребители трябва да се съхраняват локално, което е условие не само на руските, но и на европейските регулации. Тази информация, която се съхранява в Русия, може да бъде изискана от местните власти при определени обстоятелства. Това не означава, че руските служби стоят зад FaceApp.
Потребителите забравят, че всяко приложение, което използва онлайн връзка пренася някакви данни за вас. Особено ако е облачно базирани, каквито са почти всички програми за мобилни устройства в момента. Google, Amazon и Facebook събират и анализира необятни масиви от информация. Алгоритмите, особено тези базирани на изкуствен интелект (AI) все по-прецизно ще могат да взимат дори късчета от данни и да ги обработят все едно разполагат с целия пъзел.
Макар, руската заплаха да е силно преувеличена, това не означава, че не трябва да внимавате с безразборното инсталиране и използване на мобилни приложения.
Едно наум и разликите с Cambridge Analytica
Все пак има една основна разлика спрямо Cambridge Analytica. Приложението беше базирано изцяло във Facebook. Допреди скандала, чрез такива програми в рамките на социалната мрежа се ползваха не просто да се забавлява аудиторията с тестове, викторини, игри и томболи, но с основната цел – да се формира потребителска база с данни. Преди ерата на регулациите в Европа под формата на GDPR, това беше един от няколкото основни инструмента за събирането на подобна информация.
Екипът на настоящия президент Доналд Тръмп просто използваше най-добрите маркетингови инструменти по това време. Алгоритмите на Facebook преди 2016 г. позволяваха, да се извлича информация не само за участвалите потребители, но и за приятелите, на приятелите, на техните приятели. Така можеше да се формира една първична база данни от няколко стотин хиляди, която да нарасне с геометрична прогресия. Което се случи с Cambridge Analytica.
Facebook затвори тази опция, а приложенията за социалната мрежа бяха избутани на заден план.
Да обучиш AI
Остава ключовият въпрос – възможно ли е с мобилно приложение да се формира такава база данни? Да, но доста по-трудно, тъй като всеки един софтуер трябва да изисква определени права за достъп. Допълнително, трудно могат да се достигнат мащабите на Cambridge Analytica, заради натрупването на потребители. FaceApp все пак е ползван от около 150 млн. души, което е доста внушителна бройка.
Приложението използва само снимките и то тези, които потребителите проактивно изберат. Създаването на бази данни със снимки може да се използва по няколко начина. Един от популярните е да се ползва за обучение на алгоритми за лицево разпознаване. Google и Facebook имат история в използването на подобни материали.
Дори, преди няколко месеца, в подобен фокус попадна друго онлайн предизвикателство – да се публикува снимка в социалната мрежа на съответния потребител сега и преди десет години. Което повдигна въпроса дали инициативата не е тръгнала от служител на Facebook, за да може да събере достатъчно материал за обучението на определени програми.
Самите алгоритми стават толкова добри, че вече сме свидетели, как с помощта на AI от една снимка, може да се направи цяла лицева анимация.