Идеята за директното свързване на мозъка към компютър или изчислителна машина присъства от десетилетия в научната фантастика. Филми като „Матрицата“, „Зов за завръщане“, „Елизиум“, „Робокоп“ анимацията Ghost in the Shell (с противоречивия превод „Дух в броня“) и почти всички идеи за киборги, изследват възможността за обвързване на човешкия разум с технологиите. Технологичният предприемач Илон Мъск представи поредния си проект, който изследва именно тази област.
След като се опитва да придаде масовост на електрическите автомобили (с Tesla), частните космически полети и потенциалното колонизиране на Марс (със SpaceX), сега Мъск обръща поглед към тайните на човешкия мозък. Новата компания се казва Neuralink и разработва миниатюрни чипове, които са прикачени към суперфинни електроди, чиято цел е да засичат и обработват електрическите импулси, които спомагат за химичната или електричната връзка между невроните.
Пълната презентация на Neuralink, можете да видите ТУК
Възможните приложения във времето са доста. Като начало, записването на електрическите импулси и възможността в бъдеще да се стимулират ще позволи да се изучи по-добре функцията на човешкия мозък. Както и да се изследват различни заболявания и дефекти свързано с него. Според Илон Мъск, подобна интерфейсна връзка с мозъка ще позволи на човека да не остане на заден план, когато изкуствения интелект (AI) надмине нашите възможности.
Чрез свързването на мозъка и компютъра, ще можем да увеличим умствения си капацитет, с помощта на AI.
Технологията в момента
За разлика от огромният жак, който се ползва в поредицата „Матрицата“ за свързване на човека с виртуалната реалност, решението на Neuralink е диаметрално противоположно. Компанията използва електроди, които са по-малки от човешки косъм и по думите на Мъск са с размерите на самите неврони.
Поставянето им в мозъка също представлява голямо предизвикателство, защото процесът трябва да е много прецизен и внимателен. Специален робот вкарва електродите, чрез минатюрни игли, в мозъчната кора. Леко, внимателно и без да предизвиква напрежение по някакъв начин на работата на мозъка. Целият процес изглежда като шевна машина, ако се погледне под микроскоп.
Прецизността с която се работи е огромна, поради наличието не само на огромната невронна мрежа, но и наличието на много минатюрни кръвоносни съдове, чиято цел е да оросяват мозъка с кръв и съответно – с кислород. Всяка грешка, може да доведе до огромни последствия, от прекъсване на невронни връзки, до кръвоизлив в мозъчната кора.
Използват се и специални „меки“ електроди, направени от полимер. Твърдите такива, са прекалено груби и водят до увреждане на мозъчната тъкан, когато бъдат вкарани.
С първоначалната технология, Neuralink ще може да извлича информация за контрола на опорно-двигателната система на човека. Впоследствие, с нейното развитие, ще може да се добиват данни дори за най-дълбоките ни мисли. Теоретично, този процес има възможност и да се обърне. Тоест, в един момент да се вкарва информация в мозъка. Което отваря десетки приложения – от това да се помага на слепи хора да могат да възприемат отново картина, през създаването на виртуални реалности, като във филма „Матрицата“.
Бавно, но славно
Целият този процес няма да стане за кратко време. Все още сме в началото на развитието на тази технология. Опитите за създаване на подобна връзка между човек и компютър не са от скоро. Агенцията за авангардни разработки към въоръжените сили на САЩ (DARPA) е финансирала такива проекти от 70-те години на миналия век насам. Но, Neurolink показва действащо решение и изглежда е с едни гърди напред .
„Всичко това ще се реализира доста бавно и постепенно“, коментира Мъск, по време на презентацията на Neuralink. „Няма как изведнъж Neuralink да може да обработи напълно човешкия мозък и да започне да го контролира. Ще отнеме доста време“.
„Няма как изведнъж Neuralink да може да обработи напълно човешкия мозък и да започне да го контролира. Ще отнеме доста време“Илон Мъск
Проектът на Мъск вече е тестван с лабораторни плъхове. Общо 19 екземпляра са били изпробвани, като 87% от електродите са успешно вкарани в техните мозъци. Комисията по храните и здравето на САЩ (FDA) е дала позволение на Neuralink да използва мишки и плъхове за своите научни цели. Илон Мъск сподели по време на презентацията, че компанията си партнира с научния център UC Davis, в който са правени тестове и върху маймуни.
„Тестова маймуна успешно контролираше компютър с мисълта си“, сподели Мъск. Това не е прецедент, като и преди са правени подобни опити, но с различни технологии.
Плановете на Neuralink са да интегрира минатюрен чип N1 Sensor, заедно с електродите в мозъка, да може да записва дейността на частта на мозъка, в която е интегриран. След което да предава инфорамцията чрез безжична връзка.
Развитието на изчислителната мощ е ключов фактор. Neuralink сам разработва чиповете си, като те трябва да могат не само да обработват информацията, но и да я получават/препращат доста бързо, с минимално забавяне. Колкото по-добри характеристики се постигнат, толкова по-качествени ще са възможностите, като например телепатично контролиране на механични протези или дори невербална комуникация между хора.
Тайният проект
Едва преди няколко дни, Илон Мъск повдигна завесата над Neuralink , като разкри доста подробности за проекта. Той е главен изпълнителен директор на компанията, като това е третото дружество, което директно управлява – след SpaceX и Tesla. Мъск е остро критикуван от инвеститорите, че разпилява вниманието си и остава начело на големи компании, което може да се окаже непродуктивно за всеки отделен проект.
Доза скептицизъм
Научните сфери реагираха сравнително положително на подробната презентация, която Neuralink демонстрира. Роботът, електродите и чиповете изглеждат действащи образци, а не концептуални проекти, които още не са тествани или разработени като хората.
Технологията и новия подход, който показва Neuralink са обещаващи, особено за действия, като създаването на подробна „карта“ на човешкия мозък и изследването на процесите, които се случват в главите ни.
Учените обаче гледат с голяма доза скептецизъм относно изказванията за възможността да се препраща информация от компютъра към мозъка. Познанията на човечеството в тази областта са доста минимални и поне за момента са в сферата на добрите пожелания в бъдеще време. Отделно, разчитането на информацията, която се предава през невронните връзки е все още в много начална фаза. Разбиранията ни в тази сфера също са на доста базисно ниво и ще се изисква доста време, преди да можем да приемаме, обработваме и изпращаме обратно данни към мозъка, така че да има практическо и медицинско приложение.
Въпреки, тези условности и предизвикателства, с които трябва учените се сблъскват от години, проектът на Neuralink е крачка напред в разгадаването на тайните на човешкия мозък.