Събуждането на технологичния дракон

Докато всички погледи в технологичната сфера свързани с Китай са насочени към взаимоотношенията на САЩ с Huawei, не осъзнаваме какъв размер придобива дигиталната индустрия в азиатската държава. Страната с най-многобройно население, десетилетия наред се възползваше от този човешки ресурс, за да се превърне в световна фабрика, като предостави ниски производствени разходи, благодарение на евтината си работна ръка.

През последните няколко години тече бавна трансформация, чрез която китайците започват да се ориентират не само към производството, но и към потреблението на технологични продукти и услуги. В страната не само се изготвят почти целия процент от смартфони по света, но е и най-големия пазар за тях. Целият процес в превръщането на Китай от глобална фабрика, към мащабен дигитален пазар е на път да приключи.

Вече виждаме първите признаци за развитие на тенденцията в тази посока. Може би най-категорични са данните от доклада China Internet Report 2019, изготвен съвместно от South China Morning Report, Abacus и Edith Yeung. В него се разкриват мащабите, които придобива глобалната мрежа в страната, както и все по-бурното развитие на дигиталната ѝ икономика.

Документът показва и друга тенденция – китайските компании все повече започват да движат иновациите, с които се съобразяват останалите, а не просто да копират вече съществуващи решения от САЩ, Европа, Япония или Южна Корея. Тя започва да става видима и осезаема при хардуера, като пример са смартфоните и мрежовото оборудване на Huawei през последните няколко години. Но докладът дава подобни примери за мобилни приложения и използването на иновационни технологии, които започват да диктуват тенденциите не само в страната, но и по света.

Мащабите на китайския интернет

През по-голямата част от вековете в миналото, Китай е разполагала с най-голямото население на света. В различни моменти на историята, страната е успявала или не да се възползва от този факт. За последните няколко десетилетия постепенното ѝ отваряне към глобалния пазар я превърна страната във втора икономическа сила, благодарение на изобилието от работна ръка, ниски цени и мащабно производство.

Сега този процес се пренася към другата страна на икономическата теория – потреблението. Китай започва да оглавява челните места, когато става дума за абсолютни стойности по граждани, които притежават смартфони или ползват интернет. По данни на доклада China Internet Report 2019 г. (пълната версия можете да я свалите ТУК) страната разполага с 829 млн. души, които използват глобалната мрежа. Това съответства на проникване от 60% спрямо населението.

По този начин интернет потребителите в Китай са над 2.5 пъти повече от тези в САЩ, въпреки че в Щатите има проникване от 89%. Тоест, азиатската държава има още пространство за увеличаване на абсолютния показател.

При мобилния интернет ситуацията е идентична – Китай има 817 млн. потребителя срещу 268 млн. в САЩ. Проникването е 58% и 81% съответно. Темповете на растеж при Китай са доста големи, ако сравним с други данни от миналата година. Страната е със 782 млн. смартфон потребителя към септември на 2018 г., показват данните на Newzoo. Далеч пред Индия и САЩ. Което показва, че или клиентите на мобилен интернет са се увеличили с около 30 млн. души или това са такива, които ползват таблети или други мобилни устройства за достъп до глобалната мрежа.

Доста по-важен е друг показател – обема на потребителите, които извършват мобилни плащания. В Китай те са впечатляващите 583 млн. души или проникване от 42% спрямо населението или десет пъти повече спрямо САЩ, където са 62 млн. или 19% проникване.

Азиатската държава отчита и значителни ръстове на годишна база и в трите категории. Докато при САЩ нещата са доста по-непостоянни, особено при общото интернет проникване, където се достига почти до стагнация.

Изводите само от тези тенденции показват, че Китай не само е в пъти по-голяма интернет икономика, но има още доста накъде да расте. В същия момент, дигиталният пазар в САЩ е доста узрял и възможностите за развитие са ограничени, с изключение на области, като мобилните разплащания например.

Самодостатъчната мрежа

Китайският дигитален пазар е с толкова големи мащаби, че страната създава собствена онлайн екосистема. Страната поддържа през годините сравнително протекционистка политика, когато става дума за софтуер и електронни услуги. За да може американска или друга компания да предоставя дигитални продукти или достъп до своите платформи на китайските потребители, тя трябва да отговаря на определени изисквания. Те могат да включват, възможност на властите да имат достъп до данните за своите граждани или да се филтрира съдържание, което правителството смята за неподходящо.

С една дума – цензура, при това по възможно най-технологичния и развит начин. Поради която доста американски компании реално нямат дейност в Китай и най-големият пример е Google. Други имат силно ограничено присъствие. Този контрол над онлайн пространството, познат и като „Великата китайска интернет стена“, има и друга, повече икономическа роля. Той в комбинация с правилото, че в страната международните компании могат да осъществяват дейност чрез партньорства с метни дружества или чрез смесени такива, дава възможност за приоритетен достъп на локалните играчи.

През годините, Китай изгради собствена екосистема от онлайн гиганти, които се възползват от мащабите на местния пазар, за да натрупат голяма база от потребители и да се развият. Предвид описаните размери на онлайн икономиката, това не е толкова трудна задача. Почти всеки елемент, който в САЩ и голяма част от света се контролира от една или няколко големи технологични корпорации, то в Китай има собствен играч.

Google владее глобалното интернет търсене, но в Китай лидер е BaiDu. При онлайн търговията Amazon и eBay са основните щатски играчи, докато в азиатския гигант имаме TaoBao (част от Alibaba), Pinduoduo и други. Facebook и Instagram са водещи социални мрежи, но в Китай те са непознати, за сметка на WeChat и Weibo. В China Internet Report 2019 е посочен доста подробен списък по сегменти.

Във всеки един сегмент има поне една или няколко китайски компании, които предлагат сходни или дори по-добри дигитални продукти и услуги на потребителите в страната. Благодарение на условията, поставени от властите, те могат да се развиват и да се възползват от големите мащаби на вътрешния пазар, без страх от силна външна конкуренция. Предвид огромната потребителска маса, това за тях е достатъчно, за да достигнат не малки размери.

Независимо, че китайската дигитална икономика успява да развие екосистема, която си е самодостатъчна, в един момент новите онлайн компании могат да погледнат за международна експанзия. Това вече се случва, като имаме примери с Alibaba и Tencent, които вече са дигитални хегемони в Китай и започват да конкурират доста успешно своите западни аналози. Те може да не останат единствени през следващите години, предвид перспективата за продължаващ растеж на местния пазар и разширяване на портфолиото от услуги.

Пресен пример е мобилното приложение TikTok, което отчита милиони сваляния през последните месеци в онлайн магазина iOS. То позволява да се споделят кратки видеа, нещо, което Vine се опипа да направи през 2012 г., но пазарът и технологиите още не бяха готови за подобен продукт.

От копия към иновации

Във всеки един икономически аспект от отварянето на Китай към света, страната е известна със способността много бързо да копира различни продукти и технологии. От няколко години има еволюция във фокуса на страната и тя се концентрира много по-силно върху развиването на собствено ноу-хау и иновативни разработки. В хардуера вече има първи признаци, макар че покрай сагата и търговските санкции на Huawei от страна на САЩ, виждаме, че в това отношение е още трудно да се постигне пълна независимост.

Дигиталните продукти не правят никакво изключение в тези посоки. На Китай може да им отнеме няколко месеца или дори седмици да копират игра, програма, интерфейс. Доста интересен пример в това отношение е PlayerUnknown’s: Battlegrounds (PUBG) и Fotnite. Идентични копия на двете гейм заглавия се появиха в страната, малко след като придобиха популярност на Запад.

Доста любопитен пример има с опита на PUBG в Китай. Местната Tencent реално притежава 20% дял в компанията, която стои зад разработчика, но това се оказва недостатъчно за пускането му на китайския пазар. Причината се крие в трудности с адаптирането му към локалното законодателство. Оказва се по-лесно да се направи пълно копие на играта и тя да се пусне под друго име, но с определени политически коректни промени.

Но китайските интернет гиганти вече не разчитат само на сляпо имитиране на западните продукти. Те усилено експериментират с определени подходи и дизайни, които в един момент започват да движат тенденциите в световен мащаб.

В China Internet Report 2019 се дават няколко примера, някои от които са спорни, дали китайските компании наистина са първоизточника на идеите. Първият е свързан с т.нар. Super App или концепцията различни функционалности да се интегрират в единно мобилно приложение, вместо да се предлагат отделени.

Вторият е комбинирането на социални мрежи и онлайн пазаруване. Тук наистина, Amazon, Facebook и YouTube започват едва през тази година подобни инициативи, въпреки че те са в подготовка от няколко години.

Третият е с вече споменатите социални мрежи за споделяне на кратки видео клипове. Идеята идва от американската Vine през 2012 г., но компанията се проваля да я реализира на пазара. Китайските разработчици успяват да я развият на практика и да я превърнат в надежден бизнес модел, засега.

Последният пример е в лидерството на патенти, свързани с новите технологии за мобилни мрежи от пето поколение (5G). Тук основна роля играе Huawei, макар, че в China Internet Report 2019, компанията не е спомената директно.

Потребителят е винаги прав

Последният фактор, който доста експерти посочват, като предимство на пазарите в Западна Европа и САЩ пред китайския, е платежоспособността на потребителите от последния. Както и от нагласата им да не плащат за различни услуги, които по принцип могат да получат или безплатно или да ги ползват нелегално.

Този начин на мислене се изменя и според данните от China Internet Report 2019, все повече китайци са готови да плащат за различни дигитални услуги. Това се дължи на няколко фактора. Първият е в появата на все повече платформи, които дават достъп до легално съдържание.

Вторият се дължи в цялостното повишаване на жизнения стандарт на голяма част от населението. Китай успява да формира доста значителна средна класа, която разполага с все повече средства, които да харчи за забавления. Това не само дава положително развитие на стрийминг услугите в страната, но и показва по-общите процеси, които се случват на този пазар.

Другият важен елемент за китайските потребители е, че те вече са толкова значим фактор в световната икономика, че започват да диктуват някои от тенденциите с тяхното си поведение. Един от примерите, който се посочва в China Internet Report 2019 е развитието и споделянето на кратки видеоклипове. По техни данни, близо 800 млн. китайци редовни гледат подобно съдържание.

По някои показатели Китай направо доминира световния дигитален пазар. По други все още има доста работа, за да може да се постигнат някои от резултатите, които са характерни за развитите региони като САЩ и Западна Европа. Черешката на тортата е, че основна част от него и бъдещия му потенциал е резервиран само за местни компании.

Предвид бързите темпове и огромния мащаб, с който разполага страната изобщо не е изненада, защо Вашингтон действа по подобен начин с търговската война, която води с Пекин. Сред списъка за преговорите между двете страни включват точно този точка.

С лекото открехване на вратата и разкриването на размера на китайската онлайн икономика, може да намерим доста обяснения, за случващите се процеси в международната търговия. Макар, това да е само едно парченце, от още по-големия пъзел, който се реди в момента.