Телеком пазарът в САЩ винаги се е разглеждал като доста специфичен и със своите особености спрямо този в Европа например. Като структура, регулации, клиентско и фирмено поведение – разликите са доста. Сливането между третия по големина оператор с четвъртия, ще приближи поне малко телеком сектора отвъд Океана с този на Стария континент. Както и поне на повърхността могат да се направят редица паралели, но и разлики спрямо ситуацията и развитието на пазара в Европа.
Преди дни, Министерството на правосъдието (DoJ) на САЩ одобри сделката за сливането на T-Mobile и Sprint и така беше преодоляно по-тежкото препятствие. За пълното ѝ финализиране ще е необходимо и разрешението от телеком регулатора – FCC. То се очаква да дойде по-лесно спрямо това от DoJ, като последното ведомство се смята за по-строгия пазител на антимонополното право в Щатите.
Така, след като по-тежката част от одобрението на сделката между вече е преминато, ще се опитаме да разгледаме как тя ще измени телеком сектора в САЩ и какви изводи трябва да направим за нея.
Какво се случва
T-Mobile и Sprint обединяват бизнеса си при следните условия. Техните мажоритарни собственици запазват приблизително пропорционален дял на активите, които притежават преди сделката в новото дружество. Така, германският Deutsche Telekom, който контролираше по-голямата част от T-Mobile, ще разполага с 42%, докато японският SoftBank, който държеше основната част в Sprint, ще притежава 27%.
Останалите 31% се разпределят сред публичните акционери на новото дружество, тъй като и двете компании се водят публични и се търгуват на фондовата борса. Новият щатски телеком ще ползва търговското име T-Mobile. Висшето ръководство ще бъде съставено основно от досегашните директори на звеното на германския гигант. Главният изпълнителен директор на T-Mobile Джон Лиджър ще оглави новата компания, a досегашният ѝ главен оперативен директор Майк Сийвърт ще заеме същата позиция. Ръководителят на Sprint, заедно с главният изпълнителен директор на SoftBank ще формират част от борда на директорите на слятото дружество.
По-важно е какво ще се получи сред обединяване на двете компании. T-Mobile е третият по големина, а Sprint – четвъртия мобилни оператори в САЩ. Сливането им ще позволи да се скъси дистанцията между водещите два телекома в страната – Verizon и AT&T. Те станаха прекалено големи, като T-Mobile изоставаше доста спрямо тях. Новото дружество на теория би трябвало да се доближи доста и да засили конкуренцията между трите играча.
Свят за трима
AT&T е лидер със 159.7 млн. мобилни абоната през първата половина на 2019 г. Неговата преднина е доста крехка спрямо Verizon, които отчитат 155.7 млн. потребители, но те са обявени през първите три месеца на годината. T-Mobile разполага с близо два пъти по-малко – 83 млн. абоната към средата на 2019 г., а към първото тримесечие Sprint отчита 54.5 млн. потребителя.
Ако приемем, че при сливането на двете дружества автоматично клиентите им ще се запазят, те пак ще са около 137 млн., което е близо 20 млн. по-малко от двата лидера на пазара. Прогнозите на експерти показват, че комбинирането на операциите на T-Mobile и Sprint ще им остави потребителска база с около 100 млн. души. Тоест ще има загуба на абонати при сливането.
При поглед на българския пазар (и на повечето европейски) ситуацията няма да е много непозната. При нас имаме един отчетлив лидер – A1 България, който е следван от два основни конкурента – „Теленор“ и „Виваком“.
Тъй като от близо десетилетие тече процеса по конвергенция на операторите или казано с по-прости думи – превръщането им в компании, които предлагат максимално широк спектър от телеком услуги – е важно да проследим как стоят нещата с приходите.
AT&T е безапелационен лидер със 170 млрд. долара консолидирани приходи и нетна печалба от 4.9 млрд. долара за цялата 2018 г. През същия период, Verizon отчита 130.9 млрд. долара консолидирани приходи и нетна печалба от 15.5 млрд. долара. T-Mobile обяви рекордни приходи през изминалата година, но те са едва 43 млрд. долара, на фона на водещите на пазара в САЩ. Sprint са още по-скромни с 33.6 млрд. долара приходи и нетна загуба от 1.9 млрд. долара.
Огромната разлика между първите два и вторите два се дължи не само на по-големия брой абонати, но и на факта, че AT&T и Verizon предлагат много повече конвергентни услуги на потребителите. Последното може да се използва като предимство при разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G), тъй като те ще предложат нови възможности за бизнес клиенти и за постепенното сливане на фиксирани и мобилни абонати.
Сливането между T-Mobile и Sprint е в голяма ползва за втория оператор, чиято мобилна мрежа е значително по-малка и от години, компанията изпитва затруднения в привличането на нови и дори в задържането на настоящите си клиенти.
Прилики и разлики
Пазарната динамика леко наподобява тази в България, където трите оператора контролират основната част от потребителите на мобилни услуги. Опитите през последните десетина година за налагане на четвърти играч се оказаха неуспешни. Двата други телекома с лиценз за изграждане на мобилни мрежи и предоставянето на такива услуги – „Булсатком“ и „Макс телеком“ претърпяха провал в това начинание. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) директно посочи, че двете фирми са оператори про форма и такива само на хартия с минимално количество потребители. След фалита на „Макс телеком“ честотите и услугата беше прехвърлени на „Ти.ком“, което не означаваше автоматичното прехвърляне на абонатите.
В САЩ картината е малко по-различна, тъй като освен четирите (скоро три) основни телекома, в страната присъстват и редица малки, регионални оператори. Мобилният пазар в Щатите доста наподобява този на фиксираните услуги в България. Има три-четири основни играча, и десетки, дори стотици малки, които са налични само в определени райони на страната.
Дълги опити
Опитите за консолидация на мобилния пазар в САЩ са от близо десетилетие. Мажоритарният собственик на T-Mobile – Deutsche Telekom търсеше начин или да подсили американското си звено или да излезе от бизнеса в страната. Бяха направени няколко опита за сливане.
Първо с лидера AT&T в сделка за 39 млрд. долара, но тя беше напълно блокирана от регулатора, поради опасенията, че новото дружество ще получи прекалено голям пазарен дял и ще се превърне в де факто монополист. Защото щяха да се слеят първият и третият по големина оператори, с което съществуването на четвъртия (Sprint) почти се обезсмисля, а задачата на Verizon става още по-трудна да поддържа темпото.
След това дойде идеята за по-безболезнена консолидация – между Sprint и T-Mobile. Първоначалната идея през 2014 г. беше всъщност собственика на по-малкия оператор, SoftBank да изкупи дела на Deutsche Telekom и така германския гигант да се изтегли от САЩ. Преговорите продължиха близо три години и едва през пролетта на 2018 г. двете компании са си стиснали ръцете за сделка на приблизителна стойност от 26 млрд. долара.
Регулаторният пъзел
Намирането на деликатния баланс между точния брой телекоми на даден пазар е трудно начинание, около което се експериментира от години в различни точки на света. Причината е, че трябва да има достатъчно компании, които да предлагат мобилните услуги, за да няма картелиране на цените и тяхното увеличение. В същото време инвестициите в изграждането на нови и модернизирането на настоящите мрежи са много високи и ако играчите са прекалено много на брой, доста няма да издържат поради липсата на печеливш бизнес модел.
За момента няма универсална формула, като по света има непризнат консенсус за между четири и пет основни телекома и редица малки виртуални оператори.
Близо година DoJ разглежда трансакцията и я одобри, едва след като Sprint продаде своите виртуални оператори Boost Mobile, Virgin Mobile и Assurance Wireless на сателитния доставчик Dish. Последната компания се оказва големия печеливш от сделката, защото ще получи доста ресурси наготово от новото слято дружество.
Вратичка за четвърти играч
Освен виртуалните оператори Sprint ще преотстъпи целия си радиочестотен спектър в 800 MHz на Dish. Освен това, сателитният доставчик трябва да получи близо 20 хил. базови станции от дублиращата се мобилна мрежа след обединението между T-Mobile и Sprint. Последното условие е, двете компании да предоставят национален роуминг или пълен достъп до своята мобилна мрежа на Dish в рамките на седем години.
Идеята на DoJ е да създаде условия за навлизането на четвърти играч след време, като се използват част от дублиращата помежду си инфраструктура на T-Mobile и Sprint и част от радио спектъра. Този подход е интересен и донякъде оправдава решението на правосъдното министерство на САЩ за одобрение на сделката.
Именно, DoJ преди 40 години разцепи телеком монопола в страната, което доведе до формирането на първоначално фрагментиран и регионализиран пазар. С времето и различни консолидации и преструктурирания доведоха до формирането на двата основни телекома – AT&T и Verizon. Но освен тях, регулаторът се опитва да даде достатъчно място за други играчи. Затова, явно DoJ възлага надежди на Dish, че ще може да изгради национална мобилна мрежа и да бъде успешен четвърти оператор.
Времето ще покаже дали тази цел е постижима. За малък пазар, какъвто е българския, се оказа, че тя е доста по-трудна за изпълнение, особено когато регулатора не се намеси при предоставянето на национален роуминг от големите телекоми към малките.
