Google се оказа, че обича повече бисквитките, отколкото сладкишите. Това се разбира след последните действия на компанията. Интернет гигантът заряза използването на „сладки“ имена за новата си версия на мобилната операционна система Android, която ще се казва просто Android 10. Досегашните версии носеха имена на различни сладкиши, като последната беше „пай“ (Pie). За сметка на това Google ревностно защитава използването на бисквитките.
Каква е разликата? Всичко опира до една-единствена дума – пари. Бизнесът на Google разчита изключително много на извличането на все повече информация за потребителите. След което, компанията използва тази възможност, за да продава доста насочена реклама.
Бисквитките са ключов инструмент в проследяването на потребителското поведение онлайн. Тенденцията за все по-строгия им контрол и дори блокиране от редица браузъри, поставя Google в неловка ситуация. Без тях, компанията по-трудно ще доставя релевантни реклами, с което може да се наруши прецизността и ефективността на настоящите ѝ услуги.
Всичко това доведе до публикацията на дълго защитно писмо, в което тя обяснява, че всъщност бисквитките са полезни и помагат глобалната мрежа да уважава повече личното пространство. Което предизвика гнева на редица експерти.
Какво са бисквитките?
В онлайн пространството, т.нар. бисквитки (Cookies) са малки текстови файлове, които се ползват за по-лесното разпознаване и проследяване на потребителската дейност онлайн. В тях се записва различна информация, като най-често се поставя единен идентификационен номер на устройството и браузъра, от които се влиза в различни сайтове.
Работата на действие на бисквитките е сравнително елементарна. Например, посещавате Amazon.com и страницата изпраща към браузъра текстов файл, на който е записан съответния идентификационния номер. След което различни действия на страницата могат да бъдат записани и зачислени към него. Ако поръчате или разгледате различни книги през Amazon, сайтът запомня дейността посредством бисквитките. След като затворите страницата и я отворите, да кажем след два дни, на базата на събраната информация, той може да даде персонализирани предложения – подобни на тези книги, които сте разглеждали или поръчали. При това без да сте си направили или влезли в своя профил.
Бисквитките се ползват в някои ключови инструменти на Google. Например в Google Analytics с тяхна помощ може да се направи подробна разбивка на аудиторията, която посещава съответния сайт – по пол, възраст, предпочитания, устройства, браузър и много други. Основната им сила е в предоставянето на по-персонализирано съдържание на рекламите, както за потребителите, така и за рекламодателите.
Мерките срещу тях
Различни правозащитници смятат, че чрез бисквитките се нарушава личната неприкосновеност на онлайн потребителите. Причината е, че те могат да съберат страшно много информация и да проследяват доста подробно активността на посетителите на сайтовете.
Не е изненада, че първите институции, които решиха да вземат мерки срещу тях са тези на Стария континент. Европейският съюз предприема първите действия още от 2002 г., като задължава всички сайтове да искат съгласие от потребителите си, за използването на бисквитки. Крайният ефект е меко казано с противоречиви резултати. В момента почти на всяка страница се показва изскачащ надпис „Този сайт ползва бисквитки“, който по-скоро отегчава потребителите, отколкото им дава допълнителна информация.
С навлизането на Общата директива за защита на личните данни (GDPR), бисквитките получават по-задълбочена терапия от страна на ЕС. Сега сайтовете, които прилагат подобни файлове, трябва да дадат възможност на потребителите да изберат дали се ползват такива или не. Пълното изпълнение на директивата изисква създаване на меню, в което посетителите да посочат с кои бисквитки са съгласни и с кои не. Доста сайтове, заобикалят наредбата, като създават тези прозорци за избор по такъв начин, че потребителите реално да изберат или да се съгласят с всички опции (б.р. – TechTrends.bg към момента не използва бисквитки, макар че има включена политика за тях).
САЩ също се задействат в борба срещу бисквитките през 2000 г. след скандали за следене на потребителите на различни правителствени сайтове (като този на Белия дом, ЦРУ и др.).
Браузърите постепенно започват да вкарват функции, които да елиминират ползването на тези файлове. Първи в това отношение е Mozilla и техния Firefox, което е логично, предвид стремежът на организацията да създаде максимална идеализирана онлайн среда. Те налагат, т.нар. „поверителен режим“, който отваря отделен прозорец на браузъра и онлайн сърфирането при него изключва файловете за следене. Тази функция се добавя впоследствие от почти всички останали разработчици.
През последните месеци, Apple, Mozilla, Microsoft и останалите предприеха следващата крачка в борбата с бисквитките. Те започнаха да експериментиране с поставяне на функцията за пълното блокиране на проследяващите файлове по подразбиране в своите браузъри. Действие, което Google се опитва да избегне по всякакъв начин. И не само, доста рекламодатели са против подобно развитие на нещата. Така например, през 2012 г., когато Microsoft приложи същото действие, то беше посрещнато на нож от рекламната гилдия в САЩ. Което накара, софтуерният гигант да смени позицията си през 2015 г.
Сега, четири години по-късно тенденцията отива към постепенното забраняване на бисквитките.
Защитата на Google
Миналата седмица, на 22 август, Google публикува позиция, в която описва, че бисквитките са необходими за съществуването на по-безопасен и спазващ личната неприкосновеност интернет. Аргументите в общи линии опират до това, че за да може да функционира глобалната мрежа и да действат бизнес моделите, компаниите трябва да могат да предлагат насочено и персонализирано съдържание. Което става или с бисквитките или с по-груби методи, като извличане на различни парчета информация, които се използват за профилиране (който носи името fingerprint). Когато първите се блокират частично или пълно, рекламодателите прибягват все повече към втория, който потребителите няма как да контролират.
Google предлага и конкретно решение – Privacy Sandbox. Това е система, чрез която продължава да разчита на бисквитките, но се опитва да използва доста повече контекст, за да може да определи поведението на потребителите, без да ги идентифицира напълно. Което не преодолява проблема със следенето.
Намерението изглежда добро на първо четене, но идва буквално две седмици след съдебно споразумение, което Google постига в дело точно за нерегламентирано използване на бисквитки. Според съда, компанията инсталира подобни проследяващи файлове, като използва слабости в браузърите на Internet Explorer на Microsoft и Safari на Apple. С което поддържа потока от потребителско поведение за рекламодателите. Google трябва да плати 5.5 млн. долара, но сумата основно ще бъде за покриване на съдебните разходи, а не толкова за изплащане на обезщетения. Освен това компанията трябва да прекрати неправомерната практика
Все пак делото може да предизвика нови искове от потребители или правозащитни организации, които да вземат на прицел практиките на Google.
Битката на браузърите
Има и друга причина, интернет компанията да е толкова чувствителна, когато става дума за политиката на бисквитките. Тя е свързана с доминиращата позиция на браузъра Chrome. При настолните компютри, той притежава над 70% пазарен дял в световен мащаб, докато при всички устройства, той е малко над 63%, показват данните на Starcounter. Останалите браузъри имат доста по-слабо ползване.
Потребителите все повече гледат не само бързината и удобството на браузъра, но и неговите възможности за по-поверително сърфиране. Такива механизми, агресивно се интегрират в конкурентите, като Firefox, Safari, Edge и др. Chrome може да загуби позиции и в много дългосрочен план дори лидерството си, ако не вземе мерки. Затова Google предприема половинчато решение.
Позицията на компанията, че бисквитките са жизнено необходими за съществуването на съвременната интернет икономика, обаче предизвика доста полемика. Някои изследователи посочиха, че след въвеждането на GDPR регулацията в ЕС, издатели като New York Times напълно се отказаха от проследяващите файлове при обслужването на европейските си читатели. Вместо това те предлагат насочени реклами базирани на локация и контекст, вместо на бисквитки. Което е вид fingerprint метод, но ако бъде ползван в умерени количества, той може да анонимизира потребителите.
Компромисен вариант
Google е прав за едно – няма как да имаме напълно неприкосновен за личното пространство интернет, който да предлага насочени и персонализирани реклами. Просто няма как да стане. Трябва да се намери компромисно решение. Пълното блокиране на бисквитките няма да елиминира персонализираните реклами, но ще намали пълнотата на информацията, която рекламодателите получават за потребителите. Което може да навреди върху маржа на печалбата на компании, като Google. Но няма да разруши бизнес модела.
Според изследване на Университетите в Минесота, Калифорния, Ървин и Карнидж Мелони, цитирано от Wall Street Journal, показва, че поведенческите насочени реклами, добити чрез бисквитки, добавят едва 4% повече приходи за рекламодателите. Изводите от него са добити чрез разглеждането на милиони трансакции в САЩ осъществени в рамките на една седмица.
Крайните рекламодатели изобщо не усещат тези 4%, защото 60% от приходите за дадена онлайн реклама обикновено минават през посредниците. Които в повечето случаи са Facebook и Google. С което, бисквитките са просто добавка към маржа на печалбата на тези две компании.
