Джоди ще бъде един от основните лектори на DevReach 2019 – водещата конференция за разработчици в Централна и Източна Европа, която ще се проведе в София от 20 до 24 октомври. Темата на лекцията й е „Техническото лидерство: Уроците, научени в НАСА”. Тя ще участва и в панелна дискусия за ролята на жените на работното място на 21 октомври. TechTrends като медиен партньор на събитието, получи възможност за кратко интервю с Джоди Дейвис.
Какви са изискванията за започване на работа в НАСА?
Много зависи от типа работа, която искате да развивате в НАСА. В агенцията разполагаме с инженери от всички дисциплини – от механика, през аерокосмически до електроника и др. Но освен това имаме и учени от различни области, както и редица други специалисти. Те включват мениджъри проекти, фотографи, графични дизайнери, техници, специалисти по връзки с обществеността и пр. Разполагаме, дори със специализирани шивачи, които например изработват космическите термални одеяла. Има една известна подробност, която улеснява влизането в агенцията – за да работиш като цивилен служител в НАСА, не е необходимо да бъдеш американски гражданин.
Мечтали ли сте някога да работите в НАСА?
Мечтаех да работя в НАСА от 13-годишна, когато гледах филма „Аполо 13“. Като дете бях вманиачена в Слънчевата система и дебрите на Космоса. В същото време обичах да проектирам къщи и да правя етажни планове. След като разбрах за съществуването и естеството на НАСА, осъзнах, че авиокосмическото инженерство е перфектната комбинация, която да покрие едновременно любовта и влечението ми към звездите и дизайна.
Върху кои проекти сте работили в НАСА?
Работила съм по много мисии. Една от тях е Касини-Хюйгенс, при която НАСА изпрати сонда за проучване на Сатурн и неговите спътници. Друга е спускаемият апарат „Феникс“ на Марс., Той успешно се приземи на Червената планета през 2008 г., взе проби и изследва почвата ѝ. На базата на тези резултати се разбра за наличието на лед по повърхността на Марс. Последваха Марсианската научна лаборатория,
Бях отговорен инженер при пускането в орбита и управлението на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ и тестове на различни полети. Сред последните се включват изпитанията на Нископлътностния свръхзвуков забавител (Low-Density Supersonic Decelerator – LDSD), който изследва ефектите от полета при различни скорости в горните части на атмосферата. Уроците от него може да се окажат ключови при разработването на пилотирани полети до Марс.
В момента съм заместник-инженер на системите за натоварване на инфрачервения широкоъгълен космически телескоп (Wide Field Infrared Space Telescope – WFIRST). При него помагам за разработката на нов телескоп за изследване на дълбините на Космоса, чрез който ще се опитаме за характеризиране на тъмната енергия и търсенето на екзопланети.
Коя е любимата ви мисия?
Труден въпрос. Най-вълнуващата досега е Марсианската научна лаборатория, по време на която преди седем години приземихме на Марс роувъра „Кюриосити“, който е с размерите на кола.
Какви бяха предизвикателствата при приземяването?
Предизвикателствата бяха много. Най-голямото пред мен беше, че нямаше как да направим тест на влизането от край до край, спускането и кацането на космическото превозно средство. Създадохме симулационна траектория с висока прецизност на навлизането, спускането и кацането, за да прогнозираме изпълнението от край до край. След това тествахме космическия кораб и марсохода на части. Оставихме голям марж в дизайна за неизвестните величини, които ще се случат при захождането в атмосферата на Марс.
Говорейки за Марс, възможно ли е да изпратим мисия с хора там? А ако погледнем по-напред – да я колонизираме?
От много години НАСА разработва възможност за човешко изследване на Марс – това е голямата ни цел. Но е много сложен проблем, спрямо досегашните пилотирани мисии до Луната и безпилотни до Червената планета. Причината е, че за изпращането на хора до Марс, космическите апарати, трябва да могат да пренесат много повече полезен товар и най-важното – който трябва да приземят на планетата. За всичко това са необходими огромно количество иновации, дизайн, тестване и време. Едва като се разработи всичко ще може да осъществим тази цел.
Как ръководите екип от учени и инженери?
Много внимателно. Изисква се постоянна комуникация и разнообразна мисъл. Трябва да разбираш, че всички имат различен опит и история – географски, професионално и културно. Невероятно е колко много може да постигнете, когато създадете среда, насърчаваща съвместната работа и отворена за различни гледни точки за подобряване на екипа или дизайна.
Има ли много жени в НАСА? Сблъскват ли се те с някакви предизвикателства в космическата агенция?
Всяка година виждам все повече и повече жени в науката, технологиите, инженерството и математиката в НАСА. Не сме достигнали още съотношение 50/50 между жените и мъжете, но се опитваме. В сегашния ми проект – работата по инфрачервения космически телескоп за широки полета в космическия център за полети на НАСА Goddam – не сме далеч от това в технологичните позиции. Вдъхновяваща група от жени сме.
Кое е по-трудното – да се приземи марсоход или да се поддържа баланс между личния живот и работата?
И двете са трудни и всъщност свързани в това, че приземяването на марсоход изисква баланс между работата и личния живот. Прекалено лесно е да работиш много усилено и професионално, като накрая да прегрееш. Ръководители на проектите ни подкрепят много служителите си да си вземат отпуск за семейството и да си почиват. Когато направиш стъпка назад, не си на работа и си починеш, се връщаш с по-добър светоглед. Имаме страхотен екип в НАСА и се подкрепяме много, когато някой има нужда да отсъства от работа.