Трябва да може да изградим дългосрочна колония на Марс“. Тези думи изричаше технологичният предприемач и милиардер Илон Мъск още при стартирането на своята компания SpaceX. Преди години, когато ракетите му още се взривяваха на стартовата площадка, подобно изречение изглеждаше в сферата на мечтите, но систематично крайната цел оставаше.
SpaceX вече успя да изгради имидж на надеждна платформа за изстрелване на полезен товар в ниска околоземна орбита, като комуникационни спътници. Компанията на Мъск, тепърва тества своя модул, с който да може да изкарва хора в Космоса. Но това са само част от малките крачки към ултимативната награда – стъпване на човешки крак на Марс.
Илон Мъск е все по-близо да реализирането на заветната цел, като той представи през уикенда, новата совалка Starship. Тя съдържа в себе си доста иновации и макар да е предназначена за експедиции до Червената планета, тя може да разполага и с редица други полезни функции, дори при полети на по-близки дистанции.
Стоманеният „Космически кораб“
Starship на SpaceX включва в себе си комбинация от редица иновации, както и утвърдени технологии. Тя ще използва новата тежка ракета-носител Falcon Heavy за извеждане в Космоса, която след това ще може да се върне и приземи за повторно използване. SpaceX успя да усъвършенства този метод и вече постига сравнително успешни опити за връщане на носителя. Това оказва влияние върху цената за извеждането на товари в орбита и прави подобни начинания по-евтини и по-достъпни.
В момента SpaceX използва ракетата Falcon 9, която разполага с девет двигателя с течно гориво Merlin. Тежката ѝ версия, която ще използва Starship разполага с 39 от по-новите и мощни двигатели Raptor. По-необичайната концепция на Starship е той да бъде едновременно ракета-носител втора степен и совалка. Затова, самият космически кораб ще разполага с още шест двигателя Raptor. Три от тях са за атмосферен полет и три за придвижване във вакуум.
Цялата система от совалката и първата степен ще бъде с височина над 100 метра. Falcon Heavy ще заема около половината пространство, а останалото от Starship-а. Двете тела са сравнително симетрични и като дължина, и като ширина. По последният показател ще са девет метра.
Двете тела ще са изработени от неръждаема стомана, която е предпочетена пред конструкция от въглеродни ниши – най-вече заради сложността и цената на изработката.
Друга иновация, която Spaceship ще се опита да интегрира в космическите полети е презареждането в космоса. Совалката ще има нужда от допълнително гориво, за да достигне по-отдалечени дистанции, като Луната или Марс. Тогава, тя ще може да бъде презаредена от друг Spaceship. Това ще става, като двете совалки се скачат откъм страната на двигателите и едната прехвърли гориво на другата.
Широка употреба
Мисията до Марс може да е ултимативната цел на Илон Мъск (и на целия SpaceX, като цяло – бел. ред.), но Starship ще се използва доста по-активно около Земята. Тя е доста по-ефективна от всички досегашни методи, поради две причини.
Първата е, че ще може цялата конструкция (включително и първата степен на ракетата-носител) да се използва многократно, а втората е, че полезния ѝ товар се очаква да надмине 100 тона. За сравнение, извадените от употреба космическите совалки на САЩ имаха само около 20 тона полезен товар и само част от цялата система можеше да се използва повече от веднъж.
Визията е, че Falcon Heavy и Starship ще заменят всички досегашни ракети и модули на SpaceX в извеждането на каквато и да е техника или персонал в орбита. Колкото повече се осъществи с едно изстрелване, толкова повече ще паднат разходите по космическите и сателитни програми. Освен това, големият обем полезен товар ще позволи за изграждането или развиването на орбитални станции, по-големи телескопи и много други.
Сред останалите приложения са продължителни полети в пространството между Земята и Луната. Полетите до естествени ни спътник също могат да бъдат осъществени с по-малко ресурси и същевременно с повече полезен товар. Самият Илон Мъск в презентацията си повдигна хипотезата за изследователска база на Луната, която да наподобява тези на Антарктика.
Версия на Starship ще се използва като космически танкер за зареждане на други совалки, възможно е да има и пътническа версия за космически туристи.
Най-важното приложение, поне според представата на Илон Мъск, остава колонизацията на Марс и междупланетните полети. За момента полетите дотам са само роботизирани и то с доста ограничени възможности. Това е предвид малкото полезен товар, който може да се закара там.
Технологията, с която разполага Starship, предполага, че подобен полет до Червената планета ще бъде еднопосочен. Поне до момента, в който установените хора на Марс, не започнат сами да добиват необходимото им гориво за зареждане на совалката и производство на Falcon Heavy на място. Самият Мъск, нееднократно е заявявал подобни тези.
Предстоящите изпитания
Първият прототип на совалката Starship трябва да започне своите първи изпитания до месец-два. Това обяви, Мъск по време на представянето ѝ през уикенда. Те ще включва суборбитален космически полет на височина до 20 км и връщане обратно на земята. При него не се достига първа космическа скорост, за разполагане в орбита.
Тест на Starhooper:
Очаква се през следващата година те да продължат и в един момент да се изведе совалката в околоземна орбита.
Доста от другите изпитания вече са завършени. SpaceX построява скъсена версия на Starship, която наричат Starhooper. Нейната задача е да се изпипат различни системи, като например вертикалното приземяване, което е толкова характерно за последните първи степени на ракетите на компанията.
Цялата презентация на Илон Мъск и SpaceX: