Културата на стартъпите в САЩ се отличава със своите розови очила. Всичко ще бъде наред, ако се работи здраво и се празнува още по-здраво. Провалите се смятат за част от израстването в Силициевата долина, като някои серийни предприемачи са такива, защото са фалирали поне няколко компании.
Доминират основно позитивни и приповдигащи новини, граничещи с рекламно съдържание. Негативните новини, независимо дали са обективни или не, са посрещани на нож, а авторите им обвинявани едва ли не, че са против прогреса.
По един доста естествен начин този начин на мислене се пренесе донякъде и в България. Голяма част от информацията за българската стартъп екосистема е изцяло положителна и погледната само от гледната точка на предприемачите. Която в доста случаи може да не най-обективната.
В САЩ изтрезняването дойде, макар и с доста закъснение и на цената на милиарди долари инвестиции, под формата на откровено измамен стартъп Theranos, „еднорози“ с бизнес модел, който може да не издържи теста на времето в лицето на Uber и изправения почти пред фалит WeWork.
Донякъде такъв пример вече имаме и в България. Онлайн магазинът за свежи хранителни продукти Farmhopping затвори врати. Компанията обяви в четвъртък, че от 4 октомври вече няма да приема поръчки и парите по всички заявени за тогава ще бъдат възстановени.
Обновена на 28 юли 2020 г.: Платформата на Farmhopping получава втори шанс и възобнови дейността си, като през пролетта на 2020 г. влезе в съдружие с фермерския кооператив „SIS Кооп“.
Сбогуване с достойнство
За разлика от изброените по-горе примери отвъд Океана, Farmhopping прекрати дейността си с гордо вдигната глава. В откровен блог пост, главният изпълнителен директор на компанията Росица Митова, не търси причините в провала в лоши инвеститори, глупави клиенти или просто да обвини българската бизнес среда. Тя признава, че Farmhopping не е преценила обема на пазара и решението да не се инвестира в дългосрочен работещ бизнес модел.
„Надценихме размера на пазара и подценихме необходимите инвестиции в бизнес модел, който е изпреварил времето си“, пише Росица Митова в блога на компанията.
„Надценихме размера на пазара и подценихме необходимите инвестиции в бизнес модел, който е изпреварил времето си“ Росица Митова, Farmhopping
Смели думи, особено предвид факта, че това са два от трите основни проблема, пред които се изправя всеки един български предприемач. Липсата на голям локален пазар е една от водещите спирачки пред компаниите, които се опитват да развият местни продукти или услуги.
Бизнес моделът е проблем, с който се сблъскват дори щатски предприемачи. Много хубав пример за това е Uber, който допреди да излезе на борсата беше смятан, за едно от чудесата на Силициевата долина. Все повече обаче възможността му да излезе на печалба се поставя под въпрос от инвеститорите и анализаторите.
Третият проблем е липсата на ясна визия, тъй като предприемачите не винаги успяват да фокусират вниманието си към ясен основен бизнес.
Росица Митова признава, че именно първите две предизвикателства са довели до края на Farmhopping.
Не става само с потребители
Какво все пак представлява прекратилата своята дейност компания? Farmhopping беше онлайн платформа, която предоставя на крайните потребители да пазаруват свежи хранителни продукти директно от малките производители. Възможността да получиш истинска и чиста храна от някоя бутикова ферма директно до дома си в рамките на два дни е доста добра идея.
Според Росица Митова, във Farmhopping участваха над 600 ферми и малки производители. Над 20 хил. са регистрираните потребители, от които поне шест хиляди са били активни на платформата. Farmhopping дори отваря физически магазин в София, който ще продължи работа и след затварянето на платформата. Всичко това е изградено за пет години, но се оказва недостатъчно, за да може компанията да излезе на печалба.
„Не можем да продължим без нужните ни средства, за да развиваме платформата, а инвестициите, които ни трябват, не се оправдават на българския пазар Росица Митова, Farmhopping
Вместо това, компанията генерира загуба след загуба и в един момент просто привършва капитала и привлечените инвестиции.
„Макар, че предизвикателствата не ни плашат, не можем да продължим без нужните ни средства, за да развиваме платформата, а инвестициите, които ни трябват, не се оправдават на българския пазар“, продължава Росица Митова.
Изгаряне на инвестициите
На пръв поглед 2018 г. е доста силна за Farmhopping, през нея тя увеличава значително приходите си. Тогава реализира постъпления от 1.1 млн. лева, но и загуба от 465 хил. лева. Проблемът е, че последната започва да се натрупва, като през 2017 г. приходите са близо три пъти по-малко от 410 хил. лева, но негативния резултат е в размер на 600 хил. лева.
Плановете на компанията бяха към края на 2018 г. да започнат да излизат на оперативна печалба, което явно не се случва. Вместо това загубата продължава да набъбва. За период от само три години тя надхвърля 1.2 млн. лева.
Което постепенно изяжда привлечения капитал. Към края на 2017 г., Farmhopping си е осигурила финансиране от над 500 хил. евро. Основният инвеститор е фондът Eleven, от когото са поне 100 хил. евро. Пари осигурява и Seedcamp, както и няколко бизнес ангела от България и Великобритания.
Фалитът на Farmhopping може да се разгледа като много добър и полезен урок за българската стартъп екосистема. Защото развиването на всеки един бизнес е маратон, а не спринт и трябва да се мисли доста в дългосрочен план. При положение, че платформата получава доста големи средства за българския пазар за да осъществи идеята си, тя пак не успява. Но поне има смелостта да го признае и да се ориентира към драстично свиване на бизнеса си в рамките на физическия си магазин в София.