Покрай демонстрираните 5G тестове на трите български телекома прозират няколко неща. Едната е в сходността на приложенията, които операторите показаха по време на изпитанията. Другото е в засиленото присъствие на представители на ключови държавни институции.
„Виваком“ бяха последни с публичното обявяване на своите тестове и с близо четиримесечно закъснение спрямо първата демонстрация на A1. Но събитието се отличи с необичайно много гости от държавните ведомства. Ако председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров уважи и трите оператора, то към него в четвъртък се присъединиха още куп други държавници. Той беше редом с вицепремиера по икономическата и демографска политика Марияна Николова, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и много други.
Изказванията на някои от тях подкрепиха вече коментирани теми за развитието на 5G в България. Като например освобождаването на част от радиочестотите необходими на операторите за пускането на новото поколение мобилни мрежи, както и понижаването на техните цени. Макар и с малко бяха засегнати и някои интересни теми – като например възможностите, които разкрива новата технология за правителството, опасенията със сигурността и някои други технически аспекти. Във всички случаи виждаме, как постепенно визията на телекомите и на държавните институции най-накрая започва да пасва по редица въпроси.
Координация с Европа
Още първото изказване на вицепремиер Николова беше насочено към сигурността на 5G мрежите. Тя наблегна върху общите усилия на Европейския съюз в изграждането на единна политика по темата. Както и, че през следващите години ще бъдат изградени хармонизирано сертифициране на 5G оборудването и компонентите на новите мрежи.
Европейската комисия вече направи първата стъпка в тази посока с представянето на своя първоначален доклад, в който бяха описани кои са основните заплахи със сигурността относно мобилната технология от пето поколение.
„В резултат на усилията на операторите, България се нарежда сред страните в света, които развиват успешно 5G мрежи“, обяви Николова. „Технологията обаче поражда редица въпроси, най-вече тези свързани със сигурността и последиците, които могат да доведат пробивите при кибершпионажа“.
Николова след това допълни, че се търсят решение на общоевропейско ниво и препотвърди плановете на ЕК и Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) до края на годината да подготвят редица мерки, които да минимализират рисковете. Сред тях е и приетия през юли 2018 г. Акт за киберсигурност, според който страните-членки на Съюза ще трябва да издават сертификати за 5G. Това трябва да се случи към 2023 г.
Доставчиците на оборудване
Процедурата със сертифицирането тепърва ще се разработва през следващите години, но ЕК и ENISA дадоха поглед кои елементи на мрежите ще са най-критични за сигурността. Според доклада това са опорната мрежа и системите за цялостно управление (MANO).
В този контекст, главният технически директор на „Виваком“ Радослав Здравков изброи почти всички доставчици на компанията, както и кой за какво отговаря. Радиомрежата на телекома е изградена от Huawei, но тя е маркирана със средна степен на сигурност в доклада на ЕК и ENISA. Оборудването за оптичната е доставено от Cisco, а на опорната, която е най-важна – Nokia и Ericsson.
Ако Брюксел забрани на китайски компании да доставят мрежово оборудване за опорната мрежа и MANO, най-засегнат ще е „Теленор“ в България. Причината е, че абсолютно цялата инфраструктура на оператора беше подменена с решения на Huawei, когато норвежкия гигант Telenor Group пое компанията през 2013 г. При тестовете на 5G, оператора продължи да използва китайския доставчик.
A1 разчита на оборудване на Nokia в по-голямата част от своята мрежа – включително и в опорната инфраструктура. Финландският вендор доставя 5G решенията при тестовете на телекома. По неофициални данни, A1 разполага с остатъчно оборудване в мрежата си (радио и/или фиксирана) на Ericsson, както и за някои по-малко важни елементи от инфраструктурата си се обръща понякога към ZTE. Последното най-вероятно за понижаване на разходите.
Малко очаквани приложения
Въпреки, че основните приложения на 5G са насочени към гейминг, виртуална реалност, множествен стрийминг, Интернет на нещата, умни градове и домове, непрекъсната свързаност с минимално забавяне, автономни коли и други, по време на тестовете беше споменат и един друг аспект. Това е митичното за България електронно управление, което се изгражда и преизгражда през последните повече от две десетилетия.
Вицепремиерът Мариана Николова обяви, че е-управлението е основата платформа за дигитална трансформация на публичните институции и административните услуги.
„Плановете на България са до 2023 г. да сме постигнали необратима цифровизация на процесите в държавната администрация“, обяви вицепремиер Николова. Тепърва ще разберем доколко това обещание ще се изпълни, защото подобни изказвания сме чували много пъти през годините.
Препотвърдени отговори
Представителите на МТИТС и КРС потвърдиха на най-високо ниво, че държавата е готова да предостави допълнителни радиочестоти на операторите. При това като понижи цените на лицензите им. Нещо, за което телекомите се бореха от години, а през последните над 18 месеца се водят интензивни преговори по тези точки.
„Освен доброто познаване на технологията за развитието на инфраструктурата е необходима и смелост, която при телекомите се изразява под формата на инвестиции“, обяви Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. „Ние ще намалим разходите, като на първо място ще понижим тарифите за радиочестотите“.
Логиката на Желязков е, че така ще позволят на телекомите да предоставят новата услуга на същите цени за крайните потребители. Той допълни, че ще се намали административната тежест за разполагането на базовите станции. Това е друг наболял проблем за телекомите, покрай издаването на строителните разрешителни. Желязков обаче не уточни какво точно ще бъде облекчението за операторите – дали ще се правят някакви изключения, дали самите мобилни мрежи ще бъдат извадени от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или някаква друга мярка.
Председателят на КРС Иван Димитров потвърди обещанието на регулатора, че ще пусне честотите в спектър 3.6GHz на операторите, за да могат да развиват 5G мрежите си. Според него това ще стане в рамките на първото полугодие на 2020 г. Тук нищо ново, дори КРС в различни официални документи и допитване до TechTrends обяви, че има планове да започне процедури за търгове за още редица други честоти през следващата година.
Димитров не уточни дали ще има определени условия за покритие и други технически параметри, на които операторите ще трябва да отговарят, за да могат да продължат лицензите си впоследствие.
Време за споделяне
5G мрежите тепърва се разгръщат по света, но вече има няколко примера сред операторите в някои държави, като Южна Корея и Полша, които работят заедно при изграждането на новата инфраструктура. Тук става дума за споделяне на мрежа и/или на радиочестоти. В подобна посока гледа и Брюксел, въпреки, че преди месец санкционира два от чешките телекома за злоупотреба с тази практика.
„Би било разумно да има някаква форма на сътрудничество между операторите“, коментира Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на „Виваком“. „Когато имаме нещо разумно на масата, то обикновено се случва“.
Макар, отговорът да е уклончив, е ясно, че всичко е въпрос на преговори между българските оператори. Което не изключва възможността скоро да станем свидетели на подобна практика. Споделяне на мрежата доскоро беше неофициална практика на двата бутикови оператора „Макс телеком“ и „Булсатком“.
