При представянето на PlayStation 4 преди повече от шест години, наблюдателите останаха с впечатление, че Sony се подготвя за времена, когато конзолите вече ще са изчезнал вид. Японският гигант дори сподели визия, в която техния популярен гейм хардуер ще бъде заменен изцяло от облачни услуги. Което накара доста хора и анализатори да обявяват, че най-вероятно PlayStation 4 ще бъде последната конзола за Sony.
Това усещане беше подкрепено от факта, че при представянето ѝ през 2013 г., японската компания отдели много повече време и внимание на развитието на PlayStation Network, отколкото на техническите спецификации и игрите, с които новото устройство ще разполага. Microsoft наля допълнително масло в огъня, като също наблегна върху облачните услуги на Xbox One.
Всичко беше измамно, защото двете компании отново влизат в директен сблъсък за пореден път за сърцето на геймърите, като вече разкриха някои подробности относно своите бъдещи конзоли. Sony повдигна булото на своята PlayStation 5, докато Microsoft все още говори за своя проект Scarlett или Xbox Scarlett, което може да не е финалното име на устройството.
Така, независимо от очакваното бързо развитие на облачния гейминг, ще станем свидетели на поне още една конзолна война. Както винаги първи в битката се впускат Sony и Microsoft, като Nintendo се включва винаги малко по-късно, заради своя график на пускане на устройства. Схватката за надмощието на домашния гейминг може да не свърши само със следващото поколение конзоли. Тъй като все още има доста неизвестни пред облачните услуги, както и не се знае как потребителите ще ги приемат.
Победителят досега
В конзолната война при последното поколение засега големият победител е Sony и PlayStation 4. Японският гигант обяви от пускането на устройството до края на септември, че е продала общо 102.8 млн. бройки. Това е повече от два пъти над предполагаемите продажби на Xbox One, които се оценяват на около 47 млн. конзоли.
Nintendo Switch е малко зад тази цифра с почти 42 млн. бройки, но конзолата дебютира над три години по-късно и може да натрупа още продажби през следващите години. За сметка на това една от малкото останали портативни устройства – Nintendo 3DS е реализирала над 75 млн. бройки от 2011 г. насам.
Xbox One изпитваше затруднения още от дебюта си, като PlayStation 4 първо дръпна с цената, а после и с доста силните ексклузивни заглавия, с които разполагаше през годините. Sony все още разчита много на игри, които дълго време да са налични единствено за нейното устройство. Много добри примери имаше през изминалата 2018 г., когато излязоха God Of War и Marvel’s Spiderman. Подобни силни игри подсилват продажбите, но и създават опасност от затваряне на разработчиците само в рамките на една платформа.
Впечатляващото представяне на PlayStation 4 все още е далеч от това на най-успешната конзола на всички времена – нейния по-стар събрат PlayStation 2. Тя отчита продажби от над 155 млн. бройки, като за малко да бъде достигната от оригиналния Nintendo DS.
Заради по-лошата позиция, в която се намира Microsoft очакваме следващото поколение конзоли, софтуерният гигант да натисне малко повече по отношение на игри, възможности и услуги. Компанията има и няколко предимства, за които ще стане на въпрос малко по-късно.
Следващото поколение
Двете нови устройства на Sony и Microsoft на хартия за момента си приличат плашещо много. PlayStation 5 и Xbox Scarlett ще разчитат на направени по поръчка процесори и графични карти на AMD, SSD твърди дискове. Първите ще са специално модифицирани чипове Zen 2, които са със 7nm архитектура и осем ядра.
Дали ще има значителни разлики в поръчковите модели процесори ще трябва да изчакаме до края на следващата година. Но поне за момента, двете компании дават сходни технически възможности. Те включват 4K разделителна способност с опция тя да се увеличи до 8K, Ray Tracing технология, 120 кадъра в секунда и други.
Списъкът съвпада с последните иновации, които геймърските компютри и лаптопи налагат през последните две години. Целта на Sony и Microsoft е да намалят голямата ножица, която се отваря спрямо PC-та и конзолите, заради тези технологии и възможности.
Самите геймъри ще усетят като най-голяма разлика наличието на SSD диск. Той ще позволи много по-бързо сваляне, инсталиране, зареждане и работа на самите игри. Наличието на 120 кадъра в секунда също ще повлияе върху цялостното изживяване. Но, както отбелязахме, тези устройства няма да надминат възможностите на геймърските компютри, а само ще ги изравнят.
PlayStation 5 и Xbox Scarlett са насрочени за пазарен дебют към края на есента на 2020 г., точно преди коледните и новогодишни празници. За цените също може само да спекулираме за момента.
Други възможности ще са потенциална съвместимост с виртуална или добавена реалност (VR и AR). Въпреки, че все още няма потвърдена информация, за момента има неофициална такава, че най-вероятно и двете конзоли ще поддържат VR технологии. Спекулациите са, че Sony и Microsoft разработват нови платформи за виртуална реалност, които най-вероятно ще са готови за новите гейм устройства.
Може би най-добрата новина и за двете конзоли е, че те на тях ще могат да се играят заглавия от предишното поколение. Съответно на PlayStation 5 ще могат да се подкарват игри от четворката и съответно на Xbox Scarlett – всички от оригиналния модел от 2001 година досега. Microsoft определено за момента взимат превес с по-обширния каталог от стари заглавия, които ще са налични за новото поколение устройство. Компанията няма избор, защото засега PlayStation 4 се очертава да бъде победител в последния рунд от конзолните войни.
В плен на облака
Бързият SSD хардиск и процесори от ново поколение ще позволят на новото поколение гейм устройства да имат доста по-добри облачни възможности. Услугите ще са в центъра на PlayStation 5 и Xbox Scarlett.
Двете компании ще разширяват възможностите на досегашните си платформи, като ще засилят много повече абонаментния модел. Както физическите копия за PC игри вече изчезнаха от рафтовете на магазините, това скоро ще се случи напълно и с тези за конзоли. Дали потребителите ще си набавят дигитални копия или ще плащат месечен/годишен абонамент тепърва предстои да разберем кое ще се наложи повече.
Огромен фактор за следващото поколение конзоли ще бъде облачния гейминг или стрийминга на игри. При тях, заглавието се пуска на сървърите на компанията, която предоставя услугата, а потребителите могат да се забавляват през обикновен браузър или специализирано приложение. Независимо от устройството и мястото където се намират, единственото условие е наличието на достатъчно бърза интернет връзка.
Sony беше сред пионерите на облачния гейминг, но така и не успя да постигне желаните и обещавани резултати. В същото време Microsoft започна да развива своята xCloud услуга, която в комбинация с развитата мрежа от сървъри се очаква да бъде важен играч в новата ниша на гейм стрийминга. Големите конкуренти тук ще са Google и Apple, които изградиха собствени облачни платформи.
Microsoft и Sony ще трябва да предложат гейм стрийминг и техните конзоли да могат да го ползват, ако искат следващото поколение да може да удържи пазара в дългосрочен план. Все пак ефективният пазарен живот на подобен тип джаджи е между пет и осем години.
От врагове към съюзници
Докато сме още на вълна облачен гейминг, през тази година се случи едно много важно събитие, което на моменти остана в страни от медийния поток. Но с потенциала да видоизмени напълно гейм пейзажа и дори да остави конзолните войни в миналото. Това е подписаното стратегическо споразумение между Microsoft и Sony за съвместна работа в облачните услуги и изкуствения интелект (AI).
Доста от детайлите на това партньорство все още не са обявени или не са определени, но като цяло то ще включва съвместни действия и разработки на компаниите в рамките на гейм стрийминга.
За Sony това е от голямо значение, защото ще получи достъп до облачната платформа Azure и ще може върху нея да предоставя игри от облака. Същата система използва Microsoft за своя xCloud. Microsoft ще се възползва от огромния масив данни, който генерира Sony, за да усъвършенства своите AI решения и умен асистент Cortana. Софтуерният гигант ще получи достъп и до огромния каталог за игри (възможно и до този за музика и филми също), които да предлага в своите стрийминг услуги. Това ще изравни позициите на Microsoft и Sony спрямо Google и Apple, които също се развиват в тази посока.
Също така, ще превърне двата най-големи врагове в конзолния гейминг в потенциални съюзници. Докъде ще се развие това сътрудничество и дали все пак няма да се появят проблеми, особено покрай пускането на PlayStation 5 и Xbox Scarlett тепърва ще разберем. Но ако то удържи на теста на времето и пазара, може конзолните войни да приключат и да се пренесат като стрийминг такива. С нови участници и страни.
Висящо бъдеще
След всичко изказано е повече от видно, че има доста въпросителни свързани с бъдещето на конзолния гейминг. Microsoft и Sony показаха, че настоящото поколение няма да е последно. Nintendo ще последва тенденциите и най-вероятно трите компании ще продължат битката за надмощие на този пазар поне още няколко години. Какво следва след това е много трудно да се каже. Особено след гръмките изявления преди шест години, когато експертите предричаха края на конзолите. Което, както виждаме не се случи.
Причината е, че гейм стрийминга може да промени фундаментално представата ни за забавление. От друга страна, наличието на различни услуги с абонамент, може да бетонират за още известно време отделните конзоли.
Затова, директорът на PlayStation за Sony Джим Райън обяви, че не знае дали ще има конзола след излизането на петата версия.
„От 2012 г. слушам как мобилните устройства ще превземат гейминга и PlayStation 4 ще бъде провал“ Джим Райън, Sony
„Всъщност не знам“, отговаря Райън на Cnet на въпроса дали PlayStation 5 ще бъде последното такова устройство на Sony. „От 2012 г. слушам как мобилните устройства ще превземат гейминга и PlayStation 4 ще бъде провал“. Което реално не се случи, защото това е втората най-успешна конзола на Sony след двойката.
Райън продължава с откровените си отговори, като добавя, че има всякакви варианти за бъдещето на конзолите – от тяхното оставане, през тяхното изчезване, до появата на хибридни модели, които да комбинират наличния потребителски хардуер и облачните ресурси.
Все още гейм стрийминг услугите са в начален етап на навлизане на пазара, интернет връзката не е толкова бърза навсякъде по света (независимо от скоростите в България). Мобилните мрежи от пето поколение (5G) се очаква да променят напълно гейминга, защото ще предоставят връзка с оптично качество през мобилни устройства. Но и тяхното разгръщане се очаква да отнеме няколко години. Едно е сигурно – предстоят много интересни и динамични години за гейм индустрията.