Представяме ви съкратена версия на презентацията на технологичния визионер Рик Вера по време на годишната конференция на Hewlett-Packard Enterprise в България, управлявана от Selectum, „Интелигентни IT решения. Посока: Изкуствен интелект“, която се състоя на 23 октомври в „София Тех Парк“. Какво е дигиталното цунами и как ще се размият границите между индустриите ще разберем в следващите редове от Рик Вера.
Краят на света и зоната на здрача
Според календара на Маите, светът трябваше да свърши на 21 декември 2012 г. Какво се случи на тази дата – старата нормалност умря. Може да не сте го забелязали, но се случи. Старата нормалност умря и няма да се завърне обратно. По-плашещото е, че все още виждаме остатъци от нея, които продължават да живеят – доста остарели бизнес модели, които работят.
В същият момент новите все още не са напълно развити или създадени новите. Ако погледнем към хоризонта, ще видим нов тип компании, за които не сме още сигурни дали ще са новата нормалност. Затова в момента се намираме в зоната на здрача, в която всичко може да се случи. За някои тази неизвестност може да е плашеща, но за други – тя представлява огромна възможност за развитие.
Нашите внуци ще живеят в новата нормалност. В живот, в който няма да сме собственици на автомобилите си, може дори да нямаме шофьорски книжки. Както и след 20 години все още може да преговаряме за Брекзит.
Ефектът на дигиталното цунами и плажните чадъри
Мога да дам много добър пример – на 10 април 2015 г. Джими Даймън – главен изпълнителен директор на една от най-големите американски банки JP Morgan Chase, пише писмо до акционерите. Когато, човек на неговата позиция прави това или има много хубав повод, или много лош такъв. В случая в второто, защото той пише: „Компаниите от Силициевата долина идват и те искат да изядат обяда на Уолстрийт“.
Новият свят вече започва да изяжда бизнес модела на старите компании. Даймън продължава, че са допуснали три грешки. Първата е, че са подценили ролята на дигиталните технологии, като са ги сметнали само за канал за връзка с клиентите. Но те измениха цялото наше общество, което води до втората грешка – създаде се нова порода потребители. Концентрирани върху процесите, банките забравиха за своите клиенти, докато последните еволюираха. Третата грешка е, че подцениха скоростта на промяната, с която се случва всичко това.
„Пропуснахме да видим дигиталното цунами, което ни заля“, продължава още Даймън. Как може това да се случи при това преди над четири години?
Аз наричам това ефектът на плажните чадъри. Това например е вашият бизнес модел – да слагате плажни принадлежности на претъпкан плаж в Италия. Вашата работа е да се събуждате рано, ако може преди конкуренцията и да слагате своите чадъри и шезлонги на пясъка, като се опитвате да увеличите своя дял и съответно марж на печалбата.
Целият ви бизнес модел е около тях. Представете си сега, че идва цунами и се събуждате сутринта, отивате да поставяте своите плажни аксесоари и виждате, че плажът е напълно празен. Какво вижда мозъкът ви в този случай – повече плажно пространство за вашия бизнес. Така сме програмирани да правим днес това, което сме правили вчера. Дори да видите в далечината голямата вълна, вие ще я игнорирате.
Кой уби Kodak и Nokia?
Затова Джейми Даймън пропуска дигиталното цунами. Накрая той добавя, че не иска да последва съдбата на Kodak и да бъде „убит“ от дигиталната трансформация. Но кой наистина „уби“ Kodak? Дигиталната фотография ли?
Не, защото Kodak я изобрети и когато попита потребителите дали ще я ползват, те казаха, че няма. С което компанията обявява дигиталната фотография за нишов продукт и, че няма да набляга на нея. Аналоговите снимки са готини, но неудобни – не можете да видите какво сте снимали, трябва да чакате четири дни за проявяването им, след като сте свършили филма и не можете да ги споделяте в социални мрежи.
Така, че всеки който е притежавал дигитална камера реално е „убиецът“ на Kodak. Не дигиталната фотография е виновна за краха на компанията, а потребителите. Бизнесите много често се фокусират само върху продукта, но не и за ползата и употребата му от хората или най-вече за интерфейса.
За 11 години Kodak от лидер във фотографията се превърна в блед спомен в бранша. Но дигиталните фотоапарати бяха бързо заменени през 2007 г. от смартфоните. Същата е ситуацията с Nokia и мобилните телефони, кой я уби? Пак потребителите, те са истински серийни убийци. Защо смартфоните надделяха? Защото Стив Джобс и iPhone дадоха най-добрия интерфейс – управлението чрез пръсти. Което в комбинация с интернет прехвърли целия ви живот в едно устройство, което пренасяте в джоба си.
Смомбита и децентрализацията на бизнеса
Сега всички се превърнаха в смомбита – хора, прекалено зависими от своите смартфони. Не можете да живеете без него. Хората вече не ядат храната си, а повече я снимат за Instagram. Хубав пример е снимка на кандидатката за президент на САЩ Хилъри Клинтън, която не е фокус на вниманието, а само се използва за фон на селфита. И това се случва през 2016 г. Но тук, всъщност самата Клинтън поиска нейните привърженици да си направят селфи с нея. Причината е, че след това тези кадри ще се споделят от стотици други хора. Ще се постигне ефект на лавината, чрез социалните мрежи.
Вече няма един център – всеки е инфлуенсър или е повлиян от всеки. В същия момент доверието в компаниите е супер ниско и никой не вярва на тях. Прозрачността е ключова в случая.
Всички говорят за споделената икономика и как тя е бъдещето. Истината е, че ние не отдаваме апартамента си под наем в AirBNB само заради споделянето, а защото изкарваме пари. Не си поръчваме Uber, само защото е споделено возене, а защото е удобно. Това е икономика на преките пътища, ако имате бизнес на посредник сте изправен пред проблем. Защото, светът е бърз, все по-оптимизиран и разчита на все по-малко брънки по веригата. Трябва да превърнете дейността си в платформа, която да развивате.
Моделът „Чернобил“
Гледахте сериала „Чернобил“ нали? Уникален сериал, дори ако гледате само първия епизод и ситуацията ви напомня на вашата компания – започнете да бягате от нея, с писъци. Не искате, бизнеса в който работите да се управлява като централата в Чернобил. Ако една компания не може да разбере новата реалност, няма как да очаквате тя да предложи стратегия за нея.
Управлението на централата в Чернобил е затворено в себе си, в плен на процедури и изцяло зависимо от главния мениджмънт. Решенията се взимат на базата на презумпции, а не на факти. Те не видяха, а предположиха какво се случва с централата. Причините за срива на Nokia, като телекомуникационен лидер са идентични – затворено в себе си управление, в плен на тромави процедури, зависимо от главния мениджмънт и действия базирани на презумпции, а не на трезва преценка.
Културата „разполагаме с 1 млрд. клиенти и какво лошо може да ни се случи?“ трябва да изчезне. Тя ще бъде заменена от любознателни компании, които сканират максимално заобикалящата я среда и се опитват да разберат на къде отиват тенденциите. Защото хармонията е за страхливци – ако нещата се повтарят и не се променят, това означава, че не сте достатъчно любопитни.
Да яхнеш вълната
Да се върнем на идеята за дигиталното цунами. Ако видите снимка на едно цунами, някои хора ще си кажат, че това просто е една голяма вълна. По-добре е да имаме гледната точка на сърфист, който е готов да я яхне, отколкото да крещите на плажа с шезлонгите. Ако сте от вторите – то тогава сте в беда. Трябва да сте бързи и да не чакате, а да яхнете вълната.
В момента почти всеки ползва booking.com, а компанията стартира през 1995 г., само две години след пускането на глобалната мрежа. Тогава голямата вълна беше интернет, а сега остава въпроса – коя е следващата?
Това е комбинацията от огромните масиви от информация и процесите по роботизация. Така ще бъде изваян светът през 2030 г. и ние го знаем отсега. Автономните автомобили са точно това – роботи на четири колела, които обработват огромен поток от информация. Те вече са реалност, като има хиляди такива, които се движат по пътищата в определени части на света. Вие си мислите, че това е бъдещето, но то вече се случва.
Алгоритмите и данните са бъдещия ресурс и продукт. Затова вземете настоящия си бизнес модел и го трансформирайте в генератор на тези две ресурси. И това може всяка компания може да направи.
CEX и формулата за новата нормалност
Следващият ключов момент е, че отношенията между потребителите и бизнеса може да се изрази в три букви – CEX или Customers Experience. Лошият CEX е, когато нито една от двете страни е доволна. Скучният CEX се прави от повечето компании в момента – ти ми даваш това, аз това и готово. Но всички искат „Уау“ CEX, при който обслужването да надхвърля всички очаквания. Всеки потребител го иска, но за съжаление в повечето случаи получава първите два варианта. Използването на данните и AI ще ви позволи да разберете по-добре клиентите си и съответно да им предложите по-добър CEX.
Всички тези елементи създават формулата на новата нормалност. Първата е хиперперсонализацията – всичко ще бъде по поръчка на клиентите, уникално и за тях. Следващият е сливането на онлайн и офлайн средата. Бизнесите вече няма да се делят на такива, като например покрай автономните коли, автомобилните гиганти ще започнат да се конкурират с… хотелите, защото иска да предложи максимално персонализирано изживяване. Hilton ще иска да предложи роботозирани таксита за своите клиенти, същото важи за British Airways.
Така те всички стават конкуренти на Toyota и Uber. Достигаме до пълно размиване на границите между различните индустрии. Попадаме в ситуация, в която всеки се конкурира с всеки. Което може да доведе няколко компании да влияят целия свят и всички аспекти на живота ни. Всичко ще се случи доста бързо. Затова трябва да помислите как ще изглежда бизнеса ви през 2030 г., но да започнете да го изграждате отсега.
Не мислите в посока дигитализирана стратегия, защото това означава да вземете настоящата си и просто да я дигитализирате. Трябва да започнете промяната в следващите три седмици, за да може да положите основите през следващите три години. След което ще надграждате в зависимост от технологиите и тенденциите. Така през следващото десетилетие ще имате бизнес, който е разработен максимално гъвкаво за бъдещето.