Когато става дума за намесата на държавата в телеком сектора през последните години то се свеждаше основно налагането на по-стриктни регулации, които идваха по направление на Европейския съюз. Някои казуси, които имаха операторите висяха с години неразрешени, поради нежеланието на никоя страна да отстъпи. Това създаде едно статукво, което си има своите предимства и съответно – недостатъци.
Предстоящото навлизане на мобилните мрежи от пето поколение (5G) не може да се случи в тези условия. Което наложи за активни действия от всички заинтересовани страни. Това накара и държавните институции, най-вече в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и подпечената ѝ Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) да преразгледат напълно досегашната си политика към телекомите. Те, заедно с операторите преговарят вече близо две години за необходимите мерки, които ще позволят бързото развитие на 5G.
КРС дори започна активна публична кампания, която има за цел да покаже предимствата и значението на новата технология, както и демонстрира явна подкрепа към телекомите за нея. Първите признаци за това беше присъствието на председателя на регулатора Иван Димитров при представянето на 5G тестовете на трите оператора.
Подкрепата може да се каже, че кулминира в организираната от КРС конференция „5G – Интелигентна трансформация и растеж“. В нея за първи път участваха представители от най-високо ниво на трите телекома, МТИТС, КРС, Министерство на здравеопазването (МЗ), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Международната асоциация на мобилните оператори (GSMA) и Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Нейната цел беше да очертае проблемите, някои от мерките за преодоляването им, както и да се развенчаят някои митове свързани с 5G, които вървят в общественото пространство.
Предизвикателствата
Трите телекома в България, заявиха на висок глас в началото на годината, кои са основните предизвикателства за развитието на новото поколение мобилни мрежи в страната. Това е липсата на радиочестоти в ключови спектри, високата цена на тези, които са свободни в момента, тежката процедура с изваждането на строителни разрешителни не само за изграждането, но и за модернизирането на базовите станции. Както и с половин уста за прекалено стриктните лимити за излъчване, които са наложени в България.
Лазло Тот, ръководител „Публична политика“ за Европа на GSMA потвърди, че до известна степен тези въпроси стоят пред операторите на целия Стар континент. Но той обрисува доста нагледно предпоследния проблем свързан с административното време за одобрението на една базова станция от държавата.
В България са необходими межди една и две години, за да премине през цялата процедура, без да броим допълнителните разходи. Този проблем не е само в България, като времето за легализацията на мрежови обект в Полша, Германия, Франция и Испания е сходно. Но във Великобритания, Ирландия, Португалия, Италия и Хърватска този процес отнема до три месеца, показват данните, които представи Тот от GSMA.
Съвместна работа
В рамките на дискусията на дискусионният панел, представителите на трите оператора потвърдиха тези опасения към представителите на държавните институции. Стана ясно, че по някои от тях вече се взимат активни мерки, за които се знае от няколко месеца, а по други има индикация, че ще се работи в тази насока.
„Пълното разгръщане на 5G мрежите в България ще е в резултат на държавната политика и на координирането между всички заинтересовани страни, като законодателна и регулаторна власт, бизнеса и др.“ Иван Димитров, КРС
„Пълното разгръщане на 5G мрежите в България ще е в резултат на държавната политика и на координирането между всички заинтересовани страни, като законодателна и регулаторна власт, бизнеса и др.“ Иван Димитров, КРСОт своя страна представителите на държавата направиха две ключови изявления. Първото е, че правителството и институциите ще вземат активни мерки за решаване на проблемите, а второто е, че те ще бъдат достигнати чрез съвместни действия между всички.
„Пълното разгръщане на 5G мрежите в България ще е в резултат на държавната политика и на координирането между всички заинтересовани страни, като законодателна и регулаторна власт, бизнеса и др.“, коментира Иван Димитров, председател на КРС. „Целта не е само изграждане на мобилни мрежи от ново поколение, но и създаване на достъпни услуги за крайните потребители.“
Активните действия
По отношение на конкретните действия, бяха препотвърдени вече обявени мерки. Освобождаването на радиочестотите в апетитния спектър от 700 MHz и пускането им на търг през първата половина на 2020 г. Те ще бъдат дадени заедно с 3.6 GHz, които в момента се ползват временно за 5G тестове от операторите. КРС също така планира да даде и други свободни честоти.
„От министерството на транспорта и КРС положихме много усилия за освобождаване на спектъра за 5G. Второ тримесечие на 2020 г ще стартираме процедури, в областта на 700 MHz за търгове и отдаването им към операторите“, коментира Иван Димитров от КРС.
Любопитен е казусът с тези в 700MHz, тъй като те не са напълно свободни и ще могат да стигнат само за два от трите оператора. Останалата част от спектъра се държи от Министерството на отбраната, които бяха единствената липсваща институция, заинтересована макар и малко в цялата процедура покрай 5G мрежите. Тук, Иван Димитров даде интересна идея, операторите да ги използват като споделен ресурс.
„Има сегменти в 700 MHz, които ще трябва да бъдат допълнително разгледани. Може да се наложи операторите да ползват модерни технологични решения за споделен ресурс“, коментира Димитров. „Това ще позволи да се използват наличните честоти максимално ефективно“.
Идеята не се лансира за първи в преговорите между телекоми и регулатор, но първите не са много съгласни. Най-малкото, защото точно тези честоти са много ограничени като ленти, а са много важни за осигуряването на национално покритие.
Висящ остава проблема и със спектъра в 800MHz, където отново част от него се държи от военните.
Другата ключова мярка е намаляването на таксите, които телекомите плащат за честотите. За 5G на тях ще им трябват много повече радио ресурс, а настоящите цени го прави икономически неизгодно за инвестиции. По този параграф, вече има изграден консенсус, като КРС предложи намаляването на тарифите с 50%, като проектът е вече внесен в Министерски съвет (МС) за одобрение. Досега операторите предпочитаха да не купуват нови честоти, защото бяха прекалено скъпи, така част от ресурса оставаше неизползван. Уговорката с държавата е, че тя ще намали цената им, но компаниите ще се ангажират да ползват повече радиовълни.
„Имаме разбирателство, че сметката за тези инвестиции трябва да бъде разпределена, държавата намалява тарифите, а операторите се ангажират да купят този спектър“ Росен Желязков, МТИТС„Целенасочените инвестиции не могат да бъдат други освен пазарно ориентирани. Една от мерките е ясно определена – намаляването на таксите за радиочестотните лицензи“, коментира Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. „В най-скоро време МС ще ги промени. Имаме разбирателство, че сметката за тези инвестиции трябва да бъде разпределена, държавата намалява тарифите, а операторите се ангажират да купят този спектър.“
Желание за промяна
По отношение на останалите два проблема – строителните разрешителни и лимитите за излъчване, конкретни решения за момента няма. Веселина Терзийска, главен секретар в МРРБ обяви, че в момента изграждането и модернизирането на мобилни мрежи е определено в най-тежката категория три според Закона за управление на територията (ЗУТ). Операторите желаят, когато се надграждат технологично вече направените базови станции, те да преминават по по-олекотен режим.
Терзийска не се ангажира с конкретни действия, като единствено обяви, че „МРРБ е отворено на преговори с операторите по темата“.
Министър Желязков застана на страната на телекомите, като сравни пускането на базова станция с изграждането на водно-електрическа централа и че това е голяма административна тежест за бизнеса.
„Режимът трябва да и ще се промени. Мрежовите станции ще могат да бъдат модернизирани без да имат конструктивни промени по тях при олекотени административни условия“, обяви министър Желязков. „В момента за такова действие изискванията са като за изграждане на ВЕЦ.“
Сходна е ситуацията по отношение на лимитите на излъчване. По действащите наредби, те са между 40 и 100 пъти по-строги от максимално препоръчаните от Международната комисия по защита от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP).
Зам.-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова призна, че действащата правна рамка на регулирането на излъчванията е от 1991 г. и ще се налага нейната промяна. Точна в каква посока не уточни.
„Има висок интерес към контрола върху мобилните оператори от обществото, както и към безопасността на 5G. Затова е много важно да сме част от този процес в интеграцията на технологията“, коментира зам.-министър Йорданова.
Единственото, което тя коментира по отношение на коригирането на нормативната рамка е, че „промените ще се случат в междуведомствен формат.“
Всички участници в дискусията потвърдиха, че измененията ще бъдат направени, така че да се намали административната тежест на операторите, но без да се занижава контрола по тяхната дейност и да се рискува здравето на гражданите.
Развенчаване на митове
На конференцията на КРС бяха посветени цели два панела свързани с ефекта на 5G върху здравето и дали новата мобилна технология е опасна за хората. Доктор Коста Костов, специалист по вътрешни и белодробни болести и председател на Фондация за респираторна медицина INSPIRO потвърди тезата, че радиовълните не могат да причинят поражения върху клетките.
Основният негативен ефект от мобилните мрежи може да бъде термален (тоест нагряване на тъканите – бел. ред.) и, че ICNIRP е наложил стриктни лимити за излъчване. В същия момент, таванът за плътността на електромагнитния фон в страната е в пъти по-строг от международните стандарти. В него спадат всички електрически устройства от печки, през перални до ел. инсталация в блоковете.
Костов показа, че честотите, които ще ползват 5G мрежите в момента се ползват от някои потребителски уреди, като WiFi рутери и др.
Самите оператори признаха, че има двоен контрол при замерванията на всяка тяхна базова станция. Първият е още на база документи и технически спецификации, а вторият е измерване на максималните стойности при пускането на обектите в експлоатация.
По пътя към 5G
Цялата конференция на КРС показа еднозначно, че основните ресорни държавни институции, като КРС и МТИТС застават твърдо зад телекомите при изграждането на 5G мрежите в страната. Различията през годините са загърбени, поне на пръв поглед, въпреки, че не са изгладени всички предизвикателства. Подводни камъчета се забелязват при опитите за пълно освобождаване на спектрите в 700 и 800MHz, където ключова роля играят военните.
Но, операторите определено си спечелиха мощен съюзник в лицето на МТИТС, като ведомството ясно натиска в тяхна полза при преговорите с МРРБ и МЗ относно промяната на нормативната рамка за строителните разрешителни и таваните за излъчване. Това донякъде се налага и от агресивната стратегия на ЕС, всяка страна-членка да разполага с поне един град, който да има ефективно 5G покритие.
