Стрийминг войните, така щатските медии описват навлизането на Disney и Apple в предлагането на видео на поискване онлайн. Самият термин може да се проследи назад във времето, когато Netflix и Hulu са единствените такива платформи, а Amazon решава да създаде своя, последвана донякъде и от HBO. Ситуацията е такава, че реално до сега война не е била обявена или поне не можеше да се усети толкова. Отделните платформи започнаха да развиват и да придобиват различно собствено съдържание, което да предлагат ексклузивно.
Истинската война обаче се обявява с влизането на Disney в стрийминг платформите. Досега медийният гигант предлагаше своят почти бездънен каталог от хитове – стари и нови – на всеки който беше склонен да плати за правата им. С пускането на собствена услуга, нещата се променят рязко. Disney все повече ще дърпа каймака на съдържанието си към своята платформа. Което ще лиши всички останали от много хитови франчайзи. След придобиването на Fox от страна на компанията на Мики Маус, ситуацията изглежда още по-сложна.
Всички тези развития крият своите предимства, но и могат да изкарат наяве доста недостатъци, включително и да върнат някои позабравени от потребителите последно време пороци. Ще се опитаме да разгледаме някои от потенциалните ефекти и последствия от създаването на все повече, силни и независими от съдържание стрийминг платформи.
Приказният онлайн свят на Мики Маус
Disney+ дебютира преди седмица в САЩ, Канада и Холандия, а през настоящата – в Австралия, Нова Зеландия и Пуерто Рико. Каталогът на новата платформа спокойно може да се каже, че ще достигне наистина грандомански размери. Всички сериали, шоута, анимации и игрални филми, които са под шапката на Walt Disney ще бъдат включени.
Това означава, не само класическите произведения на легендарната компания, но и всички нови продукции. Към тях добавяме и също огромния свят на супергероите на Marvel, цялото съдържание на Pixar и вселената на „Междузвездни войни“.
В Disney+ ще се прехвърли и цялото съдържание на Fox, след като компанията на Мики Маус приключи придобиването през последната година. В тях се включва и 73% дял в National Geographic, затова доста от научнопопулярните поредици намират място в Disney+. Покрай сделката Disney Придоби мажоритарен дял от 67% в друга стрийминг платформа – Hulu. Затова, в САЩ тя се предлага в момента в пакет заедно с Disney+. Плановете до момента са, двете услуги да съществуват паралелно, като се предлагат заедно и поотделно.
Любопитното е, че не цялото портфолио ще бъде налично в Disney+, независимо, че плановете за това да се случи рано или късно. Медийният гигант се опитва да си върне всички права обратно. Например, всички нови продукции на 20th Century Fox ще излязат първо по HBO, заради продължаващо до 2022 г. споразумение за ексклузивитет с компанията.
Disney сключи доста нови сделки, с които да си върне правата за редица култови продукции. Такова явно е сключено с TBS за първите шест филма по „Междузвездни войни“, тъй като те намират място в стрийминг услугата.
Следващото поколение съдържание
Настоящата стратегия на Disney е изцяло съсредоточена върху новата платформа. Почти всички големи франчайзи, които компанията притежава ще бълват огромно съдържание за нея. „Междузвездни войни“ откриха с първия си игрален сериал The Mandalorian, като се очаква да бъде пуснат и последния сезон от анимационната поредица The Clone Wars. Половината Фаза 4 на вселената на Marvel е под формата на ТВ поредица за Disney+ посветена на някои второстепенни герои, като Локи, Фалкън, Зимният войник и Хоукай.
Това са само обявените до момента продукции, които ще се излъчват ексклузивно по Disney+. Спрягат се още неназовани поредици, посветени на Оби Уан Кеноби от „Междузвездни войни“. Отделно манията, която Disney преследва със пускането на пълнометражни римейкове на популярни филми, като „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“ и много други, ще бъдат последвани от нова вълна продукции. Тяхната цел, според главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгър е да „бъдат пресъздадени за новото поколение“, но реално трябва да запълнят максимално каталога на платформата.
Залог за милиарди
Всичко това е подкрепено от огромни инвестиции, които само Disney може да си позволи. Дори старта на самата платформа е предшестван от придобиване. Медийният гигант първоначално през 2016 г. купува миноритарен дял в BAMTech, което е бившия стрийминг бизнес на MLB Advanced Media. Година по-късно, Disney активира клаузата за изкупуване на общо 75% от технологичната компания и така разполага с ноу-хауто за собствена стрийминг платформа. Цената на трансакцията е 2.58 млрд. долара.
Със сходен замисъл е и придобиването на Fox. За повечето фенове, тази сделка е връщането на редица супергерои от вселената на Marvel, чиито права бяха продадени преди Disney купи популярната комиксова компания. Придобиването на Fox, дава на медийния гигант достъп до наистина огромен каталог от филми и най-вече – любими ТВ поредици, като The Simpsons например. Сделката е за над 71 млрд. долара, като сумата беше достигната след надаване със Comcast.
Към всички тези космически суми трябва да добавим и огромните инвестиции на Disney в съдържание. Независимо, че доста от новите продукции са мултимилионни претоплени стари хитове, това са доста пари, които компанията вкарва в тях. Отделно, Disney се опитва да настигне големи хитове сред сериалите, като „Игра на тронове“, като средният бюджет на епизод от The Mandalorian струва около 12 млн. долара.
Към всичко това добавяме и доста сладката сделка с щатския телеком Verizon, абонатите на някои от скъпите планове да получават безплатен достъп до Disney+.
Бавна световна експанзия
Въпреки, ударното разпространение в шест държави на три континента, новата стрийминг платформа ще се развива с различни темпове през следващите две години. Амбицията на Disney е тя да бъде налична почти по целия свят в рамките на този период.
През първата половина на 2020 г. Disney+ ще навлезе в повечето страни от Западна Европа, както и в по-развитите държави от Азиатско-тихоокеанския регион. България и Източна Европа ще трябва да почакат до края на 2021 г., защото медийният гигант е планирал по това време да я пусне в региона. Края на следващата и началото на по-следващата година е определено навлизането в Латинска Америка.
Целият процес се очаква да приключи преди края на 2021 г., когато бъде обхваната Източна Европа и напълно Азия. Поне така представиха Disney своите планове. Медийният гигант всъщност не може да действа по-бързо, особено в Европа. Причината е, че според регулации на Европейския съюз, стрийминг платформите трябва да могат да осигурят 30% от каталога си да е с местно съдържание.
Това може да се осъществи или с финансирането на собствени филми и сериали, които да се правят в съответната страна, или да се закупят правата за тях. ЕС се опитва да насърчи местните продукции, но създава и големи главоболия за стрийминг платформите.
Надпревара във въоръжението
Общо при старта на новата стрийминг платформа, Disney предостави на потребителите каталог от над 500 филма и над 7 500 епизода от сериали. Това са внушаващи цифри за старт на услуга в тази сфера. Медийният гигант се похвали, че само през първия ден е отчела около 10 млн. абоната. Което също е впечатляващ резултат. Но за тях трябва да си припомним споразумението, което Disney има с Verizon и е доста вероятно не малка част от тях да са просто потребители на скъпите планове на телекома, които имат безплатен достъп до услугата.
Във всички случаи навлизането на Disney в стрийминга ще размести напълно пластовете на пазара. Ефектът, който медийният гигант ще допринесе, ще е много по-голям отколкото на Apple и техния Apple TV+. Причината е в съдържанието. Disney разполагат с много повече установени франчайзи, огромен каталог и почти едновековно ноу-хау. Apple тепърва се опитват да развиват собствени, като инвестират стотици милиони долари, но за момента резултатът е меко казано противоречив.
Това, което ще видим през следващите няколко години е, постепенното оттегляне на цялото им съдържание от други стрийминг платформи. Скоро, HBO и Netflix няма да имат достъп до техния каталог, който в един момент ще стане ексклузивен в Disney+.
Затова всички вече инвестират в собствено съдържание, създаване или придобиване на различни франчайзи и поредици или директно сътрудничество. Трите мерки бяха част от арсенала през последните няколко години, но сега се очаква стрийминг платформите и медийните компании да станат още по-агресивни при тях.
Увеличаването на услугите, повишава необходимостта от атрактивно ексклузивно съдържание. Положителният ефект от това е, че ще станем свидетели на все повече интересни и качествени продукции, които ще са налични онлайн.
Добър пример за засилване на партньорствата е обявеният договор за сътрудничество между детската медийна компания Nickelodeon със стрийминг платформата Netflix. По информация на New York Times става дума за сделка за над 200 млн. долара, като ще включва редица популярни детски поредици, които да бъдат включени в платформата. В същия момент, Nickelodeon се опитва да остане релевантен, след като прекия му конкурент Disney пусна собствена стрийминг услуга. Показателен е фактът, че сделката беше обявена само ден след като стартира официално Disney+.
Краят на ерата на Netflix и завръщането на кабелната
Първият ефект, от развитието на стрийминг войните е разбиването на хегемонията на Netflix. Платформата е все още най-популярната подобна услуга, но тепърва ще усеща навлизането на нови и силни конкуренти. Тук не опираме само до Apple и Disney. В САЩ друг голям играч е телекомът AT&T, който притежава каталога на Warner Bros Media, както и CBS Group със своята CBS All Access.
Реално, основните медийни конгломерати, които държат филмовото и ТВ съдържание, пуснаха или разработват собствени стрийминг платформи. Което води до затварянето на на огромни франчайзи само за определени услуги. Ексклузивното съдържание е основния магнит, който трябва да привлече потребителите. Огромният каталог на Netflix ще продължи да се свива, тенденция, която започна още през 2018 г.
Тази стратегия има един голям недостатък, който кара хората, за да могат да следят разнообразни филми и сериали да станат абонати на няколко стрийминг платформи. Общо пуснатите до момента услуги струват над 130 долара на месец, ако потребителите искат да имат достъп до всички. Което дори за стандарта в САЩ е доста висока такса.
Изследване на PCMag сред американците показва, че 40% от хората не биха платили повече от 20 долара за стрийминг услуги. Което е абонамент за между две и три платформи максимум. Около 30% са готови да отделят между 20 и 40 долара за подобни услуги месечно. Едва 2% са готови да заделят над 120 долара (или абонамент за почти всички стрийминг услуги), което означава, че като цяло потребителите няма да платят за всички, а ще подбират много внимателно.
Доста американци вече описват, че просто медийните компании са преоткрили кабелната телевизия в интернет. Дори са я оскъпи. Което премахва едно от предимствата на стрийминга – удобството цялото съдържание да е на едно място на един клик разстояние. С новите платформи и ексклузивните предавания и филми по тях потребителите ще трябва да помнят кое къде дават и да избират различните приложения. Подобно на кабелната, че дори и по-сложно.
Порочната утеха
Всичко това може да доведе до едно не много желано последствие – ориентиране към пиратското съдържание и споделяне в интернет. Което е доста парадоксално, защото стрийминга се очакваше да изкорени максимално това явление. Популяризацията на Spotify намали многократно трафика към пиратски, торент и сайтове за споделяне в Швеция например. Но, музикалната платформа предлага доста голям каталог на едно място. Хората получават последните албуми на любимите си изпълнители веднага, без забавяне и при поискване.
Потребителите желаят да консумират медийно съдържание веднага, като излезе, бързо, лесно, евтино и ако може – легално. Фрагментацията на стрийминг услугите има вероятност да затрудни достъпа до такова. Пример за това е пускането на Disney+ и сериалът The Mandalorian. Той е наличен само в платформата, а тя на старта си е достъпна само в няколко страни. Което означава, че хората във всички други региони или трябва да чакат между една и две години, или да се обърнат към „алтернативни“ източници.
За момента медийната индустрия, като че ли не обръща внимание на всички аспекти от развитието и пренасищането на стрийминг пазара. Както и как това ще повлияе на потребителското поведение. Вместо да видим потенциални реформи в авторското право, с цел улесняване на улеснения достъп и разнообразни форми за индиректна монетизация на съдържанието, най-вероятно ще видим нови мерки в борбата с пиратството. А когато последното е във възход, то самото не е причина, а следствие от рестриктивните и ограничени политики на медийните компании.
