Управляващите в България отдавна обмисляха мерки за контролиране на платформите за краткосрочно наемане на имоти, най-популярната сред която е Airbnb. Чрез поправка в последния момент в Закона за туризма, се предвижда потребителите, които предлагат подобни услуги онлайн да минават през специална регистрация. Действията може да се възприемат от една страна като опит за регулиране на този сравнително не подлежащ на контрол пазар, както и като стремеж за затрудняването на работата на подобни платформи.
Законодателната промяна е предложена в последния момент по време на второто четене при разглеждането на Закона за държавния бюджет за 2020 г. от Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов („Обединени патриоти“). Първата мярка на пръв поглед разширява възможностите за подобна дейност, като позволява на лица, които не са търговци да предоставят цели имоти за гости, дори ако не живеят в тях.
Задължителната категоризация
Но втората специфично е насочена към онлайн платформите тип Airbnb, Booking.com, Expedia, Homeaway, Rentbyowner и др. В нея е записано, че „онлайн могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани места за настаняване, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят“.
Това означава, че всеки, който иска да предостави имота си за временно ползване, той ще трябва да го регистрира и категоризира. Процесът включва подаване на заявление, заплащане на такса от около 10 лева за легло и ценоразпис на услугите сложен на видно място. След което мястото трябва да мине през оглед от институциите. Ако са спазени определени изисквания се дава съответната категория. В зависимост от получените „звезди“ се плаща и различен данък.
Поправките дават три месеца период, в който собствениците на имоти в тези платформи да могат да ги категоризират.
Процедурата, се явява по-скоро като административна тежест и на фона на сравнително добрите доходи, които могат да се формират от отдаване под наем през Airbnb например, няма да натежат много на бюджета на потребителите. Естествено това е допълнителна разправия и потенциално, някои имоти може да не могат да бъдат категоризирани, заради неспазване на изисквания като квадратура на спалнята например.
Ударът по платформите
Промените в Закона за туризма предвиждат и сравнително големи санкции. За физическите лица, които не са категоризирали своите обекти могат да бъдат глобени с от 500 до пет хиляди лева, докато на юридическите тя е между хиляда и 10 хил. лева. При повторно нарушение, санкцията за първите скача на между пет и осем хиляди, докато за вторите – от 10 до 15 хил. лева.
Самите онлайн платформи за отдаване на имоти за краткосрочен наем са повече заплашени от действия на държавата срещу тях. Причината е, че ако потребителите, които предлагат подобни услуги в България в техните сайтове и приложения не са се регистрирали, отговорност носят не само те, но и дигиталните компании.
При системни нарушения, властите искат да могат да спрат достъпа на български потребители до съответните платформи. Което означава, че ако хората, които предлагат имоти в страната, не са се регистрирали в рамките на трите гратисни месеца и бъдат установени достатъчно нарушения, да бъдат взети тези крути мерки. Това става чрез съдебен иск, който трябва да бъде разгледан в рамките на 72 часа от постъпването му. При удовлетворяването му от съда, интернет доставчиците ще трябва да филтрират провинилите се платформи.
Трите варианта
Тази споделена отговорност поставя в доста неловка ситуация различните дигитални компании. Те са изправени пред няколко варианта. Първият е да поставят като задължително изискване за публикуване на подобни обяви, необходимите сертификати от потребителите. Вторият е да спрат услугата си за България и третия е да не вземат мерки, като остават на съвестта на хората в страната, грозейки ги заплаха от филтриране.
Любопитното е, че друга платформа за споделено ползване – само, че на автомобили/таксита Uber изпадна в сходна ситуация в Лондон. Тогава се оказа, че контролът върху наложените регулации на местните шофьори от страна на интернет компанията е занижен и има масови нарушения. Българските власти в момента предлагат сходен режим, само че за платформи като Airbnb. Отделно, преди няколко години с опит да регулират дейността на Uber, институциите в страната накараха компанията да напусне местния пазар.