Българската стартъп асоциация (BESCO) призоваха управляващите да оттеглят предложените поправки в Закона за туризма, които имат за цел да приравнят правилата за краткосрочните наеми през платформи като Airbnb с тези на хотелите. Предприемачите твърдо подкрепят идеята за регламентиране на този тип бизнес, но той да се прави по прозрачен начин и след задълбочен анализ на пазарната и правната среда.
Някои от проблемите, които държавата може да има с платформи за краткосрочно отдаване под наем на стаи, апартаменти или къщи през онлайн платформи като Airbnb, Booking.com и други, могат да се решат и без законодателни промени. Според BESCO най-лесния начин за потенциалното избягване на плащане на данъци е интеграцията на интерфейса на Националната агенция по приходи (НАП) с тази на сайтовете, например.
„Вкарването на законодателни промени в последния момент и решаването им в рамките на два дни е лоша практика, която не позволява да се постигнат максимални резултати“, обяви Добромир Иванов, председател на BESCO. „Призоваваме да се изтегли настоящото предложение и да се формира работна група с всички заинтересовани лица, която да изработи работеща регулация“, допълни той.
Проблемите според бизнеса
Настоящите промени предвиждат три законови корекции, като две от тях създават потенциални проблеми. Първата е за категоризиране на всички обекти за краткосрочни наеми, като така ги приравняват към хотелите. BESCO очертаха няколко предизвикателства с нея.
„Самата процедура по категоризация е доста тромава и изисква доста документация, в някои случаи отнема до осем месеца“, коментира Борис Павлов, член на организацията и изпълнителен директор на Flat Manager, фирма която се занимава управление на обекти за краткосрочни наеми.
Отделно от BESCO повдигнаха въпроса, че предложения срок от три месеца, в който всички обекти отдавани през онлайн платформи трябва да се категоризират е невъзможен за изпълнение. При това не толкова от самите потребители, а от общините.
„Общините нямат административния капацитет да категоризират всичките обекти в тези платформи в рамките на три месеца. Те просто физически няма как да извършат това в този срок, дори и за две години“, обяви Павлов.
Да забраниш Airbnb и… Facebook
Другият проблемен текст е с прехвърлянето на отговорността към самите онлайн платформи. Според Павлов, дефиницията за „системно нарушение“ се покрива от общо три такива. Което означава, че ако има три жалби срещу нередовни потребители, министерството на културата ще поиска от съда да блокира достъпа до тези сайтове от територията на България. „Тук говорим за целия достъп, на Airbnb, Booking.com и дори на Facebook, последният дори е посочен изрично в мотивите“, допълни Павлов.
От BESCO посочиха и някои цялостни проблеми със законодателните промени. Според тях, те дори противоречат с други текстове от Закона за туризма. Примерът, който дадоха е, премахването на изискване за регистрация на фирма за краткосрочно отдаване под наем, но и такова за наличие на табела с информация за юридическо лице в последващите алинеи.
Както и противоречия на промените със Закона за устройство на територията. Според BESCO, категоризирането на жилищата може да влезе в конфликт с предназначението на самите обекти, което да доведе до допълнителни регулации по други уредби.
„Ако се категоризират апартаментите, може да влезе в разрез с други закони, като ЗУТ и да се налага смяна на предназначението на обекта“, коментира Павлов. „Не е изготвен никакъв анализ на ефекта на промените, които са предложени“.
Заплаха за туризма и иновациите
По приблизителни данни, за цялата страна има около 10 хил. обекта, които се предлагат в платформата Airbnb. Около 80% от тях са самостоятелни жилища, като има дублиращи се обяви или отдаване само на стаи и легла. В София има 2 775 апартамента, като тяхната средна заетост е 56%. Средният приход от апартамент е 465 евро, което е съпоставимо с нивата на дългосрочните наеми в столицата, коментират от BESCO. Приблизителните приходи на година са около 7 млн. лева.
„Бумът на временния туризъм в София се дължи донякъде и на евтините квартири за краткосрочно наемане“, коментира Павлов. Според него, комбинацията от евтини полети и достъпни квартири за наемане в рамките на няколко дни до седмица са превърнали столицата в привлекателна дестинация за редица туристи.
Според българските предприемачи, промените няма да регулират, а по-скоро ще „убият“ този бизнес. Което ще изпрати негативни сигнали и може да навреди на имиджа на България като страна на иновациите, коментираха от BESCO.
Допълнено на 29 ноември:
Категоризация или регистрация
Депутатите от бюджетната комисия към Народното събрание решиха да позволят на собствениците на апартаменти, които ги отдават под наем в онлайн платформи да избират дали да ги категоризират или само да регистрират своите обекти. Последното става в съответната община и изисква еднократна такса от 20 лева на легло.
BESCO споменаха, че дори да се допусне само възможността за регистрация на обектите, това няма да бъде ефективна регулация, защото пак се прави на парче без обсъждане и анализ.
Остава противоречивия текст за възможността за блокиране на платформите при отчетени системни нарушения. В поправката е вкарана възможността за директна връзка между сайтовете за краткосрочен наем и общините, което е и предложение на бизнеса. Поправките в Закона за туризма бяха одобрени в този вид в Комисията по бюджета и държавните финанси към Народното събрание, а следващата стъпка е гласуването им пленарна зала.
