Китайското правителство нареди на всички държавни и общински администрации да изтеглят всякакъв чуждестранен хардуер и софтуер в рамките на три години. Този ход се очаква да засегне редица американски компании и производители, като Dell, HP и Microsoft. Но ще подсили позициите на китайски вендори, като Lenovo, например.
Решението на Пекин е поредното последствие от търговската война между САЩ и Китай, която все повече засяга технологичния сектор. Ако неразбирателството между двете най-мощни икономики на планетата продължи, може да доведе до регионализиране на IT пазара. Някои експерти описаха процеса, като потенциална „балканизация“, в която Китай и САЩ разполагат със собствени продукти, услуги и стандарти, които обслужват основно вътрешния си нужди и потенциални сателитни региони.
Реципрочни действия
До голяма степен, мярката, която Пекин предприема е и вследствие на стриктните икономически санкции, които Вашингтон наложи над Huawei. Бизнесът на компанията в САЩ в момента е напълно блокиран. Както и част от дейността ѝ в други пазари, като продажбата на най-нови модели смартфони в Европа, със забраната за ползване на лицензирания Android и услугите на Google.
Преди това, администрацията на президента Доналд Тръмп реално забрани ограничи продажбата на Huawei устройства, като неофициално заплаши дистрибуторите и телекомите, че ще ги извади от списъка с поръчки на федерално и щатско ниво. Няколко месеца след като китайския гигант беше вкаран в забранителния списък, Вашингтон обяви, че ще спре субсидиите за регионалните мобилни оператори, ако ползват негово оборудване.
Сега намеренията на Пекин са да замени целия хардуер и софтуер на държавната и местна администрация изцяло с такова местно производство. По информация на Financial Times, заповедта е издадена от комунистическата партия по-рано тази година.
Планът предвижда да се заменят между 20 и 30 млн. устройства, като всичко да бъде финализирано към края на 2022 г. Според него, около 30% от тях трябва да бъдат доставени през следващата 2020 г., 50% през по-следващата, а през последната да бъдат инсталирани последните 20%.
Явните и скрити проблеми
Амбициозната идея най-вероятно ще срещне доста затруднения. Най-очевидният проблем е липсата на адекватна, унифицирана и развита откъм приложения операционна система. Тя трябва да се яви заместник на Windows на Microsoft, като досегашния опит на Русия, Иран и Северна Корея в тази посока са разработки базирани на Linux платформата. Колко бързо, Китай ще може да развие подобна система тепърва ще разберем. Все пак да не забравяме, че най-голямото главоболие на Huawei е прекъснатия достъп до лицензираната версия на Android за нейните смартфони и таблети, както и до услугите на Google за мобилни устройства.
Другия голям проблем е в доставката на достатъчно и добри компютърни компоненти. Lenovo е най-вероятния избор за основен вендор на амбициозните китайски поръчки. Но компютрите и лаптопите на компанията разчитат изключително много на процесори, платки, дъна и всякакви други компоненти от западни производители. Huawei може да се похвали, че новият ѝ смартфон Mate 30 Pro вече няма нито един елемент произведен в САЩ, но ситуацията е диаметрално противоположна при Lenovo.
Ефектите
Мерките на Китай са част от все по-явната стратегия да се опитат да развият пълна технологична независимост от Западния свят. Това може да доведе до „балканизация“ на глобалния IT пазар. При което определени китайски компании да захранват напълно нуждата от хардуерни и софтуерни продукти и услуги. Подобен ефект може да се пренесе и в други краища на земното кълбо, ако отношенията между САЩ и Европа се изострят.
Много показателен пример за това е, как след като Huawei беше де факто блокиран за европейския пазар за смартфони, компанията грабна почти половината от доставките на умни телефони в Китай през третото тримесечие. Което отговаря за близо две трети от продажбите на този тип устройства за компанията.
Крайният резултат е, потенциално завръщане на протекционизма и създаване на паралелни технологии, стандарти, решения и продукти. Подобно капсулиране в краткосрочен аспект може да бъде положително за страни с голям потребителски потенциал, като Китай например. Но в дългосрочен може да окаже силни ограничения около иновациите, конкуренцията и най-вече трансграничните отношения.
