Ревюто е разделено на две части – обща такава, в която се коментира филма, без да се разкриват детайли от историята му и малко по-задълбочена, която вече включва спойлери. Последната ще бъде скрита и с предупреждения за всички фенове, които не са гледали още лентата.
Междузвездни войни“ е белязала няколко поколения мечтатели по целия свят със своята приказна атмосфера, мистерията на Силата, елегантността на джедаите и светлинните мечове, както и неспирния конфликт между доброто и злото. Поне докато Disney не закупиха Lucas Films и правата за целия франчайз за 4 млрд. долара. Откакто медийният гигант пое щафетата, резултатите са повече от противоречиви. Има силни проблясъци, но нищо не успя да раздели повече феновете отколкото последната трилогия на „Междузвездни войни“.
В рамките на четири календарни години, Disney пуснаха по кината, това което определят като последните три ленти от сагата на легендарното семейство Скайуокър – или основния пиедестал около, който се върти цялата поредица. Така, през декември 2015 г. Епизод 7 „Силата се пробужда“ излиза на големия екран. Харесван от повечето фенове за отличната комбинация между практични и CGI ефекти, перфектната визия и звук, интересни концепции и др. Недолюбван от редица почитатели, поради факта, че повтаря едно към едно най-първият филм „Нова надежда“.
Излезлият през декември 2017 г. Епизод 8 „Последните джедаи“ обаче напълно разцепи фенската база. По-новите и кежуъл почитатели, както и редица кинокритици го определиха за „най-добрия филм по „Междузвездни войни“ правен някога“. За по-запалените привърженици това е лентата, която „чупи“ поредицата.
Авариен режим
Лично аз излязох напълно объркан и дори загрижен от киносалона след като изгледах за първи път „Последните джедаи“. От една страна ми харесаха част от идеите, които режисьорът Райън Джонсън се опитваше да развие, но реализацията беше под всякаква критика. От друга – в главата ми се въртеше тревожният въпрос „Какво по дяволите ще направят Disney в Епизод 9?“
Причината е, че „Последните джедаи“ ако се разгледа като напълно самостоятелен филм, който не е част от голяма поредица – той е повече от добър. Но поставен в контекста на предходните седем ленти и на факта, че той е междинния такъв в една трилогия, той повече вреди, отколкото помага на франчайза. Защото заличава основния злодей, нямаме истински развит антагонист, Първият ред е осакатен, а цялата Съпротива се побира на палубата на „Хилядолетния сокол“.
До този извод са достигнали Disney и върналия се начело на продукцията Дж. Дж. Ейбръмс. Реално „Възходът на Скауйокър“ се опитва да поправи всички проблеми, бъркотии и неконсистентни връзки, които „Последните джедаи“ поставиха. Почти всяка критика, която създателите на Епизод 8 понесоха е адресирана по един или друг начин в Епизод 9. До голяма степен доста успешно.
Всъщност повече от първата половина на филма, Дж. Дж. Ейбръмс прави точно това – да оправи всички лишени от логика елементи в „Последните джедаи“ и да излезе максимално от конфузния край на историята на същата лента. Това е и причината, „Възходът на Скайуокър“ да е дълъг над два часа и половина, като за разлика от „Отмъстителите: Краят“ това не е постигнато с изкуствено и излишно проточване на сцени.
Disney никога не признаха директно за проблемите, които „Последните джедаи“ поставиха поредицата „Междузвездни войни“. Но действията им показват, че такива има. Първо, прекратиха потенциалната отделна трилогия, която Райън Джонсън трябваше да прави в рамките на франчайза. Въпреки, че все още има шанс, той да се завърне начело на такава лента.
Второ, в коментарите покрай последния девет филм, почти половината актьори, както и режисьора Дж. Дж. Ейбръмс критикуват почти открито осмата част. Нещо, което трудно може да стане без позволението на Disney.
Слонът в стаята
Поправянето на историята на „Междузвездни войни“ след „Последните джедаи“ не е единственото предизвикателство, пред което се изправя екипа зад „Възходът на Скайуокър“. Причината е, че той е определен за последната част от цялата сага. Това е заключителната лента, която трябва да приключи целия сюжет около легендарната фамилия в една далечна, далечна Галактика.
Своеобразният слон в стаята се оказва факторът, който препъва „Възходът на Скайуокър“. Краят е модерният от други поредици – сладко-горчив, който няма да се хареса на всеки фен. Той е свързан и с друг проблем, който разваля повече усещането за „Междузвездни войни“ и като цяло потопява цялата трета част на филма, като айсберг – „Титаник“. Стремежът към прекомерни, нереалистично мащабни и епични битки.
Още предисториите на Джордж Лукас или епизодите от 1 до 3 доказаха, че количеството показано на големия екран не винаги означава качество. Изглежда красиво, епично, но без правилния контекст или употребата им, това може да означава единствено пилеене на ресурс.
Създаването на огромни флотилии от нищото или прекалено преувеличени способности на Силата, могат да нарушат потапянето в магическия свят. Точно това се случва в последната част на „Възходът на Скайуокър“. За съжаление, Disney подхождат по същия начин, по който реализираха „Отмъстителите: Краят“. Но ако при комиксовите герои на Marvel номерът може да мине, то при „Междузвездни войни“ имаме съвсем различна логика на изградената вселена.
Липсата на идентичност
Ако се вгледаме още по-дълбоко и критично към „Възходът на Скайуокър“ ще намерим и редица други недостатъци. Липсата на консистентност в историята и развитието на героите между Епизод 7 и 8 създава една дупка и в последната девета лента. Това важи с най-голяма сила за персонажите. Дж. Дж. Ейбрамс няма време да ги развие адекватно. Основният герой Рей най-накрая получава дългоочакваното си развитие и история, но липсва адекватна мотивация на решенията, които тя взима. Антагонистът Кайло Рен успява да се впише малко по-добре в тази посока, най-вече поради факта, че е единственият персонаж, който има сравнително консистентно развитие.
Другите нови (за франчайза – бел. ред.) герои Фин и Поу не получават почти никакво развитие. Мотивацията на старите персонажи като Люк и Лея също е мъглява, като логиката трябва да се търси от феновете, защото нито е обяснена адекватно от Дж. Дж. Ейбрамс, нито е показана по добър начин.
Всичко това се дължи на факта, че режисьорът се опитва да съшие с бели конци разривът между предходните два филма и да направи цялото това развитие на всички герои в рамките на два часа и половина. При това да изглежда сравнително логично.
Краят на сагата
Дж. Дж. Ейбрамс успява да постигне две големи цели – да поправи пораженията, които „Последните джедаи“ нанесе на цялостната сага и да създаде най-добрият филм от последните три на „Междузвездни войни“. Дали представя задоволителен край на цялата поредица? Категорично не. За повечето фенове, истинският край е този от „Завръщането на джедаите“.
Трилогията на Disney разполага с много интересни идеи, концепции и възможности. Но реализацията им и поставянето им в общия контекст проваля цялото начинание. Не може да се отрече, че последните три епизода от визуална и звукова гледна точка са пиршество за сетивата и всяка една голяма продукция носеща името „Междузвездни войни“ трябва да изглежда по този начин.
Липсва консистентна история, която в момента едва успява да направи връзката между трите филма, а какво остава да пасне във вече изградената далечна, далечна Галактика. Като, само за малко, „Възходът на Скайуокър“ успява леко да влезе в контекста на предходните ленти. Но не и да приключи цялата сага по задоволителен начин. Причината не е само в него, а в цялата последна трилогия. Тя разполага с хубави идеи и интересни концепции, но реализацията им е под всякаква критика. В този си вид, тя е абсолютна излишна и дори за много фенове, по-завършен вид ще има поредицата, ако тя просто не беше излизала. Или поне беше изпипана много по-добре и с ясната визия какво ще се случи от Епизод 7 до Епизод 9 от самото начало.
Да последната лента е най-добра от трите на Disney, но явно новият собственик на франчайза е най-добър в разказването на странични истории, каквито бяха Rogue One и сега „Мандалорианът“.
Галактика от спойлери
Преди да бъда засипан от критика, от всеки, който е гледал вече Епизод 9, предлагам малко примери и разсъждения около тях, с които да защитя горната си теза. Затова влизаме в частта със спойлери и който още не е гледал „Възходът на Скайуокър“ моля да затвори този таб!
Дългоочакваните отговори
Филмът отговаря на редица въпроси, които бяха поставяни отново и отново в предходните две ленти, но не бяха развивани. Най-ключовият от тях е свързан с главния герой на добрите Рей. Дж. Дж. Ейбрамс хитро се измъква от капана, че е „никой“, като дава много по-голяма тежест на персонажа и го изправя пред истински и тежък избор с това дали да седне на трона на ситите. Особено предвид обстоятелствата, че е Палпатин по кръвна линия.
Проблемът е, че режисьорът няма време да развие хомогенно героя в тази посока, като буквално предходните два филми тя е в пълен застой. Което поставя под въпрос мотивацията ѝ за крайния избор и той не изглежда достатъчно убедителен.
Любовта към приятелите Й, който е основния двигател и на Люк Скайуокър в оригиналната трилогия, седи малко изкуствено, предвид факта, че в Епизод 7 и 8 нейното приключение е в повечето случаи изцяло солово. Зрителите няма как да направят тази асоциация, заради слабата ѝ екранна връзка с останалите. За момента тя изглежда пресилена и дори изкуствено сложена, за разлика от по-правдоподобната такава и системно развивана при Люк в Епизод 5 и 6.
Персонажите на Люк и Лея са „поправени“, като последната се оказва, че е преминала все пак обучението за джедай. Което придава съвсем нов контекст на някои от най-противоречивите сцени в Епизод 8. Но малко се усеща, като след дъжд-качулка и повече като кръпка, отколкото като добро развитие.
Поу и Фин получават умерено третиране. Първият се сдобива с интересна предистория, но като цялостна развитие на героя не изминава и милиметър от Епизод 8 насам. Фин намира други дезертьори от Първия ред, като целият ефект от това е убит с най-малоумната мотивация за бягство – Силата ги била накарала. Честно, бях готов да приема всякакви политкоректни идеи, като борбата за свобода, равенство, братство, демокрация и пр., но не и толкова плоско обяснение.
Най-добре развита и завършена се усеща историята на Кайло Рен. Причината е, че това е единственият персонаж, който да не е „изкормен“ от Райън Джонсън. Което дава силна основа на Дж. Дж. Ейбрамс и той просто разгръща и довършва мотивацията на Кайло Рен, която револвира около конфликта му да избира пътя между дядо му Дарт Вейдър и майка му Лея.
Лошите, на пръв поглед, като че ли получават най-доброто развитие откъм логика и история. Генерал Хъкс изненадващо пасва много добре на предател на Първия ред, без да изневерява на стила си да го направи доста нескопосано. Сноук, логично се оказва пионка на възродения Император Палпатин.
Стигаме до последния, където се губи цялата връзка. Идеята за връщането му беше рисковано начинание, но крайно необходимо, просто, заради идеята на Райън Джонсън да убие Сноук в Епизод 8. Как Императорът мами смъртта не става ясно, обяснението е по същия начин като с дезертьорството на щурмоваците – мистериозната мощ на Тъмната страна на Силата. Крайният резултат е, че Палпатин е едно ситско зомби. Има доста по-елегантни идеи, като клониране, но Disney решават да не взимат тази концепция от книгите излезли през 90-те години по темата.
Високи залози със слаб ефект
В опит да вдигнат максимално залозите и да се получат епични битки с голямо напрежение, Дж. Дж. Ейбрамс и Disney прибягват до отчаяни мерки. Огромният ситски флот е напълно лишен от логика. Ако Империята управляваше цялата галактика и имаше ресурсите да направи подобно нещо, тези хибриди на Звездни разрушители откъде идват? Отново отговорът е в тъмните сили на ситите. Или както би казал Дедпул – мързелив сценарий.
Самите разрушители също са напълно счупени като дизайн. Те са базирани на Имперския Клас I, които са с по-слабо въоръжение от Клас II и съответно с по-слаби генератори. Как успяват да се сдобият с оръдията на огромния дредноут Mandator IV от Епизод 8, който разполага с огромен генератор предназначен само за тях и същевременно разполагат с мощта да унищожат цяла планета? Пак няма отговори, целта е просто да се вдигнат залозите. Защо изведнъж се материализира цяла „бунтовническа“ флотилия и къде беше тя, когато Първия ред атакуваше? Отново мълчание. Галактиката е сложила памперсите и е тръгнала да воюва, това е логиката зад последното решение. Но няма никакво екранно развитие и ние трябва да го приемеме за даденост.
Безкрайните възможности на Силата започват да дразнят също. В „Завръщането на джедаите“ битката между Дарт Вейдър, Люк и Императора се водеше отделно от космическото и наземно сражение около луната на Ендор. Като единственото преливане беше изцяло направено с психологически ефект върху Люк. Във „Възходът на Скайуокър“ имаме директна намеса на Императора, който разполага с мощта да унищожи цели флотилии, която изглежда пресилена и дори комична. Целта е да се направи нещо „епично“, независимо дали влиза в рамките на установените правила на изградения свят или не. Както посочих по-горе – повече не винаги означава по-добре.
Всички тези фактори натежават за края на филма и на сагата. „Възходът на Скайуокър“ просто не се вписва във Вселената на „Междузвездни войни“, установена от първите шест заглавия. Което е проблем на цялата нова трилогия.
Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър
Визия
Звук
История
Star Wars Вселена
Среден
Филмът поправя щетите на историята след "Последните джедаи", но продължава да не се вписва в цялата Вселена