Създаването на единен стандарт за зарядни за смартфони и други мобилни устройства се приемаше като голяма победа в Европа. Така потребителите нямаше да разчитат на специфични за дадена компания аксесоари, за да могат да заредят своите телефони, таблети и други. Брюксел разработи инициативата през 2009 г. и през 2014 г. успя да я приеме. Резултатите са все още противоречиви. Повечето производители в общи линии въведоха два стандарта – по-стария базиран на Micro USB и по-новия на USB-C.
Но някои, големи компании, като Apple се въздържат от уеднаквяването. Техните iPhone и iPad разчитат от 2012 г. на своя Lightning порт, който не е съвместим с останалите стандарти. Apple генерира солидни приходи от продажбата на собствени аксесоари или на резервни части, базирани на своя порт. Което облагодетелства компанията, за сметка на потребителите. Последните, ако не са си взели зарядното не могат да вземат такова от друг производител, за да заредят устройствата си.
Европейският съюз досега не предприемаше твърди мерки за налагането на директивата, но през последната година, Брюксел е стартирал процедура по интеграцията ѝ като задължителна регулация. При влизането ѝ в сила, означава, че всеки производител, който иска да продава на Стария континент ще трябва да ползва зарядно с единния стандарт.
За опазване на околната среда
Основният мотив на Европейската комисия в предприемането на тази мярка е свързан с опазването на околната среда. Брюксел се опитва да намали изхвърлената електроника и компоненти. Презумпцията е, че налагането на единно зарядно ще накара потребителите да не купуват ново такова при смяна на устройството. Както и при повреда на старото ще могат да използват лесно резервно такова от друг модел. Изчисленията на ЕС показват потенциално намаляване на до 51 хил. тона такъв боклук на година.
Усилията на Съюза в тази посока с приемането на директивата доведе до свиването на боря зарядни от над 30 през 2009 г. до реално три в момента. Устройствата под Android идват с Micro USB или USB-C. Първият стандарт вече е остарял и постепенно изчезва, като през 2019 г. дори редица бюджетни модели разчитат на по-новия тип порт. Така в рамките на година-две, ще останат само два типа зарядни – на Apple и на всички останали.
Дърпането на Apple
Ябълковият“ гигант се противопоставя на тази директива от самото начало. Apple, Nokia, Samsung и още редица други водещи производители на електроника подписаха меморандум през 2009 г., с който реално да наложат единен стандарт за зарядните. Избраният порт тогава беше Micro USB.
Apple намери „вратичка“ в новото европейско законодателство, която позволява на компаниите да произвеждат собствени зарядни, ако предлагат към тях и съответните адаптери. През 2014 г. ЕС започна нови усилия за налагане на USB-C стандарта, като технологичният гигант от Купертино този път обяви, че нейните устройства са „прекалено тънки и не са подходящи за новата технология“. Представените оценки на Apple тогава показваха, че това ще коства около 2 млрд. долара, за да интегрират този тип портове в своите смартфони и таблети.
В последните действия на ЕС в налагане на единно зарядно, „ябълковата“ компания се аргументира против, защото стандартизирането „ще забави иновациите“. Допълнително, Apple коментира, че близо 1 млрд. нейни устройства ще трябва да бъдат заменени ако тя смени портовете и зарядните си. Което ще създаде повече изхвърлени продукти, отколкото ще спести.
Остаряващ въпрос
Докато ЕС и Apple се вкопчват в спор, който продължава вече над десетилетие, бъдещето на технологиите може в един момента да го направи остарял. Или да го насочи в друга посока. Безжичните иновации все повече навлизат в потребителската електроника. Apple беше една от компаниите, които най-агресивно започнаха да налагат безжичните слушалки, като премахнаха 3.5мм аудио жак от своите смартфони.
Nokia още от 2011 г. се опитва да интегрира безжично (индукционно) зареждане на смартфоните си. Samsung и Huawei в момента започват да се ориентира все повече към тази технология. Въпреки, че все още е по-скоро като екстра при премиум флагманските модели, ще отнеме няколко години преди да се наложи по-масово. Така че кабелите в един момент да се окажат по-скоро като резервно средство за зареждане, отколкото като основно. Което ще насочи спора на ЕС по-скоро в посока запазване на единните стандарти за безжична връзка, отколкото да налага тепърва USB-C.