Компаниите за трилион долара

Изконна мечта на повечето обикновени хора е в един момент да се превърнат в милионери. Някак си звучи достатъчно богато и безгрижно, от друга страна, не толкова ангажиращо и претенциозно като милиардер. Нищо, че вторите са в пъти по-богати от първите. Човек с благосъстояние от 1 млн. долара е хиляда пъти по-беден от друг с лично богатство от 1 млрд. долара. В съвременния свят на големи корпорации и компании, за едрия бизнес тези числа понякога са оборотите направени в рамките на седмици или максимум месец-два.

Доскоро, беше немислимо достигането на някое дружество от пазарна оценка от един трилион долара. Това е хиляда пъти повече от богатството на един милиардер. В рамките на две години няколко компании официално преминаха тази граница, а някои дори успяха да се задържат над нея. Общото е, че това са щатските технологични гиганти.

Apple беше първата от тях, която през август 2018 г. преминаха макар и за няколко седмици оценката от 1 трлн. долара. Тя веднага беше последвана от Amazon, която също не успя да задържи дългосрочно заветната пазарна капитализация в рамките на 13-цифрено число.

През 2019 г. към този клуб се присъедини и Microsoft, а през януари тази година, софтуерният гигант беше последван от Alphabet – холдинговата компания-майка на Google. Така, от четирите най-големи технологични компании в света, единствената, чиято пазарна капитализация още не е надминала 1 трлн. долара е Facebook.

Другите първенци

Ще си кажете, че е нормално IT секторът да е сред най-успешните бизнеси в момента, особено предвид технологичната трансформация, през която минава световната индустрия. Обективно погледнато, първата компания, която преминава границата от 1 трлн. долара е петролната компания PetroChina и до голяма степен е под контрола на Пекин. В края на 2007 г. тя дебютира на световните финансови пазари, като акциите ѝ се търгуваха едновременно на Шанхайската, Ню Йоркската и Хонконгската фондови борси.

За много кратко време, оценката на PetroChina преминава заветната граница, най-вече заради надута пазарна оценка и висок интерес от китайски инвеститори. При започване на търговията в Ню Йорк, обаче акциите ѝ рязко поевтиняват и реално компанията се окичва с тази титла само в рамките на часове.

Има и друга причина, поради която, много анализатори пренебрегват постижението на PetroChina. Петролният гигант пуска на пазара едва 14% от всичките си акции, като останалите 86% остават в ръцете на компанията-майка, зад която седи здравия контрол на китайското правителство. Това е породено от факта, че Пекин има стриктна политика да държи в своя орбита ключови предприятия. Затова, Западния свят разглеждат повече PetroChina като държавен монополист, а не като частна компания.

В сходна ситуация преминава първично-публичното предлагане (IPO) и на саудитския петролен гигант Saudi Aramco. През декември, компанията дебютира на Саудитската фондова борса Tadawul в Рияд и през първия ден достига оценка от 1.88 трлн. долара. В рамките на още няколко дни търговия, дори се докосва до титлата на първата компания с пазарна капитализация от 2 трлн. долара. След което се връща на нива от 1.8 трлн. долара.

Saudi Aramco е дружество, основано от Кралското семейство на Саудитска Арабия и реално е държавно предприятие. Пуснатите акции на борсата Tadawul представляват едва 1.5% от всичките книжа, като целият контрол продължава да е в ръцете на Рияд. След, дебюта на фондовите пазари, Saudi Aramco привлича над 26 млрд. долара.

Голяма част от новопривлечените средства обаче не остават в компанията. Те се използват, за да се захрани публичният фонд PIF на Саудитска Арабия, който финансира различни индустриални и отбранителни проекти на петролната държава. С други думи, парите от IPO-то ще отидат до голяма степен за ново въоръжение и финансиране на прокси конфликтите на Рияд в региона на Персийския залив.

Причината за големия инвеститорски интерес, е, че Saudi Aramco е най-големият износител на петрол в света. Факт, който не може да бъде пренебрегван от пазарите. Затова интересът към надутите откъм оценка акции и минималния дял, който беше пуснат на борсата, за повечето брокери е оправдан.

Включване на инфлацията в действие

Ако се питате как компании достигат тези размери, които в рамките на две години преминаха първо границата от 1 трилион, а после и от 2 трилиона долара, а преди това не е имало, има доста просто обяснение. То се нарича инфлация – основният инструмент, който движи растежа на съвременната икономика. С други думи, ако изравним пазарните оценки на компании от близкото и по-далечно минало, може да извадим примери, които достигат и дори надхвърлят тези на технологичните компании в момента. Има и друг проблем – финансовите пазари не са съществували по същия начин, по който те фигурират днес.

Поради тази причина, следващите няколко примера имат за цел по-скоро да илюстрират, че и в миналото са съществували големи компании, които биха съответствали на днешните корпоративни гиганти. Като някои от тях са с доста интересна история около дейността им или достигането на тези мащаби.

Ако погледнем в най-близкото минало, има компании, които в края на 90-те години, след корекция за инфлация, са много малко под заветната оценка от 1 трлн. долара.

Такъв е General Electric, който достига пазарна капитализация от 600 млрд. долара през 2000 г., което се равнява на около 911 млрд. долара днешни пари. Година по-рано един от обещаващите технологични гиганти също е на „една ръка“ разстояние от трилионния клуб.

В апогея на персоналните компютри, Microsoft е най-голямата компания в света, по време на т.нар. „дотком“ балон, акциите на гиганта се изстрелват с висока скорост до 613 млрд. долара през 1999 г. Което изравнено с инфлацията означава около 930 млрд. долара съвременни пари или много малко под заветната линия от 1 трлн. долара.

Следващият голям пример и първи, който достига заветния праг в преизчислени пари е от началото на XX век и отново ще стане въпрос за петролен гигант. Това е щатския Standard Oil, който преди да бъде разцепен от правителството на САЩ разполага с активи за около 1 трлн. долара. Компанията се разраства като мощен частен монопол и в стремеж да се насърчи конкуренцията е разделена на части през 1911 г.

Най-голямата компания в историята си остава Dutch East India Company, определяна и като първата международна такава. Нейните кораби държат дълго време пълен монопол на морската търговия между Европа и Далечна Азия. Тя е рожба на идеята на отделните превозвачи, че обединени, ще имат повече сила и възможности за постигане на целите. Пазарната ѝ капитализация в най-добрите ѝ години варира около 8 трлн. долара.

Първият икономически балон

Другите рекордьори по пазарна капитализация, ако приравним оценките им към днешни пари са доста дружества достигнали пика си по време на първия финансов балон в историята. Това е т.нар. „мания по лалетата“ през 1637 г. в Холандия. Историята на периода е сама по себе си доста интересна, като в центъра ѝ е абсолютно фалшивата компания и първа финансова пирамида – Mississippi Company. Накратко – тя обещава на инвеститорите, че разполага с големи плантации по поречието на река Мисисипи в Северна Америка и кораби с които да превозва огромни запаси от лалета. Активи, с които реално не разполага. В пика на холандската борса, оценката ѝ достига съвременния еквивалент на 6.5 трлн. долара.

Сходна е историята на друга голяма компания от същото време – South Sea Company. Основана във Великобритания, тя получава монопол за търговията между Острова и Южна Америка. Оценката ѝ достига 4.3 трлн. долара, преди да се разбере, че реално не осъществява никаква дейност.