След около година проучване и разработване, Европейският съюз излезе с единен документ за потенциално регулиране при изграждането на мобилни мрежи от пето поколение (5G). Озаглавен като „инструментариум“, той има за цел да начертае някои от основните мерки и посоки за засилване на контрола върху изграждането на телекомуникационната инфраструктура на Стария континент.
Той е и основният отговор на Европа на натиска на САЩ за потенциална забрана на Huawei за доставка на мрежово оборудване. Брюксел и, като цяло повечето държави-членки са против изричното ограничаване на технологичния гигант. Причините са много – силната зависимост на редица оператори от Huawei, достъпността и качеството на компонентите и решенията, които компанията предлага, както и потенциалното въвличане на Европа в търговска война с Китай. Пекин нееднозначно отбеляза, че на всяка категорична забрана ще отговори с реципрочни мерки.
Инструментариумът изготвен от Европейската комисия (ЕК), заедно с Европейската агенция по киберсигурност (ENISA) не споменава никъде изрично Китай или нейни доставчици на оборудване.
Балансирано решение
Очаквано, мерките са насочени в няколко посоки – намаляване зависимостта на телекомите от един вендор, създаването на единни и хармонизирани стандарти по сигурността, насърчаване съвместимостта на оборудването между различните компании и засилване на индустриалния капацитет на Европа.
Част от мерките може и да повлияят на Huawei, но от друга страна, компанията ще има време да адаптира своите решения и бизнес модели, така че да продължи да работи в Европа. Или поне на теория, как ще се транспонира инструментариумът на практика, все остава загадка засега.
Причината за това е, че на централно ниво ЕС ще изготви само базовите правила и стратегическата визия. Заедно с телекомите и регулаторите ще бъдат изготвени отделните изисквания за сертифициране на доставчиците, оборудването и решенията. Този процес ще бъде фокусиран най-вече върху критичната инфраструктура.
Според дефиницията на ЕК, такава се водят най-вече опорната оптична мрежа, по която преминават данните, както и системите за цялостно управление (MANO). С повишено внимание се гледа и на различните места за съхранение на информация. Включително, подобни компоненти, които са част от периферната инфраструктура (т.нар. edge).
Засилване на регулаторите
Прилагането на всичко това ще се прехвърли върху плещите на националните регулатори. Техните задачи ще се разширят с прилагането, контролирането и тълкуването на единната рамка и стандарти, които ще бъдат наложени. Както и за следенето за диверсифицирани доставчици на оборудване.
Затова и правомощията им трябва да бъдат увеличени. Те ще включват възможността да одитират телекомите или да изискват необходимата им за това информация. Включително и данни от високотехническо ниво и в детайли относно мрежата и разгръщането на 5G мрежите. Контролът ще обхваща различните доставки, както и вида на оборудването и неговата съвместимост с отделните вендори. Досега всичко това се водеше като търговски отношения между две компании (оператор и доставчик), но вече ще бъдат обект на национално регулиране.
Изискванията, за които държавните ведомства ще следят (в България това е Комисията за регулиране на съобщенията – бел. ред.) дали вендорите на телеком оборудване отговарят на съответните стандарти. Отделно, самите регулатори, заедно се операторите ще трябва да оценят, кои доставчици могат да представляват риск за сигурността на критичната инфраструктура.
Задачата им ще бъде и да ограничават потенциалната зависимост на един или повече от операторите в страната от доставките на една компания.
Как точно ще става това диверсифициране на вендорите, не става ясно от документа. Просто е записано, че регулаторите ще трябва да вземат мерки за насърчаването на ползване на повече доставчици, ограничаването на зависимостта само от един или от рисков такъв.
Потенциалните ефекти
При идеално стечение на обстоятелствата, мерките, които ЕК планира да предприеме за подобряване на сигурността на 5G мобилните мрежи биха имали ползотворен ефект. Те ще накарат телекомите да са по-внимателни при избора си на оборудване, от гледна точка на опазване на данните, които минават по инфраструктурата им. Както и биха ги възпрели от практики, като например изнасяне на поддръжката на критични елементи. Някои телекоми аутсорсват все повече дейности на подизпълнители, което също може да представляват рисков фактор.
Макар и никъде да не е записано, част от мерките имат за цел да намалят влиянието на Huawei и да прекратят някои от техните практики за превзимане на пазара. Китайският вендор постигна лидерство в доставките на оборудване, като предоставя евтини и качествени решения при изграждането на 4G мрежи. Но освен това, навърза доста от продуктите си, така че да са съвместими само с тези на Huawei.
Така, за изграждането на определени компоненти от мрежата, операторите ако изберат китайската компания, трябваше да поръчат цели системи. Купуването „на едро“ и тази взаимосвързаност беше и една от причините, технологичния гигант да подбие значително цените и да спечели доста поръчки.
Мерките на ЕК пресичат тази практика, независимо дали се прилагаше само от Huawei или от другите вендори. Което ще улесни телекомите да интегрират няколко доставчика, а не да разчитат само на един.
Друг момент, е споменаването да се ограничи ползването на вендори, които разчитат на субсидии или държавна помощ, които противоречат на Европейското законодателство. Тук отново на прицел са китайските вендори, въпреки, че доказването за предоставянето на подобни средства ще бъде доста трудно. Освен това Брюксел си оставя вратичка, като ще преценява за всеки случай поотделно и при това на европейско ниво.
Ефектът върху вендорите ще е ясен. Всички от тях ще трябва да преминат през съответното сертифициране. Дори някой от доставчиците да не отговори на изискванията, той няма да бъде изключен от европейския пазар. Операторите просто ще използват неговото оборудване за по-малко важни компоненти от мрежите си, като например радиорелейните системи. Това важи с пълна сила за всички, не само за Huawei и ZTE, но и за Ericsson и Nokia.
Самите вендори може да намалят обемите в някои от договорите, които са изпълнявали до момента, заради предстоящите рестрикции към зависимостта от един доставчик. Huawei, която е любима марка на най-големите телекоми, може да е най-засегната, но не е единствена. Например, Telekom Austria Group (компанията-майка на A1 България – бел. ред.), разчита почти ексклузивно на Nokia. От друга страна, необходимостта от диверсификация, ще отвори вратите на вендорите към нови клиенти.
Някои от операторите в Европа започнаха поетапно да търсят разнообразие от доставчици, когато става дума за ползването само на един. Примерите засега са Telefonica и Telenor. Общото между тях е, че те разчитаха само на Huawei при изграждането на 4G мрежите си.
В България в най-затруднено положение ще е „Теленор“, който разчита напълно на Huawei за всички аспекти на инфраструктурата си. A1 България също зависи основно от Nokia, но някои не толкова ключови елементи, вече се пренасочват към ZTE. „Виваком“ е най-диверсифициран, като радиомрежата е на Huawei, опорната мрежа и системите за управление са на Nokia и Cisco.
Проблемите
Когато става дума за европейски регулации, опитът показва, че никога не се постига идеалния сценарий. В случая ще има няколко големи предизвикателства, които ще трябва да бъдат преодолени, за да може ефективно да се наложат новите идеи на Брюксел.
Първото е чисто законодателно и процесуално. От ЕК подчертават, че може да са необходими определени законодателни промени, за да могат да се дадат съответните правомощия на регулаторите да осъществяват всички тези дейности. Това означава, че всяка една държава-членка трябва да направим такива изменения, за да може да позволи на своите местни органи да изпълняват задълженията си, определени от новия инструментариум.
Това ще отнеме време. Както и изработването на новите стандарти и сертификати, които ще трябва да бъдат изготвени от нулата и да могат да бъдат устойчиви на бъдещия технически прогрес. Последното е много важно, предвид факта, че 5G технологията все още не е разработена в пълния ѝ потенциал.
Другото, голямо предизвикателство е чисто административния капацитет. Големия набор от допълнителни задачи и отговорности, които ще поеме всеки един национален регулатор ще изисква екстра ресурс. Най-вече под формата на технически експерти, които да могат да правят необходимите проверки и одити на мобилните мрежи. Това ще изисква и допълнително финансиране за регулаторите. Тези въпроси са повдигани нееднократно от операторите към контролните органи, но за момента отговори няма.
Негативният ефект от всички тези предизвикателства ще бъде потенциалното забавяне на разгръщането на 5G мобилните мрежи в Европа.
