„Теленор“ през 2019 г.: Успокояване на темпото

Изминалата 2019 г. е първата самостоятелна година на „Теленор“ под управлението на инвестиционния фонд PPG Group на чешкия милиардер Петр Келнер. Изводите от този период на пръв поглед са повече от положителни – имаме цялостен ръст на приходите и значителен такъв на печалбата.

Мобилният оператор преработи своите основни абонаментни планове, добави към тях нови дигитални услуги, най-вече в областта на аудио и видео стрийминга. Компанията преработи своето мобилно приложение, което беше неизбежно, заради смяната на собствеността през 2018 г. Изминалата година и за трите телекома беше белязана от осъществяване на първите 5G тестове в страната. „Теленор“ не изостана от тази тенденция и осъществи повече от стабилна кампания по въпроса.

Повечето ключови въпроси останаха да висят във въздуха. Най-важният от тях е кога телекомът ще смени своето име и бранд. Споразумението между Telenor Group и PPF Group изтича през първото тримесечие на 2021 г. През цялата изминала година нямаше индикации какво ще се прави, а през първите дни на настоящата ръководството на местното звено намекнаха, че предпочитат да запазят марката.

Цялата 2019 г. премина под знака по-скоро на амбициите на собственика на оператора да придобие големи медийни активи в България и региона. Сделката за „Нова броудкастинг груп“ се разпадна след като Комисията за защита на конкуренцията не я одобри и MTG беше принудена да я оттегли и да продаде групата на братя Домусчиеви. Това принуди Петр Келнер и PPF Group да наддават за CME Group, които държат bTV и свързаните с тях канали.

Забавяне на растежа

Теленор“ продължава тенденцията на ръст на приходите и печалбата през 2019 г. Постъпленията се увеличават с 4.7% на 753 млн. лева или около 385 млн. евро на годишна база. Трябва да се отбележи, че ако сравняваме представянето през 2018 г. имаме леко забавяне на растежа. През посочения период приходите се увеличават с 6.7% на годишна база.

Трудно могат да се посочат точните причини за това, но другият телеком, който обяви своите резултати за 2019 г. е A1 и българското дружество отчита стабилен растеж от 9.2%. След смяната на собствеността си „Теленор“ не е длъжен да обявява своите отчети, като предоставя на добра воля на медиите само най-основните показатели. Което прави идентифицирането на причините за определени тенденции трудна и дори невъзможна задача.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за сметка на това се увеличава с внушителните над 27% на годишна база до 352 млн. лева или около 179 млн. евро. Възможно е при нея да имаме разминаване, заради смяна на счетоводни стандарти, като „Теленор“ не е конкретизирала своите годишни резултати и сравнимите бази. Като представянето за 2019 г. е изчислено на базата на досегашните тримесечни отчети.

„Теленор“ обявиха, че абонаментната им база се е свила минимално от 3.04 млн. на 3 млн. души. Това в комбинация с нарастващите приходи води до увеличаване на ключовия за индустрията показател ARPU или средномесечен приход от абонат. Той достига до 7.9 евро на средногодишна база и до 8.1 евро през последното четвърто тримесечие на 2019 г.

Излъскване на портфолиото

От търговска и потребителска гледна точка, най-голямото събитие за „Теленор“ е обновяването на абонаментните планове. Компанията представи „Тотал+“, които включват в себе си по-висока цена, повече възможности за избор на различни стрийминг услуги и включен трафик към някои онлайн платформи.

Мобилният оператор сключи споразумения за ново медийно съдържание. До началото на 2019 г. „Теленор“ предлагаше основно дигиталните услуги HBO GO и Play Diema Xtra. С пускането на новите планове „Тотал+“ към тях бяха добавени френската музикална стрийминг платформа Deezer, детските анимационни видеа към Nickelodeon Play и Buba Play. През есента към тях се присъединиха и съдържанието на „Нова броудкастинг груп“ и „Нетинфо“ – Nova Play и Vbox7. Потребителите получават към последните безплатен трафик при някои от плановете „Тотал+“.

Дигиталните платформи са обогатени и с опция за онлайн абонамент към „Капитал“, а безплатния трафик е добавен към Dnevnik.bg и Investor.bg.

След като норвежците от Telenor не успяха да придобият Blizoo и съответно да имат големи фиксирани операции под своята шапка, те се насочиха изцяло към онлайн услугите. С пускането на 4G мобилна мрежа, също така започна и плавно покачване на цените. Тези две стратегии бяха доразвити от настоящите собственици на „Теленор“.

Голямата разлика е в структурата на плановете. Със стъпването си на българския пазар Telenor оптимизира абонаментите само до един тип, с прости и ясни условия. Новият „Тотал+“ запазва идеята за един план, но връща стария подход със сложните възможности. Той разделя абонаментите на няколко нива с различен брой дигитални позиции за услуги. Дали този подход е довел до някакъв отлив на потребители или много клиенти са останали на безсрочните си стари планове е трудно да се каже.  Особено предвид факта, че компанията не обявява т.нар. Churn или процентът абонати, които са решили да не продължат да ползват услугите на телекома.

„Теленор“ също извади една стара практика от нафталина – предлагането на несвързани директно с телекомуникациите услуги. Пример за това е връщането на застраховките за смартфона, които бяха модерни за българските оператори преди около осем години.

5G тестове и мрежата

От техническа и медийна гледна точка, основното събитие за трите телекома през 2019 г. бяха 5G тестовете, които те предприеха през второто полугодие. „Теленор“ демонстрира няколко потенциални практични възможности на новото поколение мобилни мрежи, най-вече в сферата на здравеопазването и развлекателния бизнес.

Самите тестове станаха възможни, след като Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) отпусна временни разрешителни в радиочестотния спектър от 3.6GHz и на трите оператора. Очаква се през периода май-юли, регулаторът да проведе търгове за постоянното им ползване на телекомите. Заедно със спектъра в 700MHz.

PPF Group получи много силно наследство от Telenor по отношение на техническите възможности на мрежата на българския оператор. Затова, модернизацията към 4.5G става с доста по-леки темпове, отколкото при A1 например. Въпреки това, „Теленор“ само през 2019 г. е обновила над 1 000 базови станции в страната, а 600 населени места са добавени към 4G покритието на оператора.

Компанията получи и сертификат за най-добра мобилна мрежа на базата на потребителските тестове проведени от Umlaut (бившите P3 Group). Отново постижение, което се гради на базата на пълната подмяна на оборудването, което Telenor направи през 2014 г.

Връзката межуд ребрандинг, сделки и конвергенция

Както споменахме в началото, новите собственици на „Теленор“ не дадоха отговор на ключовия въпрос – какво правим с името, което все още е на норвежкия телеком гигант. През цялата 2019 г. темата не беше повдигната, ако случайно такъв въпрос се прокрадваше, реакцията беше, че все още се обсъждат възможните варианти.

Ситуацията се запазва и към началото на 2020 г. Главният изпълнителен директор на „Теленор“ Джейсън Кинг потвърди през януари, че на масата са три варианта – запазване на бранда, използване на съществуващ такъв в рамките на портфолиото на PPF или създаване на изцяло нов. При последната опция, най-вероятно ще бъде направено ребрандиране на всички телеком активи на инвестиционната група.

Любопитното е, че Кинг подчерта индиректно, че българското звено предпочита да запази името „Теленор“. Втората опция, за която застават местните директори е изцяло нов бранд. Решенията обаче се взимат централно от PPF Group и най-вероятно ще зависят от успеха на потенциалните им придобивания, които бяха обявени през 2019 г.

Миналата година не започна добре за амбициите на Петр Келнер да придобие голяма медийна група в България или региона. Сделката за „Нова“ беше прекратена още в първите дни на 2019 г. След което чешкият милиардер се ориентира към CME, които разполага с медиен бизнес в България, Чехия, Румъния, Словения и Словакия. Сделката беше обявена през октомври, а цената, която PPF Group ще плати на AT&T (собственик на Time Warner и следователно на CME) е 1.9 млрд. евро.

Ако антимонополните регулатори и потенциален политически натиск в България спряха придобиването на „Нова броудкастинг груп“, то сега главоболията на Келнер ще са в САЩ. Щатският сенатор Марко Рубио вижда в PPF Group прокси интереси на Китай и призова да бъде блокирана трансакцията. Аргументите му са, че операторите, които са под крилото на чешкия милиардер оперират изцяло с мрежово оборудване на Huawei. Което обаче е факт, преди Келнер да купи активите на Telenor в региона. Норвежкият гигант направи пълна подмяна на мрежата и разчиташе изцяло на китайския производител за доставка. Причината – спестяване на близо 50% от разходите.

Келнер също така се опитва да придобие Telekom Romania в Румъния от гръцката OTE. Там, предложението е отправено заедно с United Group, които пък са на път да придобият „Виваком“. Ако всички тези сделки бъдат финализирани, PPF Group ще разполага с огромно телеком и медийно портфолио не само в България, но и в целия регион. Като опциите за конвергенция между доставчик и производител на съдържание ще се увеличат значително.

При осъществяване на тези планове, Петр Келнер ще може да създаде истинска международна телеком група и тогава обединяването ѝ под един бранд е повече от логична стъпка.