Nokia и бъдещето на 5G мобилните мрежи

Стив Джобс и Apple промениха напълно мобилния свят първо през 2007 г. с представянето на първия iPhone и след това година по-късно с представянето на магазина за приложения App Store. Статуквото в което се намираме в момента обаче беше решено от Nokia през 2011 г.

Финландският гигант все още се намираше на върха на пазара, с тяхната платформа Symbian. Тя не можеше да посрещне изискванията на новия свят и затова в разработка беше MeeGo. Nokia трябваше да вземе много трудно решение – дали да се опита да удържа фронта със Symbian, дали да натисне с новата си платформа или да се съюзи стратегически с някой от по-малките играчи на пазара към момента.

Главният изпълнителен директор Стивън Елоп взима историческото решение за ексклузивно партньорство с Microsoft, в което Nokia ще възприеме изцяло новата платформа Windows Phone. Той обявява, че финландският гигант зарязва своите системи Symbian и MeeGo. При това поетично сравнявайки решението с историята за човекът в Северно море, изправен пред дилемата дали да се хвърли в ледените води или да остане на петролната платформа и да изгори. Две години след това, мобилното звено на Nokia е придобито от Microsoft, а малко по-късно и ликвидирано. Експерти и фенове продължават да обвиняват Елоп за „троянски кон“, най-вече защото е бивш кадър на софтуерния гигант.

Оттам, както е модерно да се казва – всичко е история. Windows Phone успява да достигне пазарен дял от 6%, за изключително кратко време, като през повечето продажбите са под 3%. Няколко години по-късно, платформата на Microsoft е блед спомен, Android властва на пазара, докато iOS е заел определен профил потребители. Колебанието на Nokia и финалното решение до известна степен направи живота на двете водещи платформи в момента много по-лек. Може само да спекулираме какво можеше да се случи, ако компанията беше заложила на MeeGo, вместо на Windows Phone.

Близо десетилетие по-късно, съдбата на мобилните комуникации може отново да е в ръцете на Nokia. Този път в производството на телеком оборудване, при това в навечерието на развитието на 5G мобилните мрежи. Компанията може да бъде изправена пред нов избор. Да обедини сили с Ericsson за формирането на единен европейски гигант в надпреварата за новото поколение мобилни технологии. Или да върне САЩ обратно в бизнеса за мобилно оборудване. Както и винаги остава възможността да продължи самостоятелно да се опитва да се наложи като 5G сила.

Каквото избере Nokia през следващата година, то най-вероятно ще реши съдбата на целия пазар за телеком оборудване и кои компании ще изградят така критичните мобилни мрежи от пето поколение.

Бъдещите опции

Пред компанията в момента стоят точно четири големи сценария на развитие. При всеки един от тях може да има големи последствия, както за самата Nokia, така и за целия пазар. Факторите, които ще определят по кой път ще поеме дружеството, както ще видим не са изцяло в контрола на ръководството му.

Ето кои са потенциалните сценарии за развитие:

1. Nokia запазва самостоятелност и устоява на опитите за враждебно придобиване или раздробяване. При този сценарий отново ключова ще бъде политиката на ЕС и какво финансиране ще отпусне за двата европейски вендора. Без финансова инжекция Nokia трудно ще избегне някой от негативните сценарии. Статуквото за три вендора може да се запази, освен ако Samsung не засили своите амбиции и придобие по-голям дял в сектора.

2. Nokia и Ericsson се сливат, донякъде с подкрепата на ЕС. Старият континент ще държи силен коз и ще може да отстои на потенциалния натиск едновременно от САЩ и от Китай. Интеграцията между двете компании обаче може да забави техните усилия в 5G и да първоначално да подсили позициите на САЩ тогава, може да подкрепят по-силно Samsung, които проявяват все по-големи апетити в телеком оборудването. Тук има и втори под-сценарий, в който Вашингтон е водеща сила на обединението, но той по-трудно ще се осъществи, заради активизирането на Брюксел.

3. САЩ придобиват контролен или пълен дял върху Nokia, директно или индиректно чрез щатски компании. Това действие може да срещне съпротивата на ЕС, които се опитват да засилят индустриалния капацитет в областта на Ако все пак се осъществи, Nokia ще получи стабилна финансова инжекция, подсигурен пазар и силно лоби в лицето на Вашингтон. Тогава ЕС ще трябва да вложи много средства и усилия в засилването на Ericsson, за да балансира везните. Изборът на оборудване от страна на телекомите все повече ще се политизира и няма да опира само до технически и търговски параметри.

4. Nokia е раздробена. Това е най-неясният сценарий, защото може да се спекулира кои ще са отделните части и кой ще ги вземе. Ако се стигне до него, най-вероятно ще има жестоко наддаване за развойните центрове и мрежовото оборудване. Надпреварата ще има силен политически оттенък, като ще бъде между САЩ, Европа и Китай, най-вероятно със съответните компании. Ericsson, Samsung, Cisco, Huawei и ZTE ще имат амбиции да вземат парче от Който вземе най-апетитната част ще може да пренареди пазара.

Откъде идват и защо са точно те, ще се опитаме да анализираме в детайли в следващите редове. Но първо да видим, защо Nokia не е в толкова силна позиция в момента, както и колко силни са външните фактори за бъдещето на компанията.

Криза по време на пир

Настоящето състояние на финландския гигант е повече от странно. На пръв поглед пазарната ситуация е повече от благосклонна към Nokia. Телекомите по света са на прага на поредната голяма модернизация към пето поколение мобилни мрежи, което означава лавина от дългосрочни договори с операторите. Обтегната ситуация между САЩ и Китай води до атака срещу лидера в мрежово оборудване в момента Huawei. Операторите от Европа стават все по-предпазливи в подписването на ексклузивни договори само с един доставчик, а тези в Северна Америка търсят алтернатива на китайския гигант.

Компаниите, които са на пазара са малко – освен Nokia и Huawei, третият голям играч е Ericsson. След тях ги следват ZTE и Cisco, но те са с по-слаби позиции. Финландското дружество придоби един от основните си конкуренти Alcatel-Lucent за впечатляващите 18 млрд. долара. Доставчиците от САЩ в лицето на Cisco и Juniper Networks имат позиции във фиксираните мрежи, но не и в мобилните таива. Южнокорейският Samsung тепърва започва да навлиза в тази пазарна ниша, най-вече при мобилното оборудване.

В тази обстановка, приходите на Nokia през последните две години се увеличават, но не с желаното темпо. Отделно, компанията изгаря доста от наличните си средства за придобиването на Alcatel-Lucent и за интеграцията ѝ. Френско-американският производител се оказа, че разполага и с други подводни камъни, които създават главоболия на финландския производител. През май 2019 г. Nokia обявява, че интеграцията на Alcatel-Lucent е погълнала доста средства и усилия, а освен това има и потенциални регулаторни проблеми. Последните може да имат и политически отенък покрай доставката на оборудване за Иран.

Крайните резултати през 2019 г. са повече от любопитни. Huawei обяви, че е подписала 90 5G договора, Ericsson е малко след нея с 81 обявени контракта, докато Nokia разполага с едва 63. Това са официално заявени данни от самите компании. По общ пазарен дял, за първата половина на 2019 г. Huawei разполага с 28%, Nokia е втора с 16%, докато Ericsson е с 13%, показва информацията на консултантската фирма Dell’Oro Group. Най-големият печеливш от ситуацията покрай санкциите на САЩ ще се окаже Samsung, които заемат 3%, но те стабилно удвояват пазарното си присъствие спрямо предходната 2018 г.

Пари няма – действайте

За да печели 5G договори, Nokia първо трябва да инвестира значителни суми за разработката на надеждна и качествена технология от пето поколение. Компанията ги прави, но не достатъчно. През 2019 г. тя влага в развойна дейност над 4.4 млрд. евро, което обаче е по-малко от сумата по същото перо през предходната година – 4.6 млрд. евро.

За сравнение, Huawei инвестира през 2018 г. близо тройно повече – над 12 млрд. евро. Тази сума включва и крайни потребителски устройства и други дейности, които китайската компания развива. Ericsson са с една идея по-скромни през 2019 г. са вложили в развойна дейност 3.6 млрд. евро.

Две са големите спирачки на Nokia – едната е намаляването на наличните пари, а другата е голямата задлъжнялост. По първия показател, компанията разполага с 1.7 млрд. евро към края на 2019 г., но година по-рано той е бил близо два пъти по-голям или около 3 млрд. евро. Финландският гигант гори пари, което не е добра новина.

Задълженията са другият воденичен камък. Nokia разполага с револвиращ заем от 1.5 млрд. евро и втори от 500 млн. евро, който е към Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Последният трябва да се използва за инвестиции в развойната дейност свързана с 5G. Проблемен е първият, който е с падеж през юни 2020 г. и за който трябва да се осигурят или налични средства, или свеж нов заем.

Патентна надпревара

Nokia търпи критика от някои оператори, включително щатски такива, че като качество, нейните 5G решения отстъпват от тези на Ericsson и Huawei. Въпреки това, финландското дружество все още е втори по пазарен дял при телеком вендорите и по повечето показатели свързани с 5G патенти и стандарти.

Сравненията тук са малко по-сложни, заради различните методологии на отчитане на патентите. Аналитичната компания IPlytics и Берлинския технически университет правят обзорна класация през февруари 2020 г. Според нея, Huawei разполага с подадени заявки за 3 147 патента свързани с 5G технологията, от които около 1 250 са одобрени. На второ място са Samsung с 2 795 подадени, но над 1 700 одобрени. Nokia е пета със завени 2 149 патента и около 1 600 одобрени. Ericsson са с 1 494, от които половината вече са в сила.

Трябва да се отчете факта, че голяма част от подадените документи за интелектуална собственост при лидерите не обхваща само технологии свързани с 5G мрежово оборудване, но и с такова за смартфони. Първите три компании в класацията – Huawei, Samsung и ZTE, произвеждат и устройства. Nokia и Ericsson са фокусирани изцяло като мрежови вендори и патентите са свързани основно с тази дейност. Samsung от своя страна започна да навлиза на пазара за телеком оборудване, което в бъдеще може да размести слоевете на пазара.

Американското изкушение

В първите дни на февруари, главният прокурор на САЩ обяви, че Вашингтон трябва да подкрепи Nokia или Ericsson, за да могат едната или двете фирми да се противопоставят по-ефективно на Huawei. Идеята му включваше дори възможността, Щатите да придобият дори контролен дял в тях ако се налага. Било то САЩ директно или чрез някой от технологичните им компании.

Две седмици след това Bloomberg излиза с информация, че Nokia обмисля стратегически възможности за бъдещето си развитие. Това означава, че финландският гигант е готов да продава части от бизнеса си, дялове или цялото дружество на потенциални инвеститори. Което може да се разглежда като натиск на Вашингтон за осъществяването на подобни действия. От които съответно, САЩ да се възползва.

Информацията на Bloomberg, така и не бе потвърдена от официални или различни от тях източници. Тя беше подкрепена от факта, че главния изпълнителен директор на Nokia Раджив Сури се оттегля от поста си и от началото на март той се заема от Пека Лундмарк. Причината за напускането на Сури, според щатската медия, е в несъгласие с предстоящи големи промени.

Малко преди обявяването на Лундмарк на поста, председателят на борда на директорите на Nokia Ристо Сиилиасма обяви, че компанията не обсъжда стратегически възможности. След встъпване в длъжност самият Ландмарк, само коментира, че е още рано да говори по темата.

Потенциалният брак с Ericsson

В края на февруари от китайски източници излезе спекулация, че Nokia обсъжда вариант за сливане с Ericsson. Така ще се създаде европейски мрежови гигант, който ще има доста по-големи възможности за противопоставяне на Huawei. Също така ще вдигне мизата на апетитите на САЩ да вземат някоя от двете компании.

Този сценарий може да бъде и активно подкрепен от Европейския съюз, който обяви в своя „инструментариум“ за дигитална сигурност и 5G, че иска да засили индустриалния капацитет на Стария континент в областта. Сливането на Nokia и Ericsson може да се разглежда като създаването на Airbus преди няколко десетилетия, когато водещите авиопроизводители се сляха в едно дружество. Ключов момент тук може да се окаже заема от 500 млн. евро взет от ЕИБ.

Заедно, двата вендора ще получат 48% от пазара за мрежово оборудване и ще оставят далеч назад Huawei, който разполага с 28% дял. Обединението на развойния капацитет и патентите, които притежават също ще изпреварят китайския гигант.

Проблемите са повече от ясни – това е сливане на две почти равностойни компании и интеграцията ще отнеме време. Предвид факта, че пикът на 5G договорите е сега и ще бъде през следващата година-две, означава, че те няма да имат време за тясна конвергенция. Моментът е повече от неподходящ. Особено за Nokia, които още не могат да се възстановят от придобиването на Alcatel-Lucent.

Враждебни намерения

Nokia е доста удобна хапка, ако САЩ иска да получи компания в областта на мрежовите технологии. Северна Америка е най-големия пазар за финландския гигант, следван от Европа. В същото време, одобрението на сливането между Sprint и T-Mobile ще даде допълнителен тласък на Nokia в доставката на оборудване. Компанията е доста зависима от САЩ, което я прави по-лесния обект за подобни амбиции.

Щатската преса не акцентира толкова на информацията за сливане между Nokia и Ericsson, колкото на уязвимостта на финландската компания от враждебно придобиване. Дружеството не разполага с ясно изявен мажоритарен акционер. Дяловете са разпределени в институции и обикновени инвеститори, като рядко някой разполага с над 3%.

Това може да има две негативни измерения. Някоя заинтересована компания или институция да започне масово да изкупува дялове и така да получи солидно парче от собствеността в Nokia. Другата опасност, която Bloomberg посочва, е да се появи инвеститор активист, който да поиска разделяне на компания на парчета.

Американската медия не споменава и за другата опция – такъв акционер да осъществи потенциална враждебна продажба на компанията. Това може да стане като се комбинират двата сценария – инвеститор активист да изкупи достатъчно дялове, с които да заяви разпадане или продажба на Nokia.

Във всеки един от случаите, ръководството на финландския гигант трябва да внимава как ще действа през следващите няколко месеци и години. Опциите пред Nokia не са много, но при всеки един от сценариите ще има конкретни последици, не само за дружеството, но и за целия пазар на телеком оборудване. Така, отново по един неприятен начин, от финландското дружество ще зависи съдбата на сектора, както и потенциално кои ще са водещите 5G вендори.