Идеята за вечен живот е може би толкова стара, колкото и осъзнаването на човека за смъртта. Поради тази причина, тя присъства още в много древни митове и легенди, както е и неизменен елемент от религиите по света. От старогръцките, древноегипетските, през по-новите като християнството, будизма и исляма. Всички те развиват идеята за задгробен живот, тоест продължаване на жизнения път след смъртта.
Първият сезон на сериала е базиран на едноименната книга на Ричард Морган, излязла през 2002 г. Докато вторият, който излезе преди няколко седмици, се опитва да проследи елементите от третата книга. Самият Морган критикува силно адаптацията на Netflix, особено последните епизоди. Причината са големите промени, особено в персонажите и тяхното развитие, което може да разстрои феновете на книгата, както и най-вероятно е причината за недоволството на автора.
Въпреки това, заслужава ли си, да се отдели време на Altered Carbon? Ако не сте гледали първия сезон, то той определено може да задоволи феновете на Sci-Fi-а. Вторият оставя доста смесени чувства, най-вече заради силната си политкоректност и опити да повтори голяма част от сценария на първия. Светът на Altered Carbon все пак е повече от обещаващ и повдига по доста добър начин някои вечни въпроси – за безсмъртието, за развитието на изкуствения интелект, за човечността и социалното неравенство.
Основите на вечността
Немалко научно-фантастични творби изследват идеята, че това може да се случи в реалния свят. Един от основните методи за бзсмъртие е пренасяне на съзнанието ни от едно тяло в друго. В повечето случаи става дума за клонинги. Altered Carbon се заиграва точно с тази концепция. Съзнанието на човек се съхранява в дигитален формат, наречен DHF, което се помещава в специално устройство наречено Stack. Последното се поставя в основата на врата, като се закача към гръбначния мозък на тялото.
При смърт на тялото, ако Stack-ът остане невредим или преди инцидента се направи копие на DHF-а, то съзнанието на индивида може да бъде помесетено в ново такова. В света на сериала, последното се нарича „ръкав“ или sleeve. Единственият начин, човек да умре завинаги е ако бъде заличен напълно, неговия DHF. Законите не позволяват да се прави копие на едно съзнание в два ръкава едновременно. В същото време, нищо не е отбелязано, дали DHF задължително трябва да бъде в клонинг с първоначалното си ДНК. В света на Altered Carbon, не тялото определя човека, а неговото съзнание. Слагането на маски, тук придобива съвсем ново значение.
Така, Altered Carbon представя безсмъртието, като го поставя в една доста киберпънк обстановка. Първоначално, DHF се ползва за по-бързо междузвездно пътуване между различните планети. Отнема, минимално време, да се копира съзнанието в ново тяло, отколкото двете заедно да прекарат години в космически кораб.
Самата история в двата сезона проследява Такеши Ковач. Той се води последният представител от т.нар. „пратеници“ (envoys) – елитни войни на революционно движение, което се противопоставя на идеята за безсмъртието. Тяхното съзнание е специално обучено да може да се адаптира бързо към всеки „ръкав“, да разбива правилата на виртуалната среда при разпити във VR и естествено – да притежават уникални бойни умения. Подготовката им включва и развиване на дедуктивно мислене и интуиция, която да им помага да се ориентират в сложни обстановки.
Победата над смъртта и нейните последствия
Бунтът срещу идеята за пълно безсмъртие се проваля и в крайна сметка, технологията DHF се налага в обществото. Светът се развива и 250 години след неуспешния опит за революция той е променен напълно. Обществото е силно разделено на различни класи. Свръхбогатите се наричат meths (на кратко от Матусал) и се радват на охолен живот, без страх от смъртта, без никакви ограничения.
Техният DHF се копира дистанционно в специална сграда изпълнена с перфектни техни клонинги. В случай на проблем, те се събуждат в ново тяло веднага, след като е унищожено старото. Те буквално живеят в небесата, като разполагат с имения на небостъргачи далеч от останалата част от света.
На другия полюс са обикновените хора. Те са в ниски гета, заради пренаселеността, като цяло живеят в мизерия и се опитват да пазят stack-овете на близките си, с едничката надежда, че могат да намерят някакво тяло, в което да ги вкарат, дори за малко. Страхът от реална смърт е много по-висок, тъй като те нямат достъп до дистанционно копиране на DHF.
Altered Carbon перфектно представя това разделение в първия си сезон, както и ефектите от пълното безсмъртие при meth-овете. За тях убийството или насилието е нещо, което правят за удоволствие, като съзнанието им живее повече от 300 години. Наситени спрямо всякакви неща, те прибягват до все по-големи крайности. Бедните, от своя страна ценят живота си и този на близките си много повече, просто защото не могат да си позволят безкрайно количество клонинги.
Разследване на (само)убийство
Ковач е събуден 250 години след неуспешния бунт от един от най-мощните meth-ове в мегаполиса Bay City – Лауренс Банкрофт. Задачата му е да разкрие убийството на самия богаташ, който е намерен мъртъв със застрелян stack. Последното копие на DHF-а му е направено 48 часа преди инцидента и той не помни нищо. Банкрофт се опасява, че някой се опитва да го заличи напълно и затова за него е важно да се разкрият детайлите за убийството. Местната полиция, смята, че той сам е дръпнал спусъка. Ако успее да разкрие мистерията Ковач ще получи завинаги даденото му тяло, редица привилегии и ще бъде амнистиран за дейността си като Envoy.
Вторият сезон се разиграва 30 години след първия и реално повтаря голяма част от основната концепция на първия. Ковач отново е събуден, от мощен meth, само че на родната му планета Харланс Уърлд. Богаташът се притеснява за живота си, тъй като убиец е започнал да заличава meth-овете там. Когато новото тяло на Ковач излиза от крио камерата, се оказва, че е закъснял. Meth-ът е убит, DHF и stack-ът са напълно унищожени, както и тези на цялата му охрана. Деянието е предписано на него от местните власти, а той трябва да разбере, какво е новото оръжие, което позволява да се заличава напълно съзнанието на хората.
Историята на втория сезон се опитва да репликира до голяма част тази на първия. Тя е спазена най-вече заради мистерията, която обвива заселването на Харланс Уърлд и тайнствената цивилизация на „Старейшините“. Последните, са интелигентни същества, които са изчезнали, но техния завет позволява на хората да развият stack-овете и DHF технологията.
Дилемата на изкуствения интелект
Темата за развитието на изкуствения интелект (AI) е преекспонирана от научната фантастика. В случая с Altered Carbon на нея ѝ е предаден малко по-различен ъгъл, който може да се намери в други творби, но при него изпълнението е повече от прекрасно.
Предвид безсмъртието на хората, много от дейностите, с които AI е възложен се оказват излишни или остарели. Така, сложните невронни алгоритми се оказват без цел, което ги кара да търсят нови екзистенциални ъгли.
Ситуацията с изкуствения интелект се покрива почти напълно с тази на хората. Причината е, че и двете страни имат условна безсмъртност. Първите губят своя смисъл на съществуване, но търпеливо чакат своя нов, потъвайки в размисли и самообучение на нови неща. Докато при вторите, така характерната човечност започва да избледнява и в един момент AI се оказва, че има много повече емпатия отколкото самите хора.
Силата на Altered Carbon
Стигаме до фундаменталния въпрос – струва ли си да заделим времето си за двата сезона на Altered Carbon? Първата поредица серии определено си заслужават вниманието на всеки фен на научната фантастика. Красив и добре разработен свят, интересни и разнообразни персонажи, интригуващ сюжет, с няколко добри обрата. Визуално, също е пресъздаден доста добре. Актьорската игра е повече от отлична.
Светът на Altered Carbon не поставя нови идеи на масата, но взима съществуващо такива и ги реализира по един доста подреден и логичен начин. Разглеждането на социалните, психологически и поведенчески елементи, които могат да възникнат при откриване на безсмъртието е повече от голям плюс за поредицата.
Недостатъкът на първия сезон се крие по-скоро в детайлите. В стремеж да се хареса на широката публика, музиката изобщо не пасва на цялостната киберпънк атмосфера. По този параграф са направени плахи опити във втория сезон, но към последните епизоди отново се залага на безлични тракове.
Другите проблеми са най-вече свързани с една дупка в сюжета. Детайл, който е строго подчертан и ключов при представяне на убийството на Банкрофт – опитът за хакване на DHF копието му. Това е един от основните мотиватори богаташът да се усъмни във версията за самоубийство. Този елемент от историята е буквално заметен под килима в края на сезона и не е споменат при разкриване на истинските събития.
По-слабата втора част
Недостатъците на втория сезон са доста повече, до голяма степен това се дължи на факта, че поне в началото той повтаря концепцията от първия. Това се натрапва силно в началните епизоди. Друг проблем е, че още при първия сезон, сценаристите изменят страшно много детайли, персонажи и елементи, спрямо оригиналната книга. Което прави адаптирането на третия роман във втори сезон по-трудна задача. Героите при него са по-безлични, по-плоски и предсказуеми, отколкото беше при първата поредица епизоди.
Последният, но доста голям, недостатък при последните серии на Altered Carbon е много по-силната и натрапчива политкоректност. Сестрата на Ковач, Рей и полицейския детектив Кристин Ортега от първия сезон са обединени в един персонаж – наемницата Треп. Тя е силна жена, хомосексуална, с дете, настъпило мина при бойните действия. В първия сезон също имаше подобен еманципиран персонаж – Лизи Елиът, но нейната история пасва много по-добре в целия свят и сюжет. Докато при Треп, си личи, че героят е създаден именно с тази политкоректна цел.
Всичко това прави вторият сезон на Altered Carbon по-труден за гледане, но не успява да заличи цялостното позитивно усещане от много силния първи. Засега, поредицата ще се хареса на феновете на научната фантастика, като ще е любопитно да видим, накъде ще се развие тя в следващия трети сезон.
Altered Carbon Сезон 1 и 2
Визия
Звук
История Сезон 1
История Сезон 2
Много Добър
Първият сезон на Altered Carbon е задължителен за феновете на научната фантастика, докато вторият има своите противоречиви качества.