DooM Eternal: Втора порция адски адреналин

Възраждането на класическа видеоигра е може би по-трудна задача отколкото да създадеш ново култово заглавие. От една страна изкушава много повече, предвид носталгичния заряд в дадени групички геймъри. Също така е лесен начин за трупане на печалби, тъй като само името на франчайза ще донесе някакъв санитарен минимум от продажби.

От друга – пресъздаването на класическа игра с модерни принципи, графика е много голямо предизвикателство. Защото трябва хем да угодиш на старите фенове, хем да може новия продукт да се впише в съвременните стандарти. Не говорим само за графика, а по-скоро за механики и геймплей.

DooM е икона в световната гейм история. Първите две части, излезли през 1993 и 1994 г. бетонират централната роля на екшъните от първо лице (FPS), поставят началото на първите мултиплеър състезания и заедно с Mortal Kombat поредицата изправят косите на противниците на насилие във видеоигрите.

Техните създатели от id Software правят един опит за римейк с DooM 3 през 2004 г. Той беше посрещнат на нож от старите фенове, тъй като наблягаше повече на хорър елементите, отколкото на екшън такива. Опитите да се възроди „чистия“ FPS жанр удрят на камък през годините с фиаското Duke Nukem Forever. Частичен успех е Serious Sam поредицата, но тя има повече сатиричен привкус към класическия сегмент.

Уроците от DooM 3 са добре научени, защото id Software правят немислимото и през 2016 г. пускат нов римейк, който счупи очакванията на геймърите. В позитивния смисъл на думата. Скоростен екшън, брутална визия и саундтрак, новият DooM е един от малкото примери за изключително успешно рестартиране на класически франчайз. DooM Eternal излезе с амбицията и целта да затвърди тази оценка. Успява ли да го постигне? По-скоро да, зависи какъв тип фен сте.

Успехът от 2016 г.

Как id Software превърна римейка си в един от хитовете на 2016 г.? Компанията върна франчайза малко повече към корените си. Взе успешните елементи, които правят DooM толкова вълнуващо и спираща кръвта преживяване и ги засилиха на максимум. След, което изпробваха, кои от новите механики във FPS жанра в момента, могат да паснат към подобен геймплей. Комбинацията от тези два подхода формираха успешната рецепта на DooM (2016).

Първата задача на id Software е да коригират най-голямата критика на третата част – липсата на големи битки. В стремеж да създадат пленяваща и изключително детайлна хорър атмосфера, DooM 3 не позволяваше на играчите да се сблъскват с повече от няколко врага едновременно. Клаустрофобичните коридори и помещения потискаха динамиката и движението. Цялата игра беше изградена около тази идея и феновете не я възприеха добре. В DooM (2016) вече имаме големи арени, в които се сблъсквате с десетки демони, екшънът лесно преминава в бясно тичане, скачане и стреляне. Както в класическите две заглавия.

Бруталното насилие, толкова характерна черта, обичана от геймърите и мразена от пуританите, в DooM (2016) е хитро засилена и интегрирана в самия геймлей. Това става чрез т.нар. Glory Kills, което позволява на вашия герой да разбие отслабения противник. Наградата е допълнителна кръв, която, ви позволява да продължите по-уверено битката. Този подход на смесване на новото със старото се използва при почти всеки елемент от играта.

Имаме доста динамика в придвижването – двойни скоци, хващане за ръба на по-високите платформи и много други. Визията, дизайна и артовете като цяло на DooM (2016) са феноменални. Саундтракът на Мик Гордън, комбинира индъстриал, тежка електронна и метъл музика, като на моменти стъпва на парчетата на Трент Резнър от оригиналите.

Модерните елементи се допълват с възможността за модифициране на оръжията и ъпгрейдването на костюма на главния герой. Доста от класиките се завръщат – плазмената пушка, двуцевката, gatling gun-а, мощното BFG. Противниците също са микс от обновени стари, с няколко нови попълнения. Играта разполага с доста интересна история, която можете напълно да игнорирате, за сметка на екшъна. Тогава обаче ще изпуснете да се потопите още повече във вселената на DooM.

Комбинацията от всичко това, прави DooM (2016) брутално заглавие, харесвано от геймъри и критици. Единствената част, в която то издъхваше беше мултиплеърът. Той просто беше стандартен, дори бавен за стандартите на id Software.

Ад на квадрат

DooM Eternal се явява директно продължение на предшественика си от 2016 г. Стилистично има известни промени, графично също, но най-важните са по отношение на геймплея. Акцентът е да се засилят минимум на квадрат успешните елементи на DooM (2016).

Първото нещо, което ще видите е, че старотивят пистолет с безкрайните муниции е изчезнал. Той е заменен от нормалната пушка, която е базовото ви оръжие. Преди да изпадате във възторг, тя идва с ограничено количество патрони, при това доста. Това е друг елемент в DooM Eternal – оръжията се завръщат от предшественика, някои от тях по-мощни, с нови ъпгрейди, но мунициите са кът. Доста по-често ще прибягвате до моторната резачка, която след поваляне на враг ви снабдява с такива, но по-малко от DooM (2016).

Движението също е засилено. Вече не сте само мощен войн в боен костюм, но и акробат. Към двойния скок е добавена специална засилка (dash), която е най-полезна във въздуха. Чрез нея вече можете да изминавате много по-големи разстояния при скоците. Към нея добавяме различните лостове, от които можете да се изхвърляте и специалните „релефни“ стени, по които можете да се катерите. Черешката на тортата е специалната кука, която играе ролята на алтернатвна стрелба на двуцевката, с която можете наистина да биете Спайдърмен в директен двубой по въздушна акробатика.

DooM Eternal се опитва да се върне с още една стъпка повече към най-оригиналните игри – с повече демони и по-голяма трудност. Противниците са увеличени, като количество, с което се изправяте наведнъж в една арена, като качество се изправяте срещу все по-силни противници и като разновидности (добавени са нови, като горгоните например). Трудността на DooM Eternal е вдигната с една малка идея нагоре. Има и нов режим, при който трябва да изиграете кампанията без да умирате – изобщо. Заклетите фенове на поредицата определено ще харесат тези промени и нововъведения, но за по-кежуъл играчите някои решение ще са преувеличени.

Визия и звук на друго ниво

DooM Eternal стъпва технологичните основи на своя предшественик, но предлага много по-високи графични детайли. Текстурите са в по-голяма разделителна способност, всички врагове са преработени, възможността за „раздробяването“ на демоните е увеличена, ефектите, особено огнените са усилени. Цветовата палитра е много по-богата.

Стилистично, DooM Eternal се опитва да се върне малко повече към оригинала. Затова дизайнът на някои оръжия, като например на плазмената пушка имитират техния първоизточник. Същото може да се каже и с колбите със „здраве“ (живот, аптечки и пр. – бел. ред.), те просто са направени на базата на оригиналните DooM и DooM 2. Може да се каже, че при експлозиите има деградация относно детайлите и пълнотата, но това може да се преглътне спокойно.

Като цяло, графично играта е пир за очите, който междудругото е доста достъпен. Четвърто поколение Intel Core i7, с 16GB RAM и Nvidia GeForce 1070 видеокарта, ще можете да подкарате повечето настройки на Ultra при 1080p резолюция без да имате никакви проблеми и дори ще зарежда сранително бързо. DooM Eternal поддържа 4K и дори 8K разделителни способности и Ray Tracing, но тогава вече ще ви трябва много по-мощна машина. Както и ще подложите на изпитание дори най-добрите видеокарти на пазара.

Звукът е доста надграден, както фоновия, така на демоните и отличното озвучаване на героите. Всяко оръжие звучи доста по-дълбоко от версията си от 2016 г. Истинският пир за ушите е музиката. Мик Гордън отново изнендва приятно, като дори можете да прекарате десетки минути в менюто, за да слушате базовата тема на DooM Eternal. Музиката комбинира различни жанрове, включително и частични вокали, като пасва перфектно на цялостната атмосфера.

По-голям акцент и върху… историята

Знам, че това подзаглавие звучи повече от странно за DooM игра, но id Software са положили огромни усилия да развият историята на играта. В предшественика от 2016 г. те бяха загатнали, че нещата са много отвъд идеята, за отворения портал на Марс и нашествието на демоните.

Първата разлика спрямо оригиналните игри е, че главният герой е Doom Slayer – персонаж с частично митологичен статус, вместо безименен морски пехотинец от охраната на инсталацията на Червената планета. Още в DooM (2016) имаме разнообразие от измерения (не само Земята и Ада – бел. ред.). Сега в Eternal тази концепция се разгъща многократно, като се добавят освен нови локации и светове, така и различни „божествени“ създания, всяка група от които преследва собствен интерес.

Историята може да се пропусне и да се концентрирате върху екшъна, но id Software поставят много по-голям акцент върху нея. В DooM Eternal имаме много повече кът сцени и различни елементи, които се опитват да подчертаят най-важните елементи от сюжета. Самият той е интригуващ, което е нетипично за подобен тип класически шутър, като заема силно от различните митологии – скандинавската най-вече.

Мултиплеърът – като соловата игра

DooM Eternal разчита на изцяло нова концепция при мултиплеъра, покрай новия Battlemode режим. В него играят максимум до трима души, като един влиза в ролята на Doom Slayer, а другите двама са бос-демони. Първият има достъп до всички оръжия и модификации в играта. Той трябва да се изправи не само срещу останалите двама, но и срещу различни по-слаби противници на нивото.

Форматът е подобен на Quake Champions – имате фиксирана арена и до пет рунда. Doom Slayer-ът печели точка, ако убие двата демона на останалите играчи, както и обратното. После всичко се рестартира. Целта е да се репликира геймплея на соловата игра, но в мултиплеър. Дали е най-удачният вариант – има и други възможни подходи, да се направи интересен DooM мултиплеър. Дали е добър – става, но не е нещо особено, което да ти спре дъха.

DooM Eternal е едно от задължителните гейм заглавия за 2020 г. То ще задоволи жаждите на феновете на франчайза да убиват пълчища от демони, както и ще им даде различни поводи да преиграят кампанията. Предлагайки им различни предизвикателства с всеки опит. Технически съвършенна, тя може да се окаже с една идея по-трудна за по-кежуъл геймърите. Определено, id Software успяха да повторят успеха си от 2016 г. и да върнат DooM обратно там където му е мястото – на върха на класическите шутъри.