Докато държавите на Стария континент очакват пика на пандемията на коронавируса, те се опитват да използват различни технологии за по-лесната борба със заразата. Една от тях е създаването на мобилно приложение, в което гражданите да споделят своите лични данни, местоположение и симптоми, за да може институциите да получат по-добра картина за случващото се. Този похват се използва успешно в Южна Корея, Сингапур, Тайван и Китай. Някои европейски държави, сред които Полша и България, вече разработиха подобно приложение.
Европейският надзорен орган по защита на данните (EDPS) призова за създаването на единно решение, което да се ползва от всички страни-членки. Причината е, че се събира доста персонализирана информация и е важно как тя се съхранява, използва и какво се случва с нея, след като отмине пандемията. Отговорите на всички тези въпроси и потенциални проблеми могат да се даде чрез ползването на едно приложение за целия ЕС. Това призова председателят на EDPS Войчех Вивиоровски.
По-ефективният подход
Според него, държавите се опитват да намерят най-добрия подход, с който да се борят с COVID-19 пандемията и затова е логично дигиталните решения да са сред предложените мерки. Вивиоровски поставя въпроса дали те се правят по най-ефективния начин, дали не прескачат регулациите за събиране на лични данни, както и какво ще стане след като приключат извънредните положения в страните от ЕС.
Той подчерта, че в момента всяка държава предприема различни технологични решения по събирането на лични данни на потенциални заразени. Вивиоровски не даде добри и лоши примери от пуснатите приложения, но настоява за създаването на единна програма за целия ЕС.
„EDPS призовава за създаването на паневропейски модел за приложение за борба с COVID-19, което да се координира на ниво ЕС“ Войчех Вивиоровски, EDPS
„EDPS призовава за създаването на паневропейски модел за приложение за борба с COVID-19, което да се координира на ниво ЕС“, обяви Вивиоровоски. „В идеалния случай, то може да се разработи заедно със Световната здравна организация и така да се обезпечи защитата на личните данни на глобално ниво“.
Идеята има няколко големи предимства. Унифицираният модел ще позволи на всички да събират, обработват и представят личните данни на своите граждани по еднакъв начин. Ще има лесни лостове за контрол на ползването на информацията, както и след като приключи пандемията бързото връщане към нормалността. С други думи, това може да е потенциалното изтриване на събраната база или съхраняването ѝ при доста крути мерки. Единното приложение ще бъде много по-лесно за проследяване дали се спазват регулациите на ЕС за опазване на личните данни (познати като GDPR), както и кой има достъп до тях и как се използват. Последното предимство е, че ще се създаде готово решение за тези страни от Стария континент, които не са инвестирали ресурси в разработването на подобно и ще получат готов инструмент.
Недостатъкът е, че разработването на такова може да отнеме доста време и да забави работата на готовите приложения в страните от ЕС.
Българският ViruSafe
Призивът идва едва ден, след като българското правителство, заедно с четири IT компании публикуваха ViruSafe – решение за борба с COVID-19. То беше демонстрирано през уикенда и включва три основни компонента. Първият е самото мобилно приложение, което е предназначено за гражданите. В него те могат да зададат своите лични данни, както и да обновяват симптомите си. ViruSafe е дело на ScaleFocus, като вече е налично за Android в Google Play.
За момента то е полезно само за хора, които проявяват симптоми, подобни на COVID-19 и за тези поставени под карантина. Засега то няма вградени общи данни в реално време, като такива е вероятно да са достъпни, след като се натрупа критична база от потребители.
Другите два компонента са налични за държавните институции. Като включват система за координация и споделяне на информация между различните ведомства. Както и аналитичен компонент, който позволява да се правят модели за предсказване на траекторията на пандемията. Те са разработени съответно от Software Group и SAS Institute. Самите данни се съхраняват в Министерството на здравеопазването и затова компаниите смятат, че се изпълняват всички регулации по GDPR.