България се слави със своята силно развита стартъп екосистема, която се формира през последното десетилетие. Нейното съществуване е подложено на голямо изпитание в лицето на коронавирус пандемията и нарастващата икономическа криза, вследствие на изолацията и спирането на дейността на компании и пазари. Освен ако държавата не предприеме мерки за опазването ѝ. Това поне са заключенията в доклад изготвен от няколкото браншови организации от сектора – Българската стартъп асоциация (BESCO), Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA), Асоциацията на българските предприемачи (ABLE), предприемаческата организация Endeavor България и неправителствената EDIT.
Към тях изненадващо се е присъединила Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (НМСП) към Министерство на икономиката. Ситуацията е странна предвид някои от предложенията, които се посочват в доклада за държавна помощ, но за тях след малко.
Очакваните последствия
Организациите правят сондиране на мнението сред 100 стартъпа. Така в доклада се заключава, че над 42% от тях са заплашени от фалит през следващите три месеца, ако не се вземат мерки или не се подобри икономическата обстановка. При по-продължителна изолация и замразяване на дейностите, 75% от компаниите смятат, че могат да фалират, ако ситуацията се запази в следващите шест месеца.
Най-голямото препятствие, пред което те са изправени е загубата на местни клиенти – 65%. Близо половината (54%) поставят като основен проблем загубата на международни такива, а след това е сложена липсата на ликвидност (налични пари за оперативни разходи – бел. ред.) с 53%.
Две трети от тях или 66% очакват спад на месечните си приходи от над 40%. Около 20% прогнозират такъв в размерите между 20-40% понижение на продажбите, а 14% не очакват то да надмине 20%. Реакцията на стартъпите в тези условия ще е директно съкращение на персонала, като близо две трети от запитаните (63%) очакват да направят това с над 25% от служителите си.
Ситуацията ще е тежка в 17% от запитаните дружества, които планират масово разпускане на екипите си и раздяла със 75% от наетите от тях лица. При тези сценарии най-застрашени ще са специалистите в продажбите, маркетинга и администратвините дейности. Стартъпите ще се опитат да съхранят инженерните и креативни позиции, а най-малко застрашени ще са ръководните длъжности.
Предложените мерки
Браншовите организации предлагат общо четири мерки, с които смятат, че правителството ще може да подпомогне на стартъпите да преодолеят тежката икономическа ситуация покрай COVID-19 пандемията. Първоначалната идея за облекчаване на инвестиционния ресурс на Фонда на фондовете е развит, но към него са добавени и няколко нови. Те включват повече решаването на дългогодишни проблеми в отношенията между институциите и стартъпите, отколкото да предоставят пряка подкрепа за фирмите.
- Държавата да стане клиент – браншовите организации настояват за промяна в законодателството, за да може стартъпите да участват в обществените поръчки за общински и държавни администрации. Настоящата нормативна рамка предотвратява самостоятелното им участие. Идеята за включването на стартъпите в обществените поръчки е дългогодишна и засега е отхвърляна от институциите.
- Приоритизиране на рисковите инвестиции през Фонда на фондовете – желанието на браншовите организации е да се забързат процедурите по предоставяне или по-скоро по одобрение на инвестициите за стартъпи по европейските структурни програми.
- Достъп до заеми от Фонда на фондовете към стартъпите – предложената идея предвижда кредити при облекчени режими до 5 млн. евро на стартъпи, изправени пред фалит. От браншвоите организации подчертават, че тези средства трябва да се ползват като спасителни, а не като такива за растеж на фирмите, които ги получат.
- Създаване на Договорно акционерно дружество (ДАР) – подобно на първата и тази мярка е дългогодишна болежка на стартъпите. Идеята е да се създаде нова форма на познатото ни АД, в което да има облекчена процедура за предоставяне на дялови опции на служителите си като допълнителни стимули. Практиката е често срещана в стартъп екосистемите в някои държави, като за пример от браншовите организации посочват Франция.
Действията на държавата
След близо месец на извънредно положение, правителството излезе с доста голям списък от икономически мерки за подпомагане на бизнеса. Те са описани подробно и систематизирано в новия държавен информационен портал за коронавируса. Някои от тях са насочени пряко или индиректно към стартиращите компании. Най-обсъжданата е т.нар. 60/40, при която държавата поема 60% от брутната заплата и осигуровките на заплатите на служители във фирми с над 20% спад на приходите. Според стартъпите само около 21% от тях биха се възползвали от нея.
Цели три мерки са предвидени от Фонда на фондовете за подпомагане на бизнеса. Те включват кредитни линии за общо над 400 млн. лева с облекчени условия за най-засегнатите бизнеси от коронавирус пандемията и самонаетите лица. Под въпрос е дали стартъпите ще могат да се възползват от тях. Като трета мярка Фондът подчертава, че работи за облекчаване на процедурите по вече съществуващите инструменти за стартиращи и иновативни компании, което ефективно е второто и частично трето предложение на браншовите организации. Максималните суми естествено са доста по-малки от исканите до 5 млн. лева, но пак могат да предоставя ликвидност на пазара.
Обратно в реалността
Както отбелязахме, останалите две от мерките не са кризисни, а се опитват да се наложи политиката на стартъпите в отношенията им с държавата или премахването на неоперативни административни пречки.
Първата е реално да се намери гарантиран пазар за стартъпите в лицето на обществените поръчки. Браншовите организации все пак допълват, че искат стартиращите компании да могат да кандидатстват за по-малки такива, а не в тези за милиони левове.
Колкото и странно да звучи, практиката показва, че идеята може да не е толкова добра. Избирането на стартъп за доставка на продукт или услуга е рисково начинание. От една страна, решенията може да не са довършени или достатъчно добре тествани, но по-големият проблем е, че самата компания може да не съществува след няколко години. Дългосрочната доставка и последваща поддръжка са ключови при обществените поръчки, особено когато става дума за IT системи.
Много добър пример в тази посока е мобилното приложение Lima на Агенция „Пътна инфраструктура“. Обществената поръчка на стойност 750 хил. лева беше спечелена от IT компанията „Декарт“ през 2015 г. Реалното решение беше на стартъпа „Нованор“, които влязоха в проекта, като „консултанти“. Преди спечелената поръчка, стартиращата фирма е рекламирала и търсила клиенти за Lima GIS – идентично мобилно приложение, което АПИ приема след това с информация подавана от агенцията. Реално, „Декарт“ осигуряват само допълнителния хардуер, необходим за съхранението на данните и името си, за да може да се кандидатства по ЗОП.
Пет години по-късно ситуацията с Lima е следната – мобилното приложение вече не функционира качествено, след изтичането на поддръжката „Декарт“ поисква тройна сума за продължаването ѝ. „Нованор“ се ориентира към друг тип дейност, но компанията вече фигурира като негов разработчик в Google Play. Дружеството се намесва и в нов скандал с обществени поръчки, този път за тол системата. Там участва в консорциум с „Виваком“ и „Иком“, но са отстранени при отварянето на офертите.
Друг стартъп, който вече тихомълком работи за държавни институции, е LogSentinel. Формата на участие явно е индиректна, защото компанията не е печелила обществени поръчки. В същото време, сред рекламираните ѝ клиенти са Държавната агенция за електронно управление и Държавната агенция за метрологичен и технически наздор.
Спецификата на стартъпите
Стартиращите компании имат някои специфики, които поставят под въпрос, до колко данните, които са предоставили представя реалната картина. Според профила на проучването, половината от компаниите вече се намират във фаза на растеж. Докато останалите, 31% са пред пускане на продукт или услуга, а 19% тепърва ги разработват. Което поставя въпроса, защо всички запитани дружества очакват спад на приходите, като половината реално не генерират такива?
Отговорите са потенциално три. Първият и най-логичен е възможен отлив от инвеститори, които да вложат свежи средства за работа на стартъпите без приходи. Втората е, че компаниите отчитат като такива намаляващите им капиталови резерви от вече набраните рискови средства. Третата възможност е, някои от стартъпите да са подготвяли пускането на продукт или услуга през следващите месеци, но заради блокирането на икономиката по света, да се налага отлагането им. Показателен е факта, че 53% от дружествата очакват ликвидни проблеми. Сред тях най-вероятно са тези с намалели продажби и клиенти, но и може да са такива с изчерпващи се инвестиционни ресурси.
Има и един друг елемент. Естеството на стартиращите компании е много от тях да фалират, дори без пандемия от коронавирус. Рисковите инвеститори обикновено дават като положителни прогнози, че от 100 фирми, 20 да продължат и да са успешни в дългосрочен план е голямо постижение. Доста е вероятно, не малка част от запитаните стартъпи да са в затруднено положение и заплашени от фалит и без пандемията.
Най-добрият пример е разбивката на портфолиото на първия фонд Eleven. След като то беше откупено и организацията излезе на Българската фондова борса, в подадените документи беше подробно описано състоянието на инвестициите във всичките 116 компании. От тях в сравнително здраво състояние към края на февруари се намираха 34 дружества или само 29%. Всички останали са или закрити или със затихващи функции. Или както е примера с „Нованор“ с изцяло префокусирана дейност и излизане на Eleven от инвестицията си там. Което кореспондира доста добре с дела компании, които ще са сравнително стабилни при три месеца на извънредно положение.
Изводите са, че от четирите предложени мерки от браншовите организации, държавата е откликнала на тези, които имат пряка зависимост към пандемията. Изследването сред стартъпите пък показва, доста аномалии, които до голяма степен могат да бъдат обяснени с традиционната цикличност в тяхната екосистема. Просто процесите ще се забързат и вместо да има изчистване на две трети от компаниите за период от две до три години, това да се случи в рамките на една. Естествено, при удължаване на извънредното положение до и над шест месеца ще има много по-фатални измерения, не само за стартъп системата.
