Максим Заяков е собственик и изпълнителен директор на единствения български сателитен оператор „България Сат“, който притежава първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1. Той е съосновател и един от основните двигатели на успеха на сателитния доставчик “Булсатком” през годините. През 2014 г. Заякова обяви плановете за изстрелването на първия български търговски сателит – BulgariaSat-1. След дълги премеждия – технически и финансови, спътникът е изведен от SpaceX и позициониран на българската позиция на геостационарната орбита през 2017 г. Заяков напуска малко след това “Булсатком”, за да може да се посвети изцяло на бизнес развитието на „България Сат“. Има дългогодишен опит със спътниковия бизнес, като в началото е участвал в управлението и основаването на няколко дружества в областта – “Евросат” и “Делтаком”. Също така е бил инженерен мениджър и частичен собственик в “Евротур сат”. Максим Заяков разкри редица подробности за бизнес състоянието на „България Сат“ през февруари, а сега – през април, TechTrends имаше възможност да проведе интервю с него.
Кои са основните движещи тенденции в сателитния бизнес в момента?
На глобално ниво, докато през последното десетилетие космическата индустрия включително и сателитния бизнес се движеше основно от инвестиции в космически изследвания и услуги на правителства и публични институции, вече наблюдаваме промяна на тенденцията и е видно, че през следващите години двигател на изследванията и иновациите в космическите и сателитни технологии ще се бъде частния бизнес.
Очаква се секторите, които най-много да се възползват от тази промяна и да напредват са новото поколение телекомуникации, космическите пътувания на хора и производството в космически условия. В следващите четири-пет години очаквам да се увеличи търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите.
„Очаквам увеличение на търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите“ Максим Заяков, „България Сат“
„Очаквам увеличение на търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите“ Максим Заяков, „България Сат“Индустрията направи огромни скокове по отношение на Интернет на нещата (IoT), а очакваното разгръщане на 5G мрежи и планираните изстрелвания на хиляди спътници в ниска и с средна земна орбита ще накара сектора да не забавя темпа на развитие. Разширявайки се допълнително към пазара на свързаност, сателитния бизнес ще се фокуса повече върху стандартизацията, за да осигури бързината на внедряване на IoT в глобален мащаб.
Няма как да пропуснем и проектите за системите от сателити в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като този на SpaceX или Amazom и навлизането в сектора на сателитните комуникации на технологични комании като Apple или Facebook.
През последните години се наблюдаваше и съществено забавяне в развитието на сателитния ТВ бизнес, главно дължащо се на пренасочване на тенденциите в посока създаването на IPTV мрежи. В същото време обаче, стана ясно, че с увеличаването на броя на потребителите в интернет мрежите, за поддържането на качествен стрийминг в интернет мрежа са необходими изключително много повече ресурси.
Както и се наблюдава високо ниво на постоянните оперативни разходи за поддръжка и обезпечаване на мрежите, които понякога са непосилни и съответно е много трудно поддържането на постоянно високо качество на сигнала, особено в сегмента на линейната телвизионна услуга, която изисква поддържането на абсолютно непрекъснат високоскорестен стрйминг до голям брой клиенти едновременно. Именно това доказа, че що се отнася до сегмента на линейната телевизия, то най-надеждна и рентабилна остава спътниковата, която осигурява еднакво качество до неограничен кръг потребители на определена територия.
Каква е спецификата на този пазар в България и региона? Кои са основните Ви конкуренти?
Конкуренцията в космоса над Европа е огромна. Големите играчи, като Eutelsat, SES Astra и Intelsat, разполагат с над 50 спътника всеки. По-малките са Sapcecom, Hellas Sat и Telenor Sat. Ако погледнем фокусирано излъчване към нашия регион, ситуацията се променя напълно и подобни на нашият сателити са малко. Най-големият е Hotbird на EutelSat, но той е много скъп за ползване, след това са Hellas Sat 2 и SES Astra. Нашият сателит BulgariaSat-1 покрива Балканите, Европа, Северна Африка и част от Близкия Изток, но е първият сателит в Европа, който има специален фокус над Балканите, като се включват всички наши съседни държави от Турция до Словения и дори Унгария. Не се ограничаваме само в нашият регион и работим по възможности и клиенти и в други държави и региони.
България се отличава с голям процент на хората, които ползват платена телевизия. Към момента има три големи сателитни оператори доставчици на платена телевизия до дома, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ всъщност предлага. Що се отнася до конкурентните компании, които предлагат спътниково покритие, BulgariaSat-1 се отличава от тях съществено по това, че е единственият спътник, който покрива насочено региона на България и Балканите, което е от съществено значение за качеството и надежността на услугата.
Коронавирус пандемията повиши трафика в наземните телеком мрежи (фиксирани и мобилни), имаше ли подобен ръст на потреблението и търсенето при сателитната връзка?
Именно коронавирус пандемията показа, че наземните мрежи бързо достигат пика на възможностите си, което се отразява на надежността на връзките и постоянството в качеството. При сателитната връзка няма такова претоварване на мрежата и съответно прекъсвания, и са много по-малко факторите, които влияят. Факторите, които влияят (например силен дъжд), са много по-слабо изразени при „България Сат“, поради насоченото към България и региона излъчване.
От гледна точка на търсенето на сателитни комуникации, клиентите от държавния сектор и тези на отбрана и реакция на извънредни ситуации, имат стабилни потребности от спътникова свързаност и геопространствени данни във времена на криза, включително и тази, на която сме свидетели е момента.
Как спътниковия бизнес влиза в контекста на 5G – подобно на 4G се говори за покриване на много отдалечени територии, но това остава много ограничен пазар?
Основното предимство на спътниковия бизнес и пренос на данни не се изразява само в покритието на голяма територия едновременно, а и в надеждността на връзката, която се осигурява. Както споменах при спътниковия пренос са много по-малко факторите, които могат да повлияят на качеството и надеждността на връзката. По тази причина спътниковите комуникации са предпочитани за потребители, за които е особено важно осигуряването на непрекъснатост- това са именно обекти от национално значение, болници, образователни институции, обекти свързани със сигурността на страната и реакцията при бедствия и аварии и други.
Има много допирни точки и погледнато от гледна топчка на възможните колаборации операторите на мобилни мрежи ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб. Те биха могли да се възползват от присъщата за сателитната свързаност функция за мултикастинг или в нови 5G бизнес модели които нямат толкова високи изисквания към времезакъснението, като така запазват ценния безжичен спектър, който също е ораничен, за чувствителни към латентността услуги.
Мобилните оператори в контекста на петото поколение мрежи биха могли да използват широкото покритие на сателита, за да допълнят изграждането на 5G в отдалечени райони, където изграждането на наземни мрежи за широколентови услуги би било на неоправдано висока цена.
Погледнато в мащаб сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G, включително някои с по-висока чувствителност към латентността (забавянето на връзката – бел. ред.).
Ще отнеме още няколко години за да се развият мрежите от пето поколение, както и полезните бизнес модели, но твърдо смятам че сателитната свързаност няма да изгуби от важността си и значението си за сектора на комуникациите и даже има потенциала да добавя стойност. Не е изключено следващото космическо състезание да са наистина 5G сателитите.
Микросателитите не са идея от днешния ден, но сега стават популярни чрез Starlink на Илон Мъск – какви са предимствата им и съответно недостатъци спрямо традиционните спътници и представляват ли конкуренция и заплаха за Вашия бизнес? Особено предвид, че и в България имаме такъв оператор – „ЕндуроСат“
Усвояването на близкия космос или т.нар. ниска орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение на гео-стационарния бизнес, какъвто има „България Сат“.
Съвсем наскоро стана ясно, че Apple инвестира в технология, която да предава данни директно от спътници към техните устройства, като по този начин ще прескача изцяло наземните 5G мрежи. Ако Apple успее с разработките си, както и да комерсиализира такава технология, това може да има някои доста сериозни импликации за телекомуникационните оператори.
Apple в никакав случай не е единствената компания, която се интересува от възможностите на сателитния интернет. Компании като Iridium и Globalstar отдавна работят за разрастване на своя сателитен интернет бизнес. В същото време новата вълна играчи като SpaceX, Facebook, Amazon, са вече в ранните етапи на разполагане на хиляди малки спътници с ниска орбита, които са предназначени да предлагат много по-бързи и по-евтини сателитни интернет услуги в сравнение с предишните предложения.
Ние сме убедени поддръжници на успеха на проекта Starlink на SapceX. Проекти като Starlink обаче изискват мащаб и огромно финансиране и стабилно такова. Не е за пренебрегване и риска за компаниите опериращи със сателити в ниска орбита заради високата вероятност от сблъсък и повреди.
На пресконференцията през февруари коментирахте, че „България Сат“ и SpaceX сте поели голям риск с изстрелването на BulgariaSat-1 – колко точно беше голяма опасността за неуспех?
Иновациите на SpaceX в нашия случай проработиха в полза на „България Сат“ и се превърнаха в реална подкрепа за бизнес плановете на компанията. За извеждането на сателита в геостационарна орбита – SpaceX изведе BulgariaSat-1 на суперсинхронна орбита, а не на традиционната геостационарна трансферна орбита, с което направи така, за достигане до нужната позиция на сателита на 36 хил. км от Земята бяха нужни по-малко включвания на двигателите на сателита.
Това спести гориво, обикновено използвано за корекции на позицията на сателита, което на практика удължи живота му на близо 21 години в сравнение със стандартните 15 години. Което означава, че BulgariaSat-1 ще работи на българската позиция в орбита до към 2038 г. Този начин на извеждане в орбита, обаче изискваше повече гориво за ракетата носител. Реалността е, че огромен риск пое SpaceX по отношение на възможността да върнат обратно първата степен на ракетата носител. За спътника риск не е съществувал.
За щастие мисията беше успешна и се превърна в исторически момент за SpaceX. BulgariaSat-1 стана първият сателит успешно изведен в орбита с вече летялата първа степен на ракетата Falcon 9 и върната успешно на платформа в морето. Големият печеливш освен „България Сат“ е и цялата индустрия, защото многократното използване на ракетите е революция в космическите технологии и реално направи сателитния бизнес по-достъпен както за държави, така и частния бизнес.
Фактът, че комапнията на Илон Мъск пое този риск за себе си, показа доверието и поддръжката на нашите приятели от SpaceX в проекта на „България Сат“.
Ракетите-носители на SpaceX понижиха значително разходите за извеждане на спътници, от което Вашата компания се възползва, но това също така няма ли да увеличи значително конкуренцията в орбита?
Това е безспорно. Правейки близкия космос по-достъпен и наистина близък се увеличава конкуренцията. Като добавим и, че орбиталните позиции са ограничен ресурс и се управляват от държавите, бихме могли да наречем конкуренцията ожесточена. Но това не е задължително лошо, даже напротив. Тук е важно да се спомене, че за запазване и съхранение на правата на българската държава е важна експлоатацията на орбиталната позиция. Бяха хвърлени огромни усилия и ресурси от „България Сат“, както и от държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията, за да се защити българския национален интерес. Тези усилия не престават и до днес и е важно да продължим да го отстояваме.
Компанията Ви е разрешила дългогодишния спор с Telenor Sat – можете ли да разкажете малко повече за детайлите по споразумението с норвежците? Има ли разпределение на пазарите между Вас?
Спорът по съществото си е част от защитата на националния интерес и възможността България да експлоатира орбитална позиция и се решава в рамките на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), благодарение на усилията на компанията и подкрепата от страна на държавата.
Остава ли ТВ пазарът в България и региона като основен клиент на спътниковите услуги и ако да – защо?
„България Сат“ има потенциал за развитие в региона на Югоизточна Европа, но също и в България. Сателитната услуга е конкурентноспособнна поради големите разходи за построяване и поддръжка на фиксирани мрежи, особенно в по-малките градове, села и отдалечени райони, където тя намира много добра реализация. За излъчване на живо няма по-ефективно решение от гледна точка на цена, качество, покритие и гарантирана свързаност.
Сред основните услуги, които подсигурява BulgariaSat-1, са DTH (direct-to-home) телевизия и живо предаване на ТВ сигнал от мястото на събитието (SNG).
Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване. В този смисъл в България има добър потенциал за растеж за „България Сат“.
Какви са разместванията при платената ТВ в България – A1 навлезе доста агресивно, докато „Булсатком“ стагнира?
Размествания винаги ще има, важното е те да са в полза на крайния клиент. Основното състезание на пазара ще е кой ще предостави най-качествена услуга. Важно е и отношението към клиентите. Те трябва да са сигурни, че получават това от което имат нужда, без да бъдат притискани, както и да имат избор сред няколко алтернативи.
Има ли потенциал за развитие на ТВ пазара в страната или той вече е достигнат?
Потенциал има и той е именно в качеството на предоставяната услуга и разнообразието на възможностите, които могат да се предложат на абонатите.
Очаквате ли, новия собственик на „Виваком“ United Group да пусне собствено медийно съдържание в България? Те правят това във всяка държава, в която влизат и потенциална конвергенция с водещия по приходи телеком е много апетитен ход?
Всяка компания се стреми към разширяване на своето портфолио. Всяко едно такова действие е в полза на пазара, стига да не се нарушават правилата на конкуренцията или да се създава монополно положение.
