Западен свят“ е може би първият голям хит на автора и сценарист на научно-фантастични книги и филми Майкъл Крайтън. Двата филма и последващите ТВ серии го издигнаха на върха в жанра през втората половина на XX век. При това повече от десетилетие преди останалия със златни букви в историята холивудски блокбъстър „Джурасик парк“. За успеха на последния огромна роля имаше Стивън Спилбърг и екипа по визуални ефекти Industrial Light and Magic.

Новата ТВ поредица на HBO, която по бюджет, рейтинг и визия се нарежда много малко зад „Игра на тронове“ и „Чернобил“ се опитва да възроди старата идея на Крайтън, като я постави в нова опаковка. Първият сезон на „Западен свят“ следваше концепцията на оригинала, но от втория вече имаме по-рязък завой. Приключилата преди дни трета порция епизоди вкарва порецицата в изцяло нови релси – добре утъпкания път от „Матрицата“ и няколко други продукции след това. Дали това е лошо – мисля, че всеки ще го оцени по различен начин.

Въпреки мудното начало и редицата асоциации с други поредици, третият сезон на „Западен свят“ предоставя нелоша доза забавление на феновете на научната фантастика. Няма да видят нещо ново като концепция или идеи, но реализацията до голяма степен е на ниво. В това кратко ревю, ще се спра на основата на сюжета, явните вдъхновения и още по-бодящи очите взаимствания. Без да навлизам в голяма доза спойлери, защото е добро освежаване в края на извънредното положение.

Смяна на сюжета

Първият сезон на „Западен свят“ се базира основно на концепцията, че хората се забавляват за сметка на хуманоидни андроиди, които изпълняват предначертаната им програма. Експлоатацията над роботите включва пълна програма – секс, насилие, убийства и пр. След което „приемниците“ (host-ове) биват поправени или изградени наново, а програмата им е заредена наново или обновена с допълнителни възможности.

Това е програмата, която предлага верига увеселителни паркове с различна тематика, в която богатите хора отиват да разпуснат. „Западен свят“ е един от тях и той има за цел да имитира времената от Дивия запад. Подобни сюжети са любими на Крайтън, който използва формулата десетилетие по-късно с „Джурасик парк“.

Кулминацията на първия сезон на „Западен свят“ приключва със своеобразно осъзнаване на няколко от андроидите и техния последвал бунт. При втория проследяваме последиците му и сега в третия, предводителката на андроидите Долорес успява да излезе от пределите на парка. Без да навлизаме в много подробности, последната порция епизоди се заплита около идеята за истинската свобода на роботите, правото им на избор, както и това на хората, както и зависимостта на човека от алгоритмите. Тъй като реалния свят е силно подвластен на мощен изкуствен интелект с библейското име „Рехобоам“ (първият крал на царството на Юда – бел. ред.).

Дежавю от „Матрицата“

Смяната на сюжета и концепцията от моралните върпоси свързани с експлоатацията на роботите към философския сблъсък между правото на избор и предопределеността на живота е голямата промяна в третия сезон. Вторият може би за това нямаше толкова силно възприемане от феновете, защото беше преход от едната идея към другата.

Проблемът е, че ако сте гледали трилогията на „Матрицата“ дежавюто и асоциациите ще се на всяка втора крачка. Вярно е, че част от нещата са поставени в различен контекст и има доста осъвременяване на сюжета. Най-вече с идеята, че алгоритмите ни познават по-добре от нас самите и дори може да имат властта да ни управляват. Този въпрос е повече от актуален към настоящия момент, след като разчитаме на Google да ни довършва изреченията или на Amazon да ни показва какво искаме да купим.

Възможността да се направи пряка връзка с „Матрицата“ изкарва на показ един съществен недостатък – загубата на идентичност на „Западен свят“. Паркът и роботите, моралните въпроси и арогантните хора, това бяха нещата, които правеха сериала различен. В „Матрицата“, тези въпроси бяха извадени не във филмите, а в кратката анимационна поредица „Аниматрицата“ и то под формата на хронология във „Втория Ренесанс“.

Загубата на идентичност е пълна с последния епизод от сезона на „Западен свят“. В него имам цели култови сцени от различни популярни филми, които са копирани едно към едно. Взривовете на небостъргачите от „Боен клуб“ и уводната престрелка при загасено осветление от „Еквилибриум“. В предходните епизоди определено са ползвани и други познати похвати, но доста по-умерено и не толкова натрапчиво, както е в последния епизод.

Визуална консистентност

Тези недстатъци се компенсират до голяма степен от различните положителни качества на „Западен свят“. Историята все пак има своя чар, със сюжета на бившия войник, който е сред новите персонажи на сезона. Няколкото изненадващи обрата също са реализирани добре. Противоречиви или по-скоро трудно проследими стават мотивите на Долорес в нейните действия да разруши системата. Сюжетът на Бернард дълго време е на заден план, но накрая отново придобива ключово значение. Като цяло, повечето нишки са добре разгърнати, а вратите остават отворени за четвърти сезон. Какъвто е обявен, че ще има.

Другата голяма положителна черта в „Западен свят“ е неговата визуална консистентност. Няма епизод, който да изглежда или да се чувства, като „претупан“ или с по-малко бюджет. Актьорската игра е на ниво, въпреки липсата на Антъни Хопкинс след края на първия сезон. Нещо, което трудно може да кажем за последната поредица от „Игра на тронове“, при която личаха известни ограничения, припряност, при това не само в сюжета, но и в крайната визия.

Музиката умело се трансформира от класическа и уестърн от първия сезон, в много по-киберпънк електронна такава при третия. Което е очаквано предвид смяната на средата, в която се развива действието.

Вместо заключение – „Западен свят“ продължава да е отлична научно-фантастична продукция, която може да зарадва феновете на жанра. Проблемът е, че с всеки нов сезон, тя все повече губи уникалния си облик, който имаше в началото.