Силата на тъмния режим в технологичните системи
Новото черно е… старото черно. Фразата е много адекватна за манията на всички софтуерни разработчици да започнат да налагат тъмните режими (Dark mode) за своите решения. В рамките на две години вече почти всичко разполага с подобна черна версия на своя интерфейс. Google го включи като опционална възможност за своите услуги – YouTube разполага с такъв от 2018 г. Gmail също има.
Най-ползваната мобилна операционна система Android също разполага с тъмен режим от своята версия 10 насам. Apple я наложи с няколко месеца по-бързо при iOS 13 и iPadOS. Windows и Office на Microsoft също се присъединиха към тъмната страна. Последваха ги повечето чат приложения, като Messenger, Viber и др. За да не изостава със световните тенденции и сайта на TechTrends премина през скоростен редизайн в първите месеци на 2020 г. Така сме един от малкото сайтове в България, който направи максимално бързо тази трансформация.
Последният мохикан към тази мания е Facebook, чиито тъмен режим най-накрая е достъпен за всички потребители от петък насам, след месеци на тестване. Което ни дава добър повод да погледнем в историята, причините за налагането му, предимствата и недостатъците му.
В името на OLED екраните
Концепцията за бял фон, на който да има тъмен текст и цветни картинки бележи началото на масовия интернет и е наложен дизайн от 90-те години на XX век досега. Така, че в ерата на глобалната мрежа, само отделни сайтове или софтуерни решения използват обратната цветова палитра с черния или тъмен фон. Целта тогава е да изпъкнат от тълпата, да са различни, някои дори са откровени бунтари.
Връщането към тъмния режим е продиктуван най-вече от по-масовото разпространение на OLED екрани, особени при смартфоните. Вече има модели в средния ценови клас, които ползват подобна технология за своите дисплеи. Специфичното при тях е, че когато трябва да се изобразят напълно черни пиксели, не е необходимо те да излъчват каквато и да е светлина. За разлика от LCD технологията, при която е необходима подсветка дори при тъмните цветове.
По този начин се намалява необходимата енергия за работа на екраните и се пести живота на батерията. При сравнения, OLED екран с основно черен фон консумира около 40% от електричеството, което ще ползва LCD дисплей за представянето на същото изображение. Което превръща в основната причина, всички големи разработчици на онлайн и софтуерни решения да преминат към бързото въвеждане на тъмния режим.
По-щадяща очите или не
Има и други причини, но те са обект на сериозни дискусии и са по-скоро в сферата на личните предпочитания. За някои хора, светъл текст на тъмен фон се чете по-лесно, заради по-слабата светлина, която екранът възпроизвежда и съответно товари по-малко очите. Допълнително, определени палитри цветове изпъкват много по-лесно и са доста по-наситени, като са на черна подложка. През 2018 г. списание Science обявява, че тъмният фон щади повече очите и предразполага по-лесното четене. За други, ефектът може да е обратен, защото фокусират по-лесно буквите на светъл фон. Именно затова, спорът доста често опира до личните предпочитания на отделните потребители.
Противопоставянето на привържениците и противниците на двата подхода, кара повечето разработчици да не рискуват и да залагат на утвърдената с години светла палитра. Има и друга голяма спирачка, заради която досега сайтове и програми да не преминават към тъмния фон. Тя се крие във факта, че от зората на масовия интернет, повечето страници и цялостното съдържание в глобалната мрежа е оптимизирано за бели подложки. Така, може да се наложи преформатирането на голямо количество елементи, за да стоят добре на черен фон. Цветове на шрифтове, изображения и др.
Във всички случаи, тенденцията, която започна да се налага през последните две години набира все повече сила и е напълно възможно скоро да се превърне в новия стандарт. Дали ще се задържи е малко по-труден въпрос.
Кой беше първи?
Сред по-запалените фенове на смартфоните се разрази силен дебат, коя платформа първа въведе тъмния режим – iOS или Android. Google обяви първа за интегрирането на черния фон на своите приложения в своята операционна система през 2018 г. Тя обаче беше пусната на порции и реално чак година по-късно в последната версия на Android 10 имаме пълния набор от възможности. Apple успя да пусне завършен тъмен режим преди своя основен конкурент. Samsung тихичко ги изпреварва, като въвежда такъв в последните дни на 2018 г. с ъпдейт на своя интерфейс One UI.
Историята показва, че при смартфоните, нито една от тях не е била първата, която да интегрира този похват. Иронията е, че Microsoft и Nokia бяха иноваторите и въведоха преди повече години тъмния режим. Доста специалисти посочват за първата такава Windows Phone 7, излязла в края на 2010 г. или осем години преди тя да се появи в настоящите смартфони. По същото време е обявена и платформата MeeGo – съвместната разработка на Nokia и IBM. При излизането ѝ за единствения телефон Nokia N9, тя използва изцяло черен режим на интерфейса. Забавянето на смартфона за 2011 г. я правят втората, която го интегрира в подобни мобилни устройства.
От зората на компютрите
Иронично, но новото черно, всъщност е старото черно. В зората на компютърните технологии първоначално се е ползвало тъмен фон и светли букви. Причината е била повече технологична. Тогава мониторите възпроизвеждаха само по два цвята и бяха базирани на технологията CRT. При първите монохромни варианти в използвания от тях фосфор в тръбите възпроизвежда доста тъмен цвят. Когато премине през него електроенергия той започва да свети в обикновено зеленикав цвят. Така първите монитори и компютри разчитат изцяло на текстов интерфейс, който е зеленикави знаци на тъмен фон.
Развитието на цветните монитори, операционните системи и навлизането на компютрите сред масовите потребители кара дизайнерите да разчитат на по-ярки палитри. При текстовите редактори се налага слагането на тъмни букви на бял фон. Идеята е така да се имитира ефектът на печатната хартия, за да може потребителите по-лесно и бързо да възприемат работата на компютъра. После тази тенденция се пренася и в интернет и софтуерния дизайн. Така до днес, като в момента тя започва да се размива, покрай по-масовот налагане на тъмните фонове.