Преди едва две години, Google премахна легендарното изречение „не бъди лош“ (Don’t be evil) от своя етичен кодекс. Толкова отне на интернет гиганта да покаже защо го е направил. В началото на юни е заведен колективен иск в САЩ срещу него на стойност 5 млрд. долара за нерегламентирано проследяване онлайн.
Според ищците това е ставало през браузъра Chrome в „поверителен“ режим (Incognito mode). Дори при включена такава екстра, Google продължавал да проследява потребителските навици на хората чрез своята богата плетора от интернет платформи, като Google Analytics, Google Ad Manager и др., пише Reuters. Информацията е използвана от онлайн гиганта, за да предоставя насочена реклама, което е основния бизнес модел на компанията.
Концепцията зад Incognito (или Private) режима на браузърите обаче е точно обратната – неговата задача е да осигурява сърфиране в интернет без никакво проследяване. Което от своя страна е най-големия кошмар на Google. Интернет компанията е против тенденцията за поетапната забрана на т.нар. „бисквитки“ (cookies) или малки проследяващи файлове, които записват поведението и историята ви онлайн.
Важността на делото
Колективният иск е заведен в съда в Сан Хосе, щата Калифорния и може да включи всички американски граждани, които са ползвали Incognito режима на Chrome от 2016 г. насам и са им събирани неправомерно данните. Това означава, че за всяко нарушение Google е заплашена да плати по пет хиляди долара. Според ищците, интернет гиганта може да се наложи да задели над 5 млрд. долара за незаконно подслушване ако се докаже вината в съда.
Делото е от голямо значение поради няколко причини. Основната е, че се засилва натиска от страна на властите в САЩ срещу практиките на Google да събира по всевъзможни начини лична информация за потребителите. Компанията е подложена на подобна атака и от страна на Европейския съюз и има съмнения дали условията ѝ отговарят на главната директива за опазване на личните данни (GDPR) на Стария континент. Google все още държи рекордната глоба по това перо в размер от 50 млн. евро наложена от френските регулатори.
Натискът в САЩ също се усилва, като настоящото дело е стъпка в посока за по-голямо опазване на подобна потребителска информация в страната.
Доминацията на Chrome
Другата важна причина на делото е, че то показва, че Google се опитва да намери всякакви вратички за да продължи да следи поведението на хората, които ползват услугите ѝ. По-притеснителното е, че нейния браузър Chrome доминира на пазара и е се използва от малко над две трети от всички хора по света. Делът му е 68%, като следващия по популярност Firefox на Mozilla е с под 10% при PC сегмента. Предвид масовото използване на платформата Android, в който Chrome се използва по подразбиране, пазарното му влияние се увеличава значително.
Mozilla прави различни опити да постави неприкосновеността на личните данни на пиедестал в своя Firefox, но потребителите продължават по навик да ползват браузъра на Google. Независимо от излизащите наяве практики за следене.
Доминацията на Google при браузърите не се изчерпва единствено с Chrome, но продължава с технологията, която стои зад него. Енджинът Chromium започва да се използва от все повече други приложения, включително и един от дългогодишните конкуренти – Microsoft, вече разчита на него в последната версия на Edge. Той беше масово пуснат с последния ъпдейт на Windows 10 буквално преди часове на 4 юни.
Опасенията на технологичния сектора са, че Google дори и да не постигне 100% пазарен дял при браузърите ще владее все повече от технологията, която ни позволява достъп до интернет.