Автономните коли много често се смятат за бъдещия универсален лек срещу жертвите по пътищата и намаляването на катастрофите до почти нула. Това обаче е при идеални условия, които почти винаги отсъстват от реалния свят. Според независимата изследователска организация IIHS, роботизираните коли ще могат да предотвратят едва една трета от потенциалните пътно-транспортни произшествия.
Подобни проучвания и прогнози се правят непрекъснато и всички са с доста различни и противоречиви резултати. Има много просто обяснение и това е, че ефективността на автономните коли ще зависи от много фактори и условия. Например, дали по пътищата ще се движат само роботизирани превозни средства или ще бъде комбинация от шофирани и безпилотни такива. Ако е второто – какво е съотношението между двата типа. Има също така въпросителни относно софтуера, програмирането, свързаността и инфраструктурата, с която пътя ще разполага.
Всичко това прави теоретичните прогнози много плаващи. Както и все още на въпрос на интерпретиране. Например, според Националната администрация по пътна безопасност в САЩ, 94% от катастрофите в страната са вследствие на човешки грешки. IIHS обаче смята, че само част от тях могат ефективно да се преодолеят от автономни автомобили.
На лов за човешки грешки
Проучването на организацията показва, че от взети 5 хил. катастрофи, едва една трата или около 34% могат да се предотвратят от безпилотните коли. Причините за голямата разлика се крие в някои тълкувания и презумпция на изследването на IIHS. Част от заключенията обаче са насочени в доста важна посока – че е много важно програмирането на автономните коли и да може да се оставя място за известна гъвкавост при взимане на решенията на компютъра.
За целта се взимат предвид следните параметри – 100% от моторните превозни средства на пътя са автономни. Според IIHS обаче, алгоритмите ще могат да предотвратят само тези случаи в които водачите не са в кондиция (под въздействие на алкохол или други опиати) и в невнимание към пътната обстановка. Организацията се аргументира, че останалите фактори зависят доста от програмирането и в общи линии не ги взимат под внимание.
Крайните резултати на IIHS са следните – 10.5% от изследваните катастрофи са вследствие на неутрализиране на шофьора, 23.6% са изцяло заради пропуски на водача спрямо пътната обстановка (не са забелязали друга кола, пешеходец, завой и тн.). Именно за тази категория фактори, организацията възприема, че автономните коли ще могат да елиминират напълно.
Голяма част от останалите са противоречиви и според IIHS не може да се гарантират, че безпилотните автомобили ще могат да преодолеят напълно. Сред тях са планиране и взимане на решения на пътя (38.9%), изпълнение на маневри (23.2%) и оценка на събитията в перспектива (17%). Което прави около 60% от анализираните катастрофи. Под 2% са случаите, в които произшествието е било напълно неизбежно, а под 4% са тези, при които има неизвестни фактори.
Въпрос на програмиране
От IIHSподчертават, че сред тези две трети случаи, в които автономните коли няма да могат с абсолютна сигурност да предотвратят голяма част са свързани с човешки грешки, като превишена скорост и нарушаване на пътните правила. Фактори, които по принцип могат да се елиминират с безпилотните автомобили, особено ако роботизираните МПС-та съставляват 100% от трафика.
Организацията, ги изключва целенасочено, въпреки, че е възприела за целите на своето изследване подобна среда. Причината е, че участниците на пътя не винаги се ограничава само до МПС-та, особено в градовете. Имаме пешеходци, колоездачи и др. С две думи, отново ще имаме неизвестни фактори, които няма да зависят от алгоритмите на автономните коли. Много от тях може да нарушават правилата за движение на пътя и ако безпилотните автомобили не са адаптирани за такива сценарии, те ще продължат да правят катастрофи.
От IIHS дават за пример произшествието в Темпе, щата Аризона, при което загина 49-годишна жена, блъсната от автономна кола на Uber. Тогава, машината я забелязва на ръба на пътя, но не успява да предвиди, че ще наруши правилата и ще изскочи на непозволено място. Колата реагира, но вече в момента на удара. Идеята на IIHS е, че ако алгоритмите са програмирани да спазват правилата на пътя до запетаята, те няма да разполагат с буфер за действия при подобни извънредни ситуации.
Основната препоръка на организацията е да се придаде адаптивен модел за поведение. Например, ако автономната кола попадне в зона с много пешеходци да спазва по-ниска скорост, за да може да предотврати инцидент, независимо, че в съответната зона ограничението на скоростта е по-високо.
IIHS повдигат правилни въпроси, въпреки, че данните за изследването им могат да бъдат леко заблуждаващи на пръв поглед.
