Пандемията от коронавируса създаде доста проблеми за целия свят, но и възможности. Една от възможностите за IT индустрията беше да покаже предимството на модерните технологии да помогнат за бързото и по-лесно овладяване на разпространението на вируса.
Успешният пример за това беше в Южна Корея. Там страната използваше активно технологиите, за да намира, проследява и ограничава заразените и техните контактни лица. В много медии основна заслуга за това се давашае на мобилно приложение, което се използваше широко в страната. Това вдъхнови много други компании и държави също да направят проследяващи приложения. Успехът им обаче е много далеч от този на Южна Корея.
Големи очаквания, малки резултати
Един от факторите, които мнозина пропуснаха за успеха на технологиите в Южна Корея е, че там не се използваше само приложение. Разчита се много и на други технологии, включително активно видеонаблюдение, проследяване на плащанията, движението на потребителя спрямо данни от мобилните клетки и др. Проследяването е доста по-сериозно само от приложение, което има само допълваща роля. Така Южна Корея създаде сериозна база данни, която в мнозина западни държави би била посрещната с много сериозно недоволство от страна на правозащитни организации и хората.
В ЕС предвидиха успешно очакваха подобен разваой и затова повечето държави не бързаха с проследяващи приложения. Вместо това решиха първо да намерят начин, по който да гарантират защитата на потребителите. Така направи Германия, която планира да пусне своето приложение едва тази седмица. Задачата пред приложението сега е най-вече да улесни намирането и изолирането на контактните лица и да намали риска от втора вълна.
Приложението ще използва децентрализирано съхранение и обработка на данните, за да защити по-добре личните данни на потребителите. Въпреки това, технологията изисква постоянно активиран Bluetooth, за да може телефонът и приложението да комуникират със сензори. За да може приложението да работи достатъчно ефективно обаче, ще е нужен достатъчно голям брой хора да го използват активно. А това ще е трудно предизвикателство.
Охладеният ентусиазъм
Проследяващите приложения се чакаха с голям ентусиазъм и в САЩ. Първоначално голям брой от щатите заявяваха интерес към подобни разработки. С напредъка на пандемията обаче, техният ентусиазъм постепенно започна да намалява. Дори и щатите, които по-рано въведоха подобни приложения обаче, не могат да се похвалят с особено голям ентусиазъм от страна на хората.
Дори и щатът Калифорния, който беше сред активните привърженици на идеята, промени плановете си. Сега смята, че проследяването на контактните лица и съответно предупреждаването им, може да стане по телефона, SMS, имейл и чат. Подобно е мнението и на други щати. Така проследяващите и съответно предупреждаващи приложения залязват още преди да изгреят.
Световната здравна организация (СЗО) също обяви миналата седмица, че „дигиталните инструменти не заменят човешкиа ресурс, който е нужен за проследяване на контактните лица“. Приложенията не могат да предложат същото ниво на прецизност и довереност. Има и доста голяма доза прибързване с приложенията само и само да ги има, което също ги прави неефективни. Google и Apple например обявиха, че ще направят своя обща платформа, но и че това ще отнеме време. Двете компании вградиха такива функции при обновление на своите мобилни платформи Android и iOS в края на май.
Родният опит
След първоначален обществен натиск, защо и в България няма подобно приложение, в началото на април то беше факт – Virusafe. То е дело на държавното дружество „Информационно обслужване“ и компаниите ScaleFocus, Software Group и SAS Institute.
За разлика от другите приложения, ViruSafe нямаше големи цели. Основната му дейност е по-скоро да събира обща информация за състоянието на хората и движението на заразата. За да се получи това обаче, трябва много хора да използват приложението и редовно да въвеждат коректна информация.
Официална информация за броя потребители на ViruSafe няма. Според видимото от Google Play Store, приложението е изтеглено „над 10 000 пъти“. Тъй като следващата стъпка е 50 000, то е видимо, че приложението е изтеглено между 10 000 и 50 000 пъти. За iOS няма данни. Липсва и информация колко от тези тегления все още са с активни инсталации и не са изтрити от устройствата.
Все пак приложението все още е налично, като за последно е обновено на 27-ми май. То е с отворен код, публикуван в GitHub и също ще може да се използва и занапред. Видимо е обаче, че приложенията от този тип могат да имат само допълваща роля и поне засега трудно оправдават очакванията.
