През тази седмица Китай изведе успешно в орбита последният сателит, с който завърши своята глобална навигационна система. Тя се казва Beidou и е алтернатива на GPS, която е собственост на САЩ. Това всъщност е и третата алтернатива след руската Glonass и европейската Gallileo.
Китай работи по Beidou от около две десетилетия. Страната отдавна иска да има своя алтернатива на GPS, за да намали зависимостта си от външни фактори. Beidou ще позволи на Китай и на военните ѝ да имат навигация в случай на конфликт. Както и да ползват високоточни боеприпаси.
Третата фаза
Това не е първата версия на сателитната система Beidou, тя е развивана на общо три фази, като през настоящата седмица беше приключена последната. Преди нея имаше Beidou-1 беше изградена през 2000 г. и имаше експериментален статут. Тя работеше до 2012 г. с три сателита, което ѝ даваше ограничени функции и покриваше основно територията на Китай. След това застъпва Beidou-2, която има 10 сателита и вече е работеща в района на цяла Азия.
От 2015 г. насам Beidou-3 се изгражда, като работи от 2018 г. Сега тя е завършена, като има 35 сателита и покрива цялото земно кълбо. С което осигуряват връзка навсякъде и предоставят пълна алтернатива на останалите навигационни системи. Тя ще може да работи до 2035 г. без необходимост от допълнителен ъпгрейд и потенциално без добавяне на нови сателити.
Подобно на GPS и другите системи, Beidou може да се използва и от бизнеса и крайните потребители. Вече поне 70% от смартфоните в и от Китай поддържат Beidou. В Китай платформата е задължителна и за автобусите и камионите. Със завършването ѝ, се гарантира пълната независимост на страната от американската технология в случай на ескалиране на търговската война или при истински въоръжен конфликт.
Битката на навигациите
Освен Beidou, има още няколко системи за сателитна навигация. Сред тях е добре познатата ни GPS на САЩ, Glonass на Русия, Galileo на Европейския съюз, NavIC на Индия и Michibiki на Япония. Общото на всички тези платформи е, че те се борят да са алтернативи една на друга.
сновната им цел е да дадат независимост на техните собственици в случай на конфликт, за да може военните им и граждански навигационни системи да работят дори и наложената през годините като стандарт GPS да не е налична поради някаква причина.
Има и не малка доза желание за престиж. Големите държави и икономики искат да покажат независимост и способност да развиват и успешни космически програми. Проектите са скъпи и се движат по-бавно от очакваното.
Galileo например трябваше да бъде готова през 2008 г. Системата едва сега навлиза във финалната фаза на развитието си. Когато започнаха да я разработват през 1999 г., бюджетът за нея беше оценен на 2.9 млрд. евро. Сега е 7.2 млрд. евро. Galileo също има около 30 сателита, но имаше и някои проблеми в работата, заради които миналата година за около седмица функциите бяха силно ограничени и дори използването на Galileo беше „на собствен риск“.
Руската платформа Glonass има около 26 сателита, като се разработва и поддържа още от 70-те години на XX век. След известен период на липса поддръжка и достатъчно работещи сателити в орбита, през 2011 г. Glonass се завръща с пълно глобално покритие, а от тогава досега се извършва и поетапен ъпгрейд на сателитите. Разходите само за ъпгрейдите и подмяната им са за над 7 млрд. долара.
Индийската NavIC. Е с по-скромни засега амбиции. Тя осигурява покритие само над страната и регион около нея. Има само седем сателита, като работи от 2018 г. Очаква се от тази година да започне да навлиза в комерсиалната сфера на страната. Ще има и криптирана версия за военните.
Японската Michibiki е малко по-специфична, като се състои от едва четири сателита. Първият е изведен в орбита през 2010 г., а последният – седем години по-късно. Целта на системата е не да замени GPS, а по-скоро да го подсили в рамките на региона. Япония има амбициите да изведе още четири сателита, три от тях ще да са допълнителни, а един ще подмени първия изстрелян спътник.
Военните с предимство
Функциите на навигационните системи се припокриват в голяма степен. За граждански и бизнес цели голяма разлика няма, ако има изградена функционална мрежа от сателити в орбита. Съревнованието има два други оттенъка – политически и военен. Развитието на Beidou се свързва доста с обтегнатите отношения между САЩ и Китай и тяхната търговска война.
Пекин все повече се опитва да докаже своята самостоятелност като велика сила, което включва технологичен, военен, търговски и производствен капацитет. Пълното пускане на Beidou само затвърждава тази теза. Освен това, прави Китай напълно независима от различните други доставчици на сателитна навигация.
Слонът в стаята при подобен тип услуги са военните. GPS и Glonass са създадени в условията на Студената война изцяло за нуждите на армиите между САЩ и СССР. Американците първи пускат своята система, а след нелепия инцидент с южнокорейския пътнически самолет Boeing 747 през 1983 г. правят GPS достъпна и за граждански цели. Авиолайнерът, който обслужва линията по Ню Йорк през Анкоридж, Аляска до Сеул, Южна Корея се отклонява от курса със стотици километри и навлиза в съветското въздушно пространство.
Той преминава над секретни обекти, като базата за ядрени подводници в Камчатка. Профилът на Boeing-а и полета съвпада с този на американските разузнавателни самолети. След неуспешни опити за свързване, два изтребителя Су-15 го свалят и водят до смъртта на 269 пътници и екипажа.
GPS се използва успешно десетилетия за военни цели от САЩ, но общодостъпната гражданска версия не може да се прилага по същия начин. Причините са две – голямото отклонение (от поне пет метра) и липсата на кодиране на сигнала.
Руският опит
Липсата на собствена напълно функционираща сателитна навигация се усеща най-силно от руснаците през 2008 г. в конфликта си с Грузия.
Москва успява да смаже съпротивата на малката държава, но оценява ниската ефективност на своите въоръжени сили. Тогава се усеща силно липсата на високоточни оръжия и навигация за войските. С което веднага се дава приоритет на връщането на функциите на Glonass.
Резултатите стават видими след повече от десетилетие, с руското участие в гражданската война в Сирия. Контрастът на въздушните удари и ефективността на малкия контингент на Москва е огромен спрямо действията на Кремъл в Грузия.
Освен възможността за ползване на крилати ракети и бомби насочвани с Glonass, на Русия се отварят нови врати. Една от тях е осъществяването на прецизни атаки с неуправляеми боеприпаси. Чрез сателитна навигация и прецизна обработка на данните от бордовите компютри на бомбардировачите могат обикновени бомби да се ползват като високоточни. Информацията за ефективността им все още не е потвърдена от независими източници, но показва силата на сателитната навигация за военни цели.
Да сринеш GPS
Елиминирането на спътниковата връзка все повече се смята за ключов елемент в т.нар. радиоелектронна борба (РЕБ). Руснаците все повече показват подобни възможности, особено след като командването на САЩ се оплака от подобно заглушаване на техните части в Сирия.
Кремъл експериментира с технологията и като обърка граждански кораби и самолети в района на Керченския проток през 2019 г. Системите показаха, че танкери и други транспортни морски съдове се намират не в морето, а на 60 км на сушата на намиращо се наблизо летище. Целта тогава беше да се предпази руския президент Владимир Путин, който осъществяваше визита в района. Това показват данните на изследването на тинк-танка C4ADS.
Китай също беше засечен с подобна практика, като експериментира със заглушаването и заблуждаването на гражданските GPS системи. То е осъществено на ключови петролни терминали по китайското крайбрежие, което показва, как танкери според сателитната навигация се намират на сушата, а не на пристана. Разкритията са отново на C4ADS и потвърдена от MIT Technology Review.
Тези примери показват, колко ключова е сателитната навигация за националната сигурност на една държава и как може да се объркат, както военните, така и гражданските системи. Както и колко е важно тази технология да бъде разработена и движена от самите правителства. А не да се предоставя само от една страна.