По-силна конкуренция, допускане на повече играчи при мобилните услуги, споделяне на мрежи и защита на малките оператори. Това е формулата за за преобразяване на телеком пазара в България, предложена от Европейската асоциация за засилване на конкуренцията (ECTA). На пазара в страната доминират по три компании във всеки сектор, независимо, че на хартия има доста повече.
Тези констатации са тенденция от няколко години и са видни от годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията. Анализът на TechTrends на последните данни на регулатора за 2019 г. можете да намерите тук. Той показва същото, до което стигаме и ние – тече бавна консолидация на пазара, запазва се статуквото на големите играчи, докато конкуренцията намалява.
От ECTA допълниха, че крайните резултати вследствие на тези тенденции са видими, като България започва да пада в местата по качество на интернет връзка и е на опашката по дигитализация в Европейския съюз, сочат данните на индекса DESI. Това бяха част от основните акценти на конференцията фокусирана върху развитието на телеком пазара в страната, организирана от ECTA.
От дигитални лидери – към опашката
Зам.-председателят на ECTA и управител на „Нетера“ Невен Дилков обрисува накратко развитието на сектора. Той припомни дългогодишните поводи за гордост, когато България беше поставяна неколкократно и в различни класации за скорост и качество на интернет връзката на водещи места по света.
„В България се гордеем, че сме сред лидерите по качествен интернет до 2014 г., тогава бяхме на второ място в света според изследването State of Internet на Akamai“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“
„В България се гордеем, че сме сред лидерите по качествен интернет до 2014 г., тогава бяхме на второ място в света според изследването State of Internet на Akamai“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“„В България се гордеем, че сме сред лидерите по качествен интернет до 2014 г., тогава бяхме на второ място в света според изследването State of Internet на Akamai“, коментира Дилков. Той допълни, че това се дължеше на естественото развитие без държавна намеса и изпълнена със стотици малки играчи пазар. Преди десетина години, трите водещи компании в сектора имаха притежаваха дял от около 30%, а сега той надвишава 60%.
„В някои места за интернет доставчик може да избираме между две компании, в други – такава услуга предлага само една“, допълва Невен Дилков от ECTA и „Нетера“.
Консолидацията на пазара и постепенното отпадане на малките играчи води до понижаване на качеството на услугата. Дилков даде за пример Speedtest на Ookla и нейния Global Index, там България по скорост на фиксираните мрежи е на 53 място. За сметка на това по мобилна връзка сме на девето, при това без да имаме пусната 5G мрежа в страната.
Друг пример, който Дилков даде са резултатите на страната ни в европейския индекс по дигитализация DESI. По обобщения показател, България заема последно място от целия ЕС, в същия момент, индексът на цените за телеком услугите е около средния за Обединена Европа.
Елитният мобилен клуб
Невен Дилков допълни, че тези слаби резултати идват вследствие от намалената конкуренция на българския пазар. Това важи не само за фиксирания сегмент, в който три компании – A1 България, „Виваком“ и „Булсатком“ – държат основния дял от лъвския пай, но и за мобилния.
Там статуквото е бетонирано между трите основни оператора, независимо, че на хартия са общо пет. Двата независими доставчика на мобилни услуги са със символично присъствие. „Булсатком“ разполага с 1 491 абоната на мобилен интернет и 612 на гласови услуги. „Ти.ком“, който наследи мрежата и услугите на фалиралия „Макс телеком“ има само такива за мобилен интернет – 4 234, показват данните на КРС за 2019 г.
По-реалистичната възможност е в пускането на т.нар. виртуални мобилни оператори (MVNO). Това са компании, които предлагат мобилни услуги, но ползват изградената мрежа на някой от телекомите за което му заплащат такси.
„Единствената възможност на независимите оператори в България да предложат мобилна услуга е да стават виртуални такива в изградените вече три мрежи в страната“, поясни Невен Дилков. „Навлизането на MVNO ще промени драстично пазара и ще позволи на повече играчи да инвестират в подобни услуги“.
През годините, никой не успява да се договори с трите оператора за подобно нещо. Единствено „Макс телеком“ успя да подпише договор с „Мобилтел“ през 2014 г. за национален роуминг, за да ползва гласова мобилна услуга. До изпълнението му така и не се стигна, като причините останаха неизяснени. През 2018 г. няколко независими оператора обединиха сили и пробваха да се договорят с телекомите и да станат MVNO. Резултатите не са били позитивни.
„Водеха се формални преговори с телекомите и видяхме, че без намеса няма да може да се отворят мрежите“ Петър Ризов, председател на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) и управител на „Нет1“„Водеха се формални преговори с телекомите и видяхме, че без намеса няма да може да се отворят мрежите“, коментира Петър Ризов, председател на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) и управител на „Нет1“.
Единственият MVNO беше bob, която също ползваше мрежата на „Мобилтел“. Този оператор обаче беше фиктивно независим, като първоначално се ръководеше от собственика на „Мобилтел“ – Telekom Austria Group, впоследствие премина под опеката на българския телеком, а накрая беше ликвидиран.
Нова надежда от Европа
Погледът на независимите оператори е насочен към Брюксел с приетия в края на 2018 г. от ЕС Европейски кодекс за електронни комуникации. Това е доста пространствен документ, който ще се опита да хармонизира правилата за телеком пазара в рамките на Стария континент, както и да предложи механизми за стимулиране дигитализацията на Съюза и засилване на конкурентоспособността му.
„България е единствената в Европа и една от малкото по света без MVNO. В новия кодекс има специална глава за конкуренция, в която се посочва, че регулаторът трябва да се намеси ако види че има нужда такава на пазара“, коментира Дилков по време на конференцията на ECTA.
Зам-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) Андреана Атанасова обяви, че под нейно ръководство се подготвя цялостно коригиране и допълване на Закона за електронни съобщения (ЗЕС), за да се транспонира новия кодекс. Към него е изготвена и стратегия за дигиталното развитие на България до 2025 г.
Атанасова не влезе в прекалено много детайли относно промените, но подчерта две, които засягат мобилните оператори. Първата е, че сроковете на лицензите за радиочестотите най-накрая ще бъдат променени от 10 на 20 години. Това беше един от компромисите, който телекомите приеха при преговорите с КРС за новите тарифи. Друг елемент е, че ще има допълнителни механизми за следене дали раздадения спектър се използва ефективно и ако не ще бъдат отнемани лицензи.
Различните представители на институциите, коментираха, че дали регулаторите трябва да се намесят и да накарат телекомите да отворят мрежите си за виртуалните оператори зависи от пазарните анализи и заложените инструменти за действие. Което означава, че ще трябва да видим дали подготвяните промени в ЗЕС ще подпомогнат този процес или не.
