Страната ни е повод за доста гордост в дигиталната сфера – добре развита IT екосистема на Балканите, бърз и качествен интернет. За съжаление, в основните показатели на Европейския съюз България години наред се нарежда сред последните места. През 2016 г. Брюксел създава специален индекс, който да покаже какъв е напредъка на различните държави-членки в дигитализирането на икономиката и обществото – DESI.
Европейската комисия (ЕК) публикува в края на юни резултатите за 2019 г. В доклада България като цяло се позиционира на последно място. По някои показатели тя не изостава толкова спрямо водещите държави, но показва, че сме много назад в създаването на истинска дигитална икономика и общество. Ролята на DESI е да ориентира страните къде се намират в техния път на цифровизация и да предприемат съответните мерки. Както и да идентифицират своите силни и слаби страни. Пълният доклад можете да намерите ТУК.
Пак на опашката
България е на последно място с едва 36 точки, като пред нея са Гърция и Румъния – другите две държави с до 40 точки. Лидери в тази класация, подобно на много други сравнения, очаквано са скандинавските държави. На първо място е Финландия, втори са шведите, а трети – датчаните.
По-притеснителна е констатацията, че България почти не напредва в цялостния индекс от 2016 г. насам, за разлика от останалите страни. ЕК подчертава, че това е тенденция, която засяга повечето държави, които са със стойности под средните. България е постигнала под 10 точки увеличение на общия индекс, Гърция е с малко над 11. Любопитното е, че Ирландия най-много напредва с 19 точки за последните пет години. Холандия и Испания са другите страни, които подобряват представянето си в DESI.
Самият индекс се състои от пет основни компонента – свързаност, човешки ресурс, интернет потребление, интеграция на дигиталните технологии и дигитални публични услуги. Като според ЕК най-голям прогрес страната ни има в изграждането на последното или на т.нар. електронно управление.
Свързаност
Първият показва интернет свързаността и използването на последно поколение мрежови технологии. Все още тук главни акценти заемат оптичната инфраструктура и нейното разпространение до домакинствата. България се представя доста добре, като предлага бърза оптична връзка, но само в големите градове. Т.нар. „селски интернет“ и в отдалечените места страната ни изостава като качество на мрежите.
България изостава много по отношение на потреблението и хората, които ползват глобалната мрежа. За съжаление, тази тенденция стои още преди въвеждането на индекса DESI, когато страната ни предлагаше едни от най-високите интернет скорости на Стария континент. Независимо от сравнително доброто покритие, като дял от населението доста нисък процент използват оптична връзка, като такава почти липсва в домакинствата извън големите населени места.
С въвеждането на четвъртото поколение мобилни мрежи (4G) и предстоящата модернизация до пето (5G), тази свързаност ще играе все по-важна роля. ЕК отбелязва, че много държави изостават с регулаторните промени за подпомагане на този тип свързаност, като някои (включително и България) все още не е разпределила радиочестоти за 5G връзка на операторите. У нас, това се очаква да се случи в началото на 2021 г.
Проблемът с недостатъчния спектър е и причината, страната ни да изостава по национално покритие на 4G. България е на последно място по количеството разпределени радиочестоти в Европа.
Една от положителните новини е, че България е на четвърто място по диверсифициран пазар на фиксиран интернет. Пред нас са само Полша, Чехия и Румъния. Тя е и в Топ 10 по изгодна цена за доставка на фиксирана връзка, както и по брой абонати за високоскоростен мобилен интернет.
Човешки ресурси
България се слави със своите IT специалисти, за съжаление според индекса DESI, те са сравнително малцинство. Дори може да се идентифицира доста широко отворена ножица – имаме доста силно подготвени кадри, но много повече хора почти без дигитални умения.
Страната ни е на последните три места по общия индекс за човешките ресурси и на последно спрямо броя хората с базови софтуерни умения (малко над 30% от населението). Добрата новина е, че българските компании не изпитват чак толкова големи затруднения в намирането на IT специалисти, спрямо останалите европейски държави. Въпреки това, за 40% от технологичните свободни места трудно се намират адекватни кадри.
Потребление на интернет
Третият показател е доста силна ахилесова пета за страната ни – самото интернет потребление. Тук сме на предпоследно място единствено пред Румъния. В отделните подкатегории се забелязват тенденции, които са проблемни за страната ни от повече от десетилетие.
България е на последно място по потребители, които влизат в глобалната мрежа поне един път седмично – над 60%, при средна за ЕС стойност от около 80%. По-стряскащото е, че близо 25% от населението на страната ни никога не е използвало интернет. Тук сме лидери, като единствени с над 20% са Португалия и Гърция.
Интеграция на дигиталните технологии
Друг показател, по който България е на опашката е в интеграцията на дигиталните технологии. Тук измервателите са два – колко дигитален е бизнеса и електронното пазаруване. По първият, страната ни е на логичното последно място, но разликата спрямо Унгария, която е с малко пред нас, не е толкова осезаема.
В електронната търговия, страната ни изостава доста спрямо европейските си събратя. Той включва продажби на компаниите онлайн, зад граница по интернет и електронно счетоводство. Може да се окаже странно за доста хора, но повечето компании в България не ползват счетоводни системи. Страната ни е доста зад предпоследните Гърция.
Дигитални публични услуги
До голяма степен този показател, показва, колко са дигитализирани държавните и общински институции. Предвид застоят в който се намира електронното управление, можете да предположите, че и тук ще сме на последно място. Може цялостната стратегия и пускането на всички компоненти да е отложено покрай липсата на консенсус за това как точно да изглежда електронното ЕГН, но България направи на парче доста други елементи.
Затова страната ни е на 22-ро място по този показател, но не е на опашката. Там се намира Румъния, пред нея са Гърция, Хърватска, Словакия и Унгария. В страната ни се използват все повече публични електронни услуги, като до голяма степен може да допринесем за това редица онлайн разплащания (данъци, електронно подаване на декларации в НАП и др.).
Любопитното е, че по критерия за работа на бизнеса с държавата са направени доста стъпки. България е на 12-то място в предоставянето на онлайн услуги за компаниите от страна на публичните институции.
