Почти не остана популярна поредица или легендарно гейм заглавие, което да не получи своя ремастерирана или пренаправена версия. Списъкът с такива е изключително дълъг и включва стотици игри. Последната такава е преработването в 4K формат с висока резолюция първи две заглавия по Command&Conquer поредицата – Tiberian Dawn и Red Alert. Те излязоха за персонални компютри през юли месец.
Тенденцията за преправяне на класически гейм продукции, които са записани със златни букви в историята не е от скоро, но през последната година и половина тя се засили. Този подход предоставя сравнително спокойствие на издателите, сигурна аудитория, гарантирани приходи (макар и обикновено по-малки от нова игра) и всичко това гарнирано с минимален риск. За геймърите това е възможност да изживеят приятните моменти от миналото наново. Носталгичният ефект играе голяма роля в рецептата за успешен т.нар. remastered.
В миналото този подход рядко е жънел успехите, които настоящите обновени версии успяват да постигнат. От една страна това се дължи на технически ограничения, напредъкът на различни инструменти за подобряване на оригиналното съдържание. От друга, големите издатели подценяваха възможностите на подобни заглавия и отделяха доста по-малко ресурси за тяхното преиздаване подкрепено с модерните технологии.
В следващите редове ще разгледаме някои показателни случаи за успешни, така и за не толкова успешни римейкове. Както и ще видим разликата между remake и remastered.
Remake срещу Remastered
За да предотвратим по-нататъшното объркване, първо да изясним разликата между Remake и Remastered. Двата подхода имат своите особености, плюсове и минуси.
Remake е когато дадено класическо заглавие е изградено наново от нулата, като се използват по възможност най-съвременните технологии към момента. По този начин могат да се интегрират модерни технически възможности. В някои случаи, разработчиците могат да вкарат допълнителни механизми или елементи към играта. Последният вариант като ефективност варира и зависи от това как новите неща се имплементират.
Примери за remake-ове са Resident Evil 2 Remake, Counter-Strike Source, Metal Gear Solid: Twin Snakes и др. Този подход може да бъде нож с две остриета. Причината е, че работата по римейка е по-тежка – изисква се повече ресурси, тъй като играта се почва технически от нулата. Което може да окаже негативно влияние върху крайния продукт. Half-Life Source е христоматиен пример за това как не се прави remake. Което накара няколко фенски групи да се опитат да направят римейкове на оригиналната игра с Unreal Engine.
При Remastered версиите се взима оригиналната игра и се обновява технологично, да отговаря на съвременните стандарти. Основно се подобрява визията, вкарват се графични ресурси с висока разделителна способност (HD или 4K), допълнителни ефекти, оптимизира се всичко, за да може да върви безупречно на съвременните устройства.
Много подходящо е сравнението с класическите филми, които от VHS видеокасета се преработят в 4K Blu Ray формат и се преиздават. Примери за remaster-и са StarCraft: Remastered, Call of Duty 4: Modern Warfare Remastered, последната версия на Age of Empires, споменатите вече C&C класики и др.
Съществуват още два типа игри, които обикновено се базират на легендарни поредици и заглавия. Това са т.нар. портове и reboot-ове. Първите са сравнително познати – игри, които са излезли само за един тип платформи, но се преиздават след време за други. Когато периода на пускане за новите устройства е доста голям се налага подобряването им, подобно на remastered версиите. Примери е поредицата Halo, която в момента се публикува поетапно за PC.
Reboot-овете са изцяло нови игри, които обикновено се опитват да възродят даден франчайз. Те могат да имат доста допирни точки с оригинала, но освен нови технологии, могат да вкарат нови елементи, както и да видоизменят доста самата история (ако има такава). Примерите тук са Call of Duty: Modern Warfare и последните две заглавия от DooM поредицата.
(Не)очакван успех
Нито един от горните типове игри не е нов. Всеки един от тях съществува от десетилетия. Портовете са обичайна практика почти от зората на гейминга. Reboot-овете са може би най-младия формат, макар че може да проследим подобни още през 90-те години.
Някои качества на remaster-ите ги правят особено ефективни за гейм издателите. Те са с готова концепция, визуална посока, изградени и наложени механики, както и с фенска маса, която ги обича. Самите разработчици не трябва да започват технически от нулата, но не е изключено да срещнат някои препятствия при оптимизирането на старите енджини и технологии за да покрият съвременните стандарти.
Бързата им направа, гарантира ниски разходи и в същия момент само от носталгия, повечето фенове ще си ги купят. Което са лесни пари за издателите.
Затова все по-популярни са именно remaster версиите, отколкото remake-овете. Ако преди беше събитие да видим пресъздаване на някоя класика, то сега е въпрос на време това да се случи, особено ако говорим за известен и класически франчайз. Някои издатели дори се опитват да покрият максимално много от изброените възможности. Activision например пуснаха reboot с Call of Duty: Modern Warfare, но и ремастерираха класическото заглавие, както и втората част от популярния франчайз.
Феновете от своя страна печелят, защото могат да се насладят на любимите си заглавия в нов формат. Без да осъзнават, че по същия начин губят, просто защото не се влага никаква енергия в нови за гейм индустрията разработки.
Липса на креативност или страх от риска?
Освен с жаждата за пари бумът на remastered игри предизвиква асоциации за изчерпването на креативността на гейм индустрията. Или по-скоро на големите студиа. Може донякъде да е вярно, но не напълно. Защото в момента много трудно се налагат иновативни идеи, предвид факта, че индустрията и аудиторията се е съсредоточила върху няколко формата – Battle Royale (BR) и Multyplayer Online Battle Arena (MOBA) са най-предпочитаните.
С други думи, водещ е по-скоро стархът от риска към представянето на нещо ново, неутвърдено сред гейм разработчиците и самите играчи. Заради това не е изненада, че в момента всички големи студиа са се насочили към BR и MOBA форматите. Тенденцията се затвърждава напълно с представянето на Hyper Scape – новата кралска битка на Ubisoft. Както и с Valorant на Riot Games – създателите на League of Legends. Tой е брутална кръстоска между Counter-Strike и Overwatch, като клони повече към MOBA жанра.
Remastered версиите запълват необходимостта от други игри, както и различните ниши, които MOBA и BR заглавията не могат да запълнят. Затова и интересът към тях през последните няколко години се увеличи с геометрична прогресия. Липсата на баланс става доста очевиден и в стремеж да се навакса откъм иновации се появяват странни игри като Death Stranding. Чиято цел са просто да са различни, без значение дали ще успеят да забавляват потребителите или не. Което обезсмисля донякъде техните усилия да вкарат съответните нововъведения.
