Шотландската онлайн платформа Skyscanner е първата западна IT компания, която публично се изтегля от България покрай коронавирус пандемията. За щастие, местното ѝ звено не е голямо и по-скоро ще осигури подготвени кадри за други технологични фирми, които не изпитват затруднения в момента.
Действието на Skyscanner е логично, предвид факта, че бизнесът ѝ е директно свързан с резервация на пътувания и полети, като и двете ниши пострадаха много силно вследствие на извънредните и карантинни мерки, които обявиха различните държави. Буквално, в рамките на няколко месеца, авиационната индустрия беше приземена.
Краят на софийския офис
В страната тя разполага с развоен център с 37 души, които са разположени в центъра на София в бизнес център на улица „Позитано“. В него има и други малки IT компании, като някои от тях са подобни изнесени звена на чуждестранни компании, като Skyscanner. Самият офис беше отворен през 2016 г.
Шотландското дружество обяви в средата на юли, че ще съкрати около 300 души по целия свят, за да може да се справи със затрудненията вследствие на коронавируса върху неговата дейност. Това са около 20% от целия ѝ персонал, като 84 от тях са в централата в Единбург.
Покрай тази оптимизация, то ще затвори своите офиси в Румъния и България, които са сравнително малки. За софийското споменахме, че разполага с 37 души, а това в Букурещ е с една идея по-компактно – 34 души. Новината беше потвърдена от представителите в българския офис пред вестник „Капитал“ в края на юли.
Свиване на крилата
С избухването на световната епидемия от COVID-19, пътническата индустрия и най-вече авиационната претърпява големи поражения. Хиляди самолети са приземени и стоят по летищата, когато държавите затвориха границите си. Авиокомпаниите обявиха съкращения, оптимизации и неплатени отпуски за служителите си. Сега те се опитват да възстановят дейността си, след като пандемията отслаби силата си през лятото. Ситуацията обаче продължава да е много нестабилна и динамична.
Skyscanner е онлайн платформа, която предлага различни опции и евтини билети за пътуващите по света потребители. Освен това, чрез нея, можете да резервирате хотелски престой, транспорт, коли под наем и др. Всичко това на едно място. Предвид блокирането на пътуванията, потреблението се свива рязко и независимо, че е IT компания, Skyscanner се оказва тежко ударена от COVID-19 пандемията.
Първоначално шотландското дружество се опитва да преодолее проблема, като замрази наемането на нови служители и оптимизира директните разходи. От ръководството описват една от мерките, като „доброволна промяна на работните навици“ на своите служители. Което може да се дешифрорва, като работа на по-малко часове, срещу намаляване на заплатата.
Какво следва за IT сектора в България?
Основният въпрос, който много си задават е дали Skyscanner е изключение или ще последва вълна от подобни закривания на IT офиси в България. Отговорът е зависи от бизнеса и клиентите. Повечето технологични компании в страната обслужват директно фирми в Западна Европа и САЩ.
Ако клиентите са в сектори, които са пострадали сериозно от COVID-19 пандемията, то е вероятно това да се пренесе и към българските им партньори. Същото важи и за чуждестранните клонове тук. Например, ако ситуацията с Uber рязко се влоши на глобално ниво, то технологичният гигант може да закрие своето развойно звено в София.
Не трябва да забравяме, че едно от предимствата на България за западните компании са сравнително ниските оперативни разходи в страната. В средносрочен план, ако бизнес обстановката не се влоши в страната, може да станем свидетели на нова вълна от чуждестранни компании, които отварят офиси тук.
Самите български IT фирми, изглеждат по-слабо засегнати, спрямо други сектори. По данни на изследователската компания CBN Bulgaria, само 227 компании от ICT индустрията в страната се обръщат за помощ към програмата на правителството за субсидиране на бизнеса и заплатите (т.нар. 60-40%). При нея, държавата поема 60% от разходите за възнаграждения и осигуровки в рамките на коронавирус пандемията.
IT дружествата, които опират до програмата съставляват 2.7% от всички. При броя на субсидираните месечни заплати, делът спада до 1.6%, а като обща субсидия – 2.3%. Предвид факта, че само софтуерната индустрия в България вече съставлява около 3% от брутния вътрешен продукт, резултатите са повече от добри.
Все пак, програмата за субсидирана заетост не е изключително изчепрателен показател. Самите компании, особено тези, които изграждат софтуер по поръчка или поддържат такъв за западни корпорации обявиха затруднения. ScaleFocus беше една от тях, които признаха публично за мерки като намаляване на работно време, неплатени отпуски и др.
Възстановяването на икономическата активност би трябвало да върне към нормалния ритъм повечето IT компании. Секторът поне на хартия най-лесно и бързо може да се адаптира към новата реалност, дистанционна работа и др. Изтеглянето на Skyscanner е по-скоро изключение, отколкото тенденция за вълна от напускания на страната. Компанията е фокусирана изцяло към много силно засегната индустрия, което прави ходът ѝ донякъде очакван.
