Новината на септември в българския телеком свят беше пускането на първата търговска мобилна мрежа от пето поколение (5G) от страна на „Виваком“. Поради факта, че обявяването дойде изненадващо, повече от три месеца по-рано от очакваното, без събитие или специален акцент, много хора се запитаха дали наистина услугата е тази, за която се представя. Краткият отговор е „да“, но дългият е малко по-сложен.
Разгледана само в българския контекст, действието на „Виваком“ е предприето единствено с цел, да са първите. Просто, новата 5G мрежа в момента обслужва една шепа хора, а пускането ѝ за масовия потребител няма да стане по-рано от 2021 г. Ако погледнем нещата в по-голям и глобален контекст, този подход вече се прилага и в други държави, които изостават с разгръщането на 5G мобилните мрежи. С две думи – надпреварата за новата технология се разгорещява.
За DSS с любов
Първата търговска 5G мрежа в България е изградена с помощта на DSS – динамична споделяне на спектъра (Dynamic Spectrum Sharing). Досега телекомите трябваше да резервират определен капацитет радиочестоти, за да могат да осигурят работа на дадено поколение мрежи. Например, за ефективното разгръщане на LTE Advanced или модернизираната технология 4.5G са необходими поне 2 ленти по 20MHz (2x20MHz). Ако не са в един спектър, трябва да се приложи друга технология – Carrier Aggregation, за да може да се комбинират от няколко ленти и така да се осигури необходимия спектър.
DSS елиминира целия този процес, като позволява в една лента да работят едновременно няколко поколения мобилни мрежи. „Виваком“ по този начин преразпределят по две поколения във всеки честотен спектър, с който разполагат в момента. Така, вместо да се чакат търговете за 3.6GHz, които по план трябва да се случат в началото на 2021 г., телекомът използва 1 800MHz, както и 2.1GHz за своето 5G.
Все пак – 5G ли е?
Да, технологията се води 5G. Най-първата фаза в пускането на петото поколение мобилни мрежи използва до голяма степен инфраструктурата на настоящите 4.5G базови станции. Може би на някои места има изградени няколко нови клетки или на старите се добавя допълнителен модул. Като цяло, когато операторът разчита на съвместима 5G мрежа (т.нар. NSA – non-standalone) се ползва този подход. Следващата фаза – самостоятелните системи (SA) вече изискват изцяло ново специализирано оборудване.
DSS технологията трябваше да бъде в центъра на Световния мобилен конгрес в Барселона, като опция за бърз пуск на 5G мрежи по света, особено на места, в които има забавяния по освобождаване на радиочестотния спектър. Поради коронавируса и отмененото събитие, тя остана в сянка за медиите. Пандемията също така забави разпределението на спектъра в редица държави, като някои телекоми в тях решиха да използват DSS, за да започнат предлагането на подобни услуги.
Такива примери са бразилските оператори Claro Brasil и Telefonica Brasil (Vivo), които пуснаха търговски мрежи на наличните в момента за тях 700MHz, 1 800MHz и 2.6GHz. Както виждаме спектрите са почти индентични с тези, които ползва „Виваком“. Дори в срванителни развит 5G пазар, какъвто е този в САЩ, местните телекоми също опират до DSS за по-бързото разгръщане на технологията. Verizon и AT&T през юни обявиха, че до края на тази година ще използват динамичното споделяне на спектъра.
Разликите спрямо тестовете
Един от аргументите дали новата услуга на „Виваком“ е 5G или не са сравненията със скоростите, които тя предлага. Които се различават спрямо резултатите от тестовете на трите телекома преди година. През 2019 г. тестовите мрежи на „A1 България“ и „Теленор“ успяха да достигнат скорости от близо 1Gbps, а забавянето беше под 10ms.
Потребителските опити в DSS 5G мрежата на „Виваком“ показват скорости на сваляне под 500 Mbps и забавяне от около 20ms. Разликата е двойна, но има много просто обяснение за това, което се крие в честотите, които се използват.
По време на тестовете, трите оператора разчитаха на временен ресурс в 3.6GHz. Сега, „Виваком“ разчита на тези на 1 800MHz и 2.1GHz, които са с два или почти два пъти по-голяма дължина на вълната. Това им дава повече покритие, но по-малък капацитет и по-бавно разпространение на сигнала. Затова разликата от близо два пъти в стойностите между миналогодишните тестове и настоящите е логична. Поради тази причина, например 5G мрежата на T-Mobile в САЩ е по-бавна от 4G, поради ползването на дългите 600MHz честоти.
Глобално съревнование
Надпреварата за разгръщането на 5G в света продължава с пълна сила. Използването на DSS забързва процеса в първата фаза, но е временно решение, което рано или късно ще изисква пускането и на нова хардуерна мрежа (тоест чистокръвни 5G базови станции). Като за Европа е добре дошла технологията, поради изоставането на континента и опитите му да остане в на световната иновационна карта.
Китай е доста напред в тази област, като страната е на път да достигне 600 хил. базови станции от новото поколение в рамките на 2020 г. До края на първата половина на годината вече работят 250 хил., като темпото е било по-бавно, заради пандемията и изолацията през януари-март.
По същият начин стои и пазара при доставчиците на телеком оборудване. Ако през 2019 г. Huawei основно обираше 5G договорите, то през настоящата, ситуацията изглежда по-балансирана. Nokia обяви, че е сключил своя 100 контракт в последните дни на септември, което е с много малко зад Ericsson, които през септември имат 109.
Huawei не обяви публично сключените договори през 2020 г., като последните данни са от февруари, когато са били 91. Почти сигурно, бройката е над 100 до момента, но колко точно е трудно да се каже. Санкциите на САЩ и политическата игра за потенциалното забраняване на оборудването на китайския гигант е довело до забавяне на темпото. Което означава, че трите доставчика най-вероятно са доста сходни като резултати.
5G състезанието ще се задълбочи през следващите няколко години, когато започне по-масовото изграждане на изцяло нови 5G мрежи. Което ще повиши и ефективността на услугите, които ще предлагат операторите.
